ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 12.12.2007 Г. ПО Т.Н.Д. № 1/2007 Г., ОСНК НА ВКС – ПО ЧЛ. 28 ЗАНН

ПРЕЦЕНКАТА НА АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯ ОРГАН ЗА “МАЛОВАЖНОСТ” НА СЛУЧАЯ ПО ЧЛ. 28 ЗАНН СЕ ПРАВИ ПО ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И ПОДЛЕЖИ НА СЪДЕБЕН КОНТРОЛ

Чл. 28 ЗАНН

Докладчик: съдията Б.И

Министърът на правосъдието на Р.Б, на основание чл. 125 вр. чл. 124, ал. 1, т. 1 и чл. 126, ал. 1 от Закона за съдебната власт, е направил искане Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд да се произнесе с тълкувателно решение по въпроса: дали преценката за “маловажност” на случая по чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е по целесъобразност или по законосъобразност и дали съдът има правомощие да осъществява контрол върху тази преценка.

Искането за приемане на тълкувателно решение е предизвикано от противоречивата съдебна практика по приложението на чл. 28 ЗАНН.

Някои съдилища приемат, че преценката за “маловажност” на административното нарушение е дискреционно правомощие на административнонаказващия орган и представлява решение по целесъобразност, което не подлежи на съдебен контрол. Други, че в проверката за законосъобразност на наказателното постановление се включва и хипотезата “маловажен” случай, която, ако е била налице, наказващият орган е бил длъжен да я приложи, а ако не е сторил това, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд на Р.Б, за да се произнесе, взе предвид следното:

В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.

Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи още с понятията “маловажни” и “явно маловажни” нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява “маловажен” случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона “може” не обуславя действие при “оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно – при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

Ако се приеме становището за преценка по целесъобразност, биха се създали условия за неравно третиране на нарушителите в сходни по съдържанието си случаи. Такъв подход би влязъл в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона, закрепен в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Р.Б.

Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото (виж решенията по делата “И. Д. срещу България” от 28 април 2005 г., № 43578/1998 г., 2005 г., ЕСПЧ 271, § 45, § 47 – § 49, “Шеврол срещу Франция” от 13 февруари 2003, № 49636/1999, 2003 г., ЕСПЧ 83, § 76 и § 77, “Ле Комт, В.Л и Де Майер срещу Белгия” от 23 юни 1981, № 6878/1975 г., № 7238/1975 г., 1981 г., ЕСПЧ 3, § 51, “Злинсат, спол, С.Р.О. срещу България” от 15 юни 2006 г., № 57785/2000 г., 2006 г., ЕСПЧ 627, § 73, “Янакиев срещу България” от 10 август 2006 г., № 40476/1998 г., 2006 г., ЕСПЧ 725, § 67 и § 68 и др.).

По тези съображения и на основание чл. 124, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт, Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд на Р.Б,

РЕШИ:

Преценката на административнонаказващия орган за “маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.