Относима уредба:

– чл. 201 НК; чл. 203 НК; чл. 204 НК; чл. 209 НК; чл. 210 НК; чл. 311 НК; чл. 313 НК.

Главният прокурор на НРБ е предложил Върховният съд на НРБ, ОСНК да издаде тълкувателно решение, с което да отговори на въпроса: материално-отговорните лица извършват ли престъпления и по кой текст от наказателния кодекс, ако при инвентаризации на поверените им стоково-материални ценности с цел да прикрият липса са посочили неверни данни относно количеството, качеството или цените, в резултат на което се вписват неверни данни в инвентаризационните описи?

Върховният съд, общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, съобрази:

Съгласно чл. 2 от Наредба № 1 на Министерството на финансите за инвентаризациите на стопанските средства на социалистическите организации (ДВ, бр. 95/1979 г.) се извършват редовни тримесечни, шестмесечни и годишни или внезапни инвентаризации. С чл. 6 от същата се вменява в задължение на длъжностните лица да провеждат задължителни инвентаризации и при смяна на материално-отговорните лица при издаването на стоково-материални ценности в деня на предаването и приемането.

В наредбата е установено задължението инвентаризациите да се извършват от квалифицирани и компетентни лица. Чл. 9 от същата изрично предвижда, че “материалноотговорните лица не са членове на инвентаризационните комисии”.

Чл. 18, ал. 2 от Наредбата задължава проверяващите преди започване на инвентаризацията да вземат от материално-отговорното лице декларация, че “всички документи за прихода и разхода на ценностите са предадени в счетоводството и че няма никакви незаприходени, неописани или чужди ценности”.

Материално-отговорното лице, на което се прави инвентаризацията, дава декларацията в качеството си на длъжностно лице във връзка и по повод изпълнение на основната си трудова функция, затова, ако в тази декларация се включат неверни дан ни относно посочените в наредбата факти, ще извърши лъжливо документиране по чл. 311 НК.

Материално-отговорното лице, съгласно чл. 18 от наредбата няма задължение да декларира количеството, качеството, вида и цените на стоките, които се инвентаризират.

Разпоредбата на чл. 22 от наредбата изрично задължава членовете на инвентаризационните комисии да определя фактическата наличност “чрез задължително преброяване, претегляне, измерване и пр.” от това следва изводът, че ако материалноотговорното лице устно или чрез действия заблуди инвентаризационната комисия относно тези факти, то не извършва документно престъпление по чл. 311 НК. Това е така, защото относно тях то нито дава декларация, нито участвува в съставянето на инвентаризационните описи в качеството си на длъжностно лице – член на инвентаризационната комисия.

Вярно е, че чл. 26, ал. 6 от наредбата го задължава да се подпише в инвентаризационните описи, че са му връчени резултатите от инвентаризацията и че приема стоките на отговорно пазене. Макар и да се подписва в качеството си на длъжностно лице, отчетникът обаче не удостоверява с подписа си факти с невярно съдържание. Това вече е направила самата инвентаризационна комисия, която фактически съставя изцяло инвентаризационните описи.

Когато обаче се извършва инвентаризация по чл. 6 от наредбата и при нея става приемане и предаване на стоково-материалните ценности от едно лице на друго, предаващият се подписва не само, че е запознат с резултатите от инвентаризацията, но и че реално предава описаните в инвентаризационните описи стоки. Това допълнително вписване се прави от длъжностно лице – отчетник, в това му качество и води до освобождаването му от материална отговорност, затова ако то знае, че предаваните ценности не отговарят по количество, качество, вид или цена на посочените в описа и въпреки това умишлено се подпише, че ги предава, ще носи отговорност по чл. 311 НК.

Деянието на материално-отговорното лице, чрез което се внасят неверни данни в инвентаризационните описи, не е и престъпление по чл. 313 НК, защото то няма задължение по наредбата за инвентаризациите да декларира наличното количество, качество, вид или цена на стоките. От друга страна, отговорността по чл. 313 НК винаги предполага задължение за деклариране установени със закон, указ или постановление на министерския съвет, а не и с наредба на отделно министерство.

Устно или чрез действия представяне на по-големи количества, качество, вид или цена на стоките за прикриване на вече съществуваща липса и вписването им в инвентаризационните описи не може да се квалифицира и като престъпление по чл. 210, т. 3, във връзка с чл. 209, ал. 1 НК. За да е налице измама, е необходимо деецът чрез измамливите си действия да възбуди у някого заблуждение с това да причини имотна вреда на държавата, на кооперация или на обществена организация. Когато щетата вече е настъпила преди тези измамливи действия, тя може да бъде резултат на длъжностно присвояване по чл. 201-205 НК или на непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД. Деецът с лъжливите си действия само прикрива тази съществуваща щета. От друга страна, една и съща щета не може едновременно да бъде предмет на две престъпления против обществената собственост длъжностно присвояване по чл. 201-205 НК и измама по чл. 209-210 НК. Вече се посочи, че прикриващите действия могат да бъдат самостоятелно престъпление по чл. 311 НК, когато материално-отговорното лице подписва декларация с невярно съдържание преди започване на ревизията или се подписва в инвентаризационни описи също с невярно съдържание при предаване на стоково-материалните ценности.

Когато при започване на ревизия или инвентаризация материално-отговорното лице няма липса, но чрез измамливите си действия стане причина в инвентаризационните описи да се впишат неверни обстоятелства относно количеството, качеството, вида или цената на стоките и след като съзнава, че описите са с невярно съдържание, ги използува за реализиране на излишъци, които впоследствие присвоява, ще отговаря за длъжностно присвояване по чл. 201, ал. 1, т. 1 НК. Тук улесняващо престъпление е ползуването на документите с невярно съдържание – инвентаризационните описи. Предмет на престъплението е излишъкът, който е създаден при инвентаризацията и който е различен от щетата, която съществува в останалите случаи. Ако материално-отговорното лице успее да използува описите с невярно съдържание и да завери сметката си и да реализира излишък, който започва да присвоява, но деянието му бъде разкрито преди завършване на престъплението, ще отговаря за опит към длъжностно присвояване по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК.