ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 29.06.1999 Г. ПО Н. Д. № 3/1998 Г., ОСНК

Постъпило е предложение от главния прокурор на Р.Б за издаване на тълкувателно решение по следните въпроси:

I. За процесуалната допустимост на предложенията на главния прокурор на основание чл. 362, ал. 1, т. 5 НПК спрямо присъдите, влезли в сила преди изменението на НПК от 01.04.1998 г. В предложението са посочени конкретни дела, по които ВКС е приел, че предложението на главния прокурор е процесуално допустимо спрямо всички дела, независимо от това дали присъдата е постановена преди тази дата или след нея. Сочат се и дела, по които други съдебни състави са приели, че разпоредбата на чл. 362, ал. 1, т. 5 НПК се отнася само за съдебни актове, постановени след 01.04.1998 г., които не са били проверени по касационен ред.

II. За приложението на чл. 362, ал. 1, т. 5 НПК по отношение на делата по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по друг незаконен начин имоти (ЗКПСННИ) с оглед на обстоятелството, че същите са били предмет на проверка от ВКС от 1947 г. Следва ли да се приеме, че тези дела са били обжалвани по касационен ред по смисъла на чл. 362, ал. 1, т. 5 НПК.

III. Относно процесуалната допустимост на предложенията на главния прокурор за преглед по реда на надзора на присъди по Закона за конфискуване на имущества, придобити чрез спекула или по друг незаконен начин. Възможно ли е главният прокурор да прави предложения за преглед по реда на надзора, след като с влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗИДЗОСОИ) се създаде друг процесуален ред за проверка и отмяна на неправилни присъди по тези дела.

IV. По приложението на чл. 354, ал. 4 НПК във връзка с чл. 351, ал. 1 НПК във връзка с чл. 116 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) относно възможността прокурорът, участвувал в първата инстанция, да подава протест против решението на въззивния съд.

ОСНК, при спазване на изискванията на чл. 87 ЗСВ, за да се произнесе съобрази следното:

I. С промените на НПК в сила от 01.04.1998 г. законодателят предостави на главния прокурор две нови основания за внасяне на предложение за възобновяване на наказателни дела, между които е и това по чл. 362, ал. 1, т. 5 НПК. Съгласно тази разпоредба наказателното дело се възобновява, когато по влезли в сила присъди и решения, непроверени по касационен ред са допуснати съществени нарушения по чл. 352, ал. 1, т. 1-3 НПК. Възможността да се иска възобновяване е ограничена и обхваща строго определена категория дела, а именно – само тези, които не са проверени по касационен ред, и по която влезлите в сила присъди и решения са постановени при някои от посочените в закона съществени нарушения. Ясно е, че законодателят визира съдебни актове, по отношение на които ще се прилагат новите разпоредби на НПК, след въведеното триинстанционно производство.

Тълкуването на правната норма дава основание за извода, че чл. 362, ал. 1, т. 5 НПК не може да се приложи за съдебни актове, влезли в сила преди 01.04.1998 г. Аргументи за него могат да се изведат от видовете актове, подлежащи на контрол, изброени в чл. 359 НПК, респ. чл. 349, ал. 1 НПК, както и от основанията за възобновяване, препращащи към чл. 352, ал. 1, т. 1-3 НПК, които действат след изменението на НПК от 01.04.1998 г. В подкрепа на такава теза е и обстоятелството, че в производството по възобновяване, доколкото няма особени правила, се прилагат правилата за касационното производство (чл. 365 НПК). Затова и по отношение на влезлите в сила преди посоченото изменение съдебни актове, процедурата за възобновяване на основание чл. 362, ал. 1, т. 5 НПК е неприложима. Потвърждение на волята на законодателя са и новите изрично посочени в чл. 352, ал. 1, т. 1-3 НПК касационни основания, между които липсват необосноваността и непълнотата на доказателствата, съществували като основания за отмяна в надзорното производство до 01.04.1998 г. Допълнителен аргумент е и разпоредбата на чл. 3 НПК, съгласно която процесуалната норма се прилага от момента на влизането и в сила, и за процесуални действия, които предстоят по незавършени наказателни производства.

