Сезонният грип е лесно лечим и не взема повече от 0.05% жертви, и то в най-изостаналите страни. За КОВИД няма лекарства, не работят и антибиотиците.

Ами, не можа да ми се размине. В промеждутъците между атаките на температурата, ще се опитам да ви разкажа някои неща. Дано да бъда полезен.

Първите симптоми връхлитат много бързо. За около час развих почти всички проявления на Covid-19. Започна с “драскане” в гърлото, дойде и температурата – 37,4, силни болки в кръста, ставите и гърба, суха кашлица. Изведнъж идва слабостта. Безкомпромисна слабост. Не можеш да се бориш с нея. Лягаш си и започва приказката “Спящата красавица”. Само че, в нейния Ковид вариант не спиш блаженно, а се въртиш почти постоянно с цел да намериш по-малко болезнена позиция на тялото си. Уви, такава просто не съществува. Чувството е все едно с остро ножче те пробождат ту в гърба, ту в тазобедрените стави, ту в кръста, ту в раменете. Освен това почти постоянно сменяш калъфката на възглавницата и дрехите си,защото си “вир вода”. Междувременно, кашлицата следва развитието си. Започваш да звучиш като лаеща от три дни Каракачанска овчарка. Движенията ти стават като на 90 годишен старец. Казват ти какви лекарства да купиш, но уви! В аптечната мрежа ги няма, изкупени са и не знаят кога ще получат пак. Изведнъж, на третия ден от първите ти симптоми, жена ти, която до момента се грижи за теб, се приземява на семейното ви ложе с 38,5. Честито, вече сте двама 90 годишни, с обща подвижност на средностатистичен морж. Правиш тест – положителен е. Децата вече са съвсем уплашени, стоят карантинирани в хола с цел намаляване на контактите, макар, че надали има голям смисъл от това. Ставаш, допълзяваш до кухнята, дезинфекцираш се и приготвяш две чинии за децата. На теб и жена ти дори мисълта за храна ви действа отвращаващо