ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 07.10.2002 Г. ПО Н. Д. № 2/2002 Г., ОСНК НА ВКС
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 07.10.2002 Г. ПО Н. Д. № 2/2002 Г., ОСНК НА ВКС
Елена Низамова с впечатляващ дебют: Две втори места в групата от SHARKS Swimming Cup 2026 в Бургас
ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПОНЯТИЕТО ЗА ДОПУСНАТИ НА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, СЪОТВЕТНО НА ПОЛИЦЕЙСКОТО ПРОИЗВОДСТВО НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА, КОИТО ДАВАТ ОСНОВАНИЕ ЗА ВРЪЩАНЕ НА ДЕЛОТО НА ПРОКУРОРА
Протестите за Палестина в Германия
Искрено и лично: Петър Низамов разказва за младостта си и как е станал известен в Бургас
Докладчик зам.-председателят на ВКС Р.Н
Документален филм за Петър Низамов с бюджет 200 000 ЕВРО скоро ще е по кината
Председателят на Върховния касационен съд на Р.Б е предложил Общото събрание на наказателната колегия да тълкува съдържанието на понятието за допуснати на предварителното производство, съответно на полицейското производство, нарушения на процесуалните правила, които дават основание за връщане на делото на прокурора, и да отговори на следните въпроси:
Съдия Марина Мавродиева върна комунизма в Бургас докато влизахме в Шенген
1. Може ли на основата на чл. 352, ал. 3, т. 1 НПК да се разграничат “относителни” и “абсолютни” процесуални нарушения по смисъла на чл. 241, ал. 2, т. 3 и чл. 287, ал. 1, т. 1 НПК?
Петър Низамов предизвика Pulse Фитнес Галерия Бургас на състезание по обща физическа подготовка
2. Налице ли е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора по реда на чл. 246, ал. 2 във връзка с чл. 241, ал. 2, т. 3 НПК, съответно по реда на чл. 287, ал. 1, т. 1 НПК, когато липсва постановление за “частично” прекратяване, ако обвинението за същото деяние е било изменено от обвинение за по-леко наказуемо престъпление в обвинение за по-тежко наказуемо престъпление и обратно?
3. Кога допуснато на предварителното производство нарушение на процесуалните правила е неотстранимо и дали такова нарушение, а също и отстраненото нарушение, са основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора?
4. Какви са изискванията към реквизитите на постановлението за повдигане на обвинението и на обвинителния акт от гледна точка на преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила?
5. Налице ли е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора по реда на чл. 287, ал. 1, т. 1 НПК, когато на предварителното производство е допуснато процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на лице, което не се е възползвало от предоставената му възможност да участва като страна в съдебната фаза на наказателния процес?
6. Може ли след проведено полицейско производство съдията-докладчик, съответно съставът на съда, по реда на чл. 287, ал. 1, т. 1 НПК във връзка с чл. 414 НПК, да върне делото на прокурора за допуснати процесуални нарушения, които не са изрично посочени в чл. 412, ал. 1, т. 1 НПК, и в тази връзка какви са правните последици от отмяната на чл. 409, ал. 1 и 3 НПК?
Спортни цели през 2025 година на Петър Низамов
Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд на Р.Б, за да се произнесе, взе предвид:
1. Наказателнопроцесуалният кодекс не съдържа определение на понятието за допуснато на предварителното производство съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 241, ал. 2, т. 3 и чл. 287, ал. 1, т. 1 НПК. Неговото съдържание, съобразно правилото за тълкуване на закона по аналогия по чл. 46, ал. 2, изр. 1 от Закона за нормативните актове, следва да се изведе от чл. 352, ал. 3 НПК. Самият законодател насочва към това решение, предвиждайки в чл. 358, ал. 1 НПК възможност касационната инстанция да върне делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати на всеки стадий на процеса, включително и в досъдебната му фаза. Установяването на нарушения по чл. 352, ал. 3, т. 2 и т. 3 НПК винаги води до касационна отмяна, но визираните случаи се отнасят само за съдебната фаза. Затова процесуалните нарушения, които дават основание за връщане на делото от съда на прокурора, следва да се оценяват в светлината на чл. 352, ал. 3, т. 1 НПК, поради което те поначало имат “относителен” характер. В тези рамки обаче може да се разграничат и “абсолютни” нарушения на процесуалните правила, които винаги съставляват основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, защото не се осъществяват основни процесуални институти, предпоставящи условията за пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на съответните субекти в предварителното производство. Тези нарушения иманентно предполагат ограничаване на права, като основание за връщане на делото на прокурора. Такива са неизвършването на процесуалните действия по повдигане и предявяване на обвинението, предявяване на следствието и изготвяне на обвинителния акт. При това липсата на изискуемата от закона процесуална форма или некомпетентността на съответния орган се приравнява по последици на неизвръшване на същите процесуални действия.
В съдебната фаза на процеса контролът за допуснатите на предварителното производство процесуални нарушения се предопределя от основните начала на състезателността и равнопоставеността на страните в съдебното производство и задължението на съда да бъде безпристрастен арбитър в спора между тях. По принцип процесуалното нарушение е съществено по смисъла на чл. 241, ал. 2, т. 3 НПК и чл. 287, ал. 1, т. 1 НПК, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на онези участници в предварителното производство, които в първия случай предстои да бъдат конституирани, а във втория вече са били конституирани като страни по смисъла на чл. 252 НПК в съдебната фаза на процеса. От тази гледна точка обвиняемият е на първо място сред участниците в предварителното производство, чийто права трябва да се съобразяват от съда. Кръгът следва да бъде разширен и по отношение на гражданския ищец и гражданския ответник, когато гражданският иск е бил предявен на предварителното производство и производството по него не е било прекратено поради оттеглянето му, отказ от иска или постигане на спогодба или съдът е приложил чл. 64, ал. 2 НПК. Съдията-докладчик, а впоследствие и съставът на съда, следва да съобразяват и нарушенията на правата на съответните защитници и повереници, доколкото процесуалната им функция се свежда единствено до обслужване на интересите на обвиняемия, съответно на гражданския ищец или гражданския ответник.
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.





