От гореизложеното следва заключението, че възобновяването на основание чл. 362, ал. 1, т. 5 НПК съставлява извънреден процесуален способ за контрол върху влезли в сила съдебни актове, постановени по време на действието на нормите, регулиращи този способ. Посочената разпоредба е създадена да обслужва новия процесуален ред, въведен с триинстанционното производство от 01.04.1998 г., поради което не може да се приложи за съдебни актове, станали окончателни преди тази дата.

По отношение на съдебните актове, постановени до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на НПК от 01.04.1998 г., с 37, ал. 2 законодателят е предоставил възможността да бъдат проверени по реда на надзора, ако молбите или предложенията са подадени в шестмесечен срок от влизането им в сила. Отделно с § 37, ал. 3 НПК се даде възможност на главният прокурор да прави предложения за преглед по реда на надзора на всички влезли в сила присъди в едногодишен срок от влизане на закона в сила, ако молбите на заинтересованите са подадени до 01.04.1998 г.

II. С тълкувателно постановление № 1 по д. № 1/1993 г. Пленумът на ВС прие, че нормите на ЗКПСННИ имат наказателноправен характер. На това основание постъпилите във ВС дела се разглеждаха по реда на чл. 349 и сл. (отм.) НПК като надзорни наказателни производства.

С § 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) беше допълнена ал. 1 на чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), като се предвиди връщане ex Lege на отнетите имущества по ЗКПСННИ, с което правният интерес от надзорното производство отпадна.

Проблемът възникна отново с постановяване на решение № 4 от 11.03 1998 г. По конст. д. № 16/1997 г. на Конституционния съд, с което разпоредбата на 1, т. 1, б. “а” от преходните и заключителни разпоредби на ЗОСОИ беше обявена частично за противоконституционна.

На 25.04.1998 г. влезе в сила изменение и допълнение на ЗОСОИ, с § 4 на който се създаде нова ал. 1а на чл. 2 ЗВСОНИ, съдържаща специален ред за съдебен контрол върху присъдите, постановени по ЗКПСННИ. Според този ред, проверката следва да се осъществи по правилата на глава осемнадесета НПК.

Законодателят постанови, че всяко лице, на което са конфискувани имущества по ЗКПСННИ и по чл. 56 от Наредбата-закон за снабдяване и цените, както и неговите правоприемници, имат право да направят предложение за проверка на присъдите, с които са конфискувани техните имущества по реда на глава осемнадесета НПК, в срока по чл. 6, ал. 1.

На практика създаденият специален ред за тази категория дела измести приложимостта на надзорното производство като процесуална възможност за извънредна проверка на влезлите в сила съдебни актове по ЗКПСННИ.

Заинтересованите лица пренасочиха исканията си пред ВКС чрез предложения за проверка на присъдите по реда на възобновяването на основание чл. 362, ал. 1, т. 5 НПК. Както беше посочено обаче, възможността за проверка по реда на възобновяването на това основание е относима само спрямо съдебни актове, по отношение на които не е извършена касационна проверка. Предвид на това следва да се обсъди въпросът дали присъдите и решенията, постановени на основание ЗКПСННИ отговарят на условията на чл. 362, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване.

Съгласно чл. 17 ЗКПСННИ присъдите на областните съдилища по конфискационните дела са окончателни и могат да бъдат обжалвани по касационен ред в седемдневен срок от съобщението, че присъдата е изготвена. В чл. 18 ЗКПСННИ са уредени правомощията на действащата тогава касационна инстанция.

Посочено е, че ако намери някои от оплакванията за основателни, касационният съд сам разглежда делото по същество при същите данни, освен ако нарушението се състои в неправилно недопускане на доказателства, в какъвто случай той разглежда делото след като събере тези доказателства.

Изложеното означава, че спрямо присъдите по ЗКПСННИ е извършена касационна проверка по ред, изрично регламентиран в закона, като извън законовите възможности за проверка на приложението на материалния и процесуалния закон, на ВКС е било предоставено и допълнително правомощие: да реши делото по същество, при вече съществуващите данни, както и сам да събира доказателства, когато са били неоснователно отказани от първата инстанция.

