ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 23.12.1991 Г. ПО Н. Д. № 1/1991 Г., ОСНК НА ВС

Публикувано: Бюлетин на Върховния съд, бр. 7 от 1992 г., пор. № 1

ОТНОСНО ВЪПРОСА ПОДЛЕЖАТ ЛИ НА ОБЖАЛВАНЕ ПО ГЛАВА ХVI ОТ НПК РАЗПОРЕЖДАНИЯТА НА СЪДИЯТА-ДОКЛАДЧИК ЗА ВРЪЩАНЕ НА ДЕЛОТО ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ ОТ СТАДИЯ НА ПРЕДАВАНЕ НА СЪД

Чл. 246 НПК

Председателят на Върховния съд е предложил Общото събрание на наказателните колегии да издаде тълкувателно решение, с което да отговори на въпроса – подлежат ли на обжалване по глава ХVI от НПК разпорежданията на съдията-докладчик за връщане на делото за допълнително разследване от стадия на предаване на съд.

Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд, за да се произнесе, взе предвид:

Въпросът, който се поставя с предложението, възникна в съдебната практика след изменението на НПК от м. април 1990 г. (ДВ, бр. 31/1990 г.). При това изменение определението на съда от разпоредително заседание, с което делото се връща за доразследване (по чл. 246, ал. 1 НПК в редакцията му до м. април 1990 г.) отпадна от категорията на определенията, които не подлежат на проверка отделно от присъдата – чл. 344, ал. 2 НПК. Изменението даде основание да се поддържат две противоположни становища. Според едното разпореждането на съдията-докладчик, с което се прекратява съдебното производство и делото се връща на прокурора за допълнително разследване, подлежи на проверка по частен протест по реда на глава ХVI НПК. Според другото разпореждането не подлежи на такава проверка.

Становището, че разпореждането на съдията-докладчик, с което той прекратява съдебното производство и връща делото за допълнително разследване, подлежи на проверка по частен протест, е незаконосъобразно по следните съображения.

1. Отпадането на определението за връщане на делото за доразследване от числото по определенията по чл. 344, ал. 2 НПК не означава промяна на становището на законодателя. То се дължи на факта, че такъв вид определения повече не съществуват, защото след изменението на НПК от 1990 г. връщането за доразследване се извършва еднолично от съдията-докладчик с разпореждане (а не колегиално – от съда с определение). И действително през 1990 г. от кръга на определенията по чл. 344, ал. 3 НПК отпаднаха тъкмо тези два вида определения (за връщане на доразследване и за предаване на съд), които след изменението на НПК вече не съществуват.

Разпорежданията поначало не подлежат на обжалване или протестиране и влизат в сила веднага. Когато законодателят е искал да установи изключение от това правило, той изрично го е предвидил в НПК. Например нормата на чл. 240, ал. 2 НПК гласи, че разпореждането на председателя на съда, с което се отказва образуването на наказателно производство по тъжба на пострадалия, може да се обжалва. И това е обяснимо, защото с този вид разпореждане се прегражда наказателното преследване по дела от частен характер. Законът обаче не предвижда възможност разпореждането, с което се прекратява само съдебното производство и делото се връща за допълнително разследване, да се обжалва или протестира.

2. Към тези аргументи, произтичащи пряко от закона, може да се добави и следното:

Съгласно принципа на чл. 19 НПК страните в съдебното производство имат равни процесуални права. Ако се приеме, че прокурорът може да протестира разпореждането за връщане на делото за допълнително разследване по реда на гл. ХVI НПК, то аналогично правомощие трябва да се признае и на другите страни. Тогава и обвиняемият ще има право да обжалва разпореждането за предаване на съд с частна жалба. Излиза, че по всяко дело, по повод предаването на съд на всеки обвиняем, може да се развие специално производство за проверка на разпореждането, с което обвиняемият се предава на съд или делото се връща за доразследване. Абсурдността на този резултат е очевидна. Още повече, че логиката на законодателните промени от 1990 г. е обратната – да се опрости и ускори процедурата по предаване на съд.

Преди изменението на НПК от 1990 г., когато законът предвиждаше повече основания за връщане на делото за допълнително разследване и съдът разполагаше с по-широки правомощия, съответният съдебен акт (определението) не подлежеше на протестиране от прокурора. С още по-голямо основание сега, след изменението на закона, когато възможностите на съда са чувствително ограничени, разпореждането за връщане на делото не трябва да подлежи на протестиране по реда на гл. ХVI НПК.

Определението на съда от стадия на съдебното заседание, с което се прекратява съдебното производство и се изпраща делото на прокурора за допълнително разследване по чл. 287, т. 1 НПК, не подлежи на проверка отделно от присъдата. Същото разбиране последователно е провел законодателят и когато е уреждал аналогичния случай – връщането на делото за доразследване от един по-ранен етап “предаването на съд”.

3. В подкрепа на становището, че разпореждането, с което делото се връща за допълнително разследване, не подлежи на обжалване или протестиране, следва да се изтъкне и един по-общ аргумент от принципен характер.

Предаването на съд е необходим, закономерен етап от развитието на наказателния процес. Същността на “предаването на съд” е съдебен контрол върху работата на органите на предварителното производство, в т.ч. и на прокурора. Съдията-докладчик проверява налице ли са всички законови условия за разглеждане на делото в съдебно заседание и в зависимост от това предава обвиняемия на съд или връща делото на прокурора за допълнително разследване, като му посочва и допуснатите нарушения (чл. 246 НПК). Правомощието на съда да върне делото за допълнително разследване е едно от средствата, чрез които той изпълнява своята ръководна и решаваща роля в съдебното производство като единствен правораздавателен орган. Указанията на съдията-докладчик, дадени с разпореждането за връщане на делото, са задължителни за прокурора, поради това законодателят не му е предоставил правото да протестира разпореждането, с което делото се връща за допълнително разследване.

Поради тези съображения Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд на Р.Б

РЕШИ:

Разпореждането на съдията-докладчик, с което той прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за допълнително разследване, не подлежи на протестиране с частен протест по реда, предвиден в глава ХVI от НПК.