Обстоятелството, че по тази категория дела законодателят е изключил възможността за отделна второинстанционна проверка не означава, че извършената такава от ВКС не е касационна. Касационните правомощия на тази инстанция са упражнени в пълен обем, нещо повече – допълнителното им разширяване сочи, че при проверката на присъдите на подсъдимите са били предоставени процесуални средства за защита. С оглед на това следва да се приеме, че присъдите и решенията по ЗКПСННИ, проверени от ВКС тогава, не могат да бъдат предмет на възобновяване на основание чл. 362, ал. 1, т. 5 НПК.

На обсъждане подлежи и въпросът, доколко поначало лицата по чл. 2, ал. 1а ЗВСОНИ имат правен интерес да предизвикат съдебен контрол с цел отмяна на конфискационните присъди по ЗКПСННИ. Законът за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти е реституционен закон с гражданскоправен характер и последици. С влизането в сила на § 1, т. 1, б. “а” от ПЗР на ЗОСОИ, с който беше допълнена ал. 1 на чл. 2 ЗВСОНИ, собствеността върху имотите, отнети по ЗКПСННИ, е била автоматически възстановена. Съгласно посочената норма правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се – установява с факта, че тя е била отнета от тях или техните праводатели. Законът в тази му част е действал до 21.03.1998 г., когато с решение № 4 от 11.03.1998 г. по конст. д. № 16/1997 г., разпоредбата на 1, т. 1, б. “а” от ПЗР е обявена за противоконституционна. Преди произнасянето на Конституционния съд, обаче, още със самото й влизане в сила посочената норма вече е била предизвикала целените правните последици и ех lеge имуществата, отнети по ЗКПСННИ, са били възстановени на собствениците и техните наследници. Ето защо липсва правен интерес от съдебна отмяна от ВКС на присъдите по ЗКПСННИ по реда на възобновяването. Последващото обявяване на противоконституционност няма обратно действие и не може да заличи настъпилото разместване на имуществени права. В този смисъл решението на Конституционния съд няма и не може да има транслативен характер, поради което следва да се приеме, че при действието, макар и временно, на 1, т. 1, б. “а” ЗОСОИ имуществените права върху конфискуваните имоти са възстановени и тяхното реално връщане на правоимащите е въпрос на изпълнение.

По отношение вида на съдебният акт, който следва да се постанови по делата по ЗКПСННИ, трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 2 и 3 НПК. В случаите, когато съдът се произнася по основателността на предложение за възобновяване, т. е. по съществото на делото съдебният акт е решение.

Когато предложението е процесуално недопустимо, съдът се произнася с определение, с което оставя предложението без разглеждане.

III. Със закона за изменение и допълнение на НПК (ДВ, бр. 21 от 1998 г.) прегледът по реда на надзора бе отменен. Същевременно с § 37, ал. 3 ПЗР на НПК се даде възможност на главния прокурор в едногодишен срок от влизане на закона в сила да прави предложения за преглед на всички влезли в сила присъди, ако молбите на заинтересованите са подадени в Главна прокуратура до 1.04.1998 г. Цитираната правна норма не съдържа ограничение относно категорията наказателни дела, за които е възможна надзорна проверка. Следва да се разбира, че разпоредбата на § 37, ал. 3 НПК обхваща не само делата, образувани по текстове на Наказателния кодекс, но и делата по ЗКПСННИ.

Обстоятелството, че с § 4 ЗИДЗОСОИ се създаде и друг ред за проверка на съдебните актове постановени по ЗКПСННИ не отменя правомощието на главния прокурор да иска проверка по реда на надзора на такива актове при условията и предпоставките на § 37, ал. 3 НПК. Правомощията на главния прокурор са визирани в НПК и следва да се приеме, че те не се засягат от ЗИДЗОСОИ.

С оглед обаче на обстоятелството, че с влизането в сила на ЗОСОИ, в частност на § 1, т. 1, б. “а” от преходните и заключителни разпоредби, имуществените права на засегнатите от ЗКПСННИ са възстановени, гражданскоправният интерес на тези лица да искат проверка по реда на надзора на осъдителните присъди също отпада. Разпоредбата на § 37, ал. 3 НПК за делата по ЗКПСННИ може да бъде използувана като способ за проверка, доколкото и ако са налице и други интереси от исканата отмяна, извън имуществените.

IV. Относно възможността прокурорът, участвал в първата инстанция да подава касационен протест против решение на въззивния съд – чл. 354, ал. 4 НПК във връзка с чл. 351, ал. 1 НПК и чл. 116 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗСВ, структурата на прокуратурата е съответна на тази на съдилищата, с което законът е съобразен с чл. 126, ал. 1 от КРБ. Това означава, че прокурорите имат местна, предметна и функционална компетентност, която отговаря на структурата на съдилищата, към които е изградена всяка прокуратура. В чл. 111 ЗСВ са изброени видовете прокуратури, отговарящи по степен на съответните съдилища.

Правомощията на прокурорите са съобразени с нивото на компетенции на съответната прокуратура, което произтича от разпоредбите на чл. 112 ЗСВ и чл. 116, ал. 1-3 ЗСВ. От това следва, че прокуратурата е единна и централизирана – всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност прокурор, и всички прокурори – на главния прокурор. Това означава, че отделният прокурор е оправомощен да изпълнява функциите, които законът е предоставил на съответната по степен прокуратура. Законодателят е въвел принципа на единство и централизираност на прокуратурата като институция, което от само себе си налага и принципа за координация и субординация в отношенията между прокурорите. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 116, ал. 1 и 2 ЗСВ, в която е предвидена възможност по-горестоящия по длъжност прокурор да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, но не и обратното.

От изложеното следва, че както първоинстанционният съд не може да постановява решения на по-горен съд – въззивни или касационни, така и прокурорът от първата инстанция не може да упражнява компетентност, предвидена за по-горестоящия прокурор, в т. ч. да сезира по-горестоящия съд. Независимо, че в чл. 351, ал. 1 НПК законодателят не е уточнил кой прокурор има право с протест да сезира касационната инстанция, следва да се разбира, че това правомощие принадлежи на прокурора, намиращ се в съответната на съда структура, или на по-горестоящия прокурор. По конкретния случай, дал повод за предложението, след като правото на протест срещу решението на С. Апелативен съд не е упражнено от съответния апелативен прокурор, недопустимо е същото да се упражни от прокурор при С. градска прокуратура.

Допълнителен аргумент за извода, че всеки прокурор е ограничен в правомощията си в зависимост от това, към коя прокуратура принадлежи се съдържа и в разпоредбата на чл. 323, ал. 3 НПК. Съгласно същата след образуване на производството пред въззивната инстанция протестът може да бъде оттеглен само от прокурора, който поддържа обвинението пред тази инстанция.

Изискването за процесуална компетентност изрично е визирано и в чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, съгласно който протестът се връща, когато е подаден извън предвидения срок и от лице, което няма право на протест. Прокурорът от по-долната по степен прокуратура, който не е бил страна във въззивното производство, не може да подава протест срещу решението на въззивната инстанция. Обратното означава превишаване на предоставените му от закона правомощия.

По изложените съображения, ВКС, ОСНК, на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗСВ,

РЕШИ:

1. Предложенията на главния прокурор на Р.Б за възобновяване на наказателни дела на основание чл. 362, ал. 1, т. 5 НПК са процесуално допустими само по отношение на присъди и решения, влезли в сила след 01.04.1998 г. и непроверени по касационен ред.

Съдебният акт, с който предложението за възобновяване се оставя без разглеждане е определение.

2. Присъдите по дела по ЗКПСННИ, не подлежат на проверка по реда на чл. 362, ал. 1, т. 5 НПК.

3. Предложенията на главния прокурор за преглед по реда на надзора на присъди по ЗКПСННИ са процесуално допустими, доколкото и ако са налице други интереси, извън имуществените и ако са спазени условията по § 37, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на НПК (ДВ, бр. 21 от 1998 г.).

4. Прокурорът от съответната на първоинстанционния съд прокуратура, който не е бил страна във въззивното производство не може да подава касационен протест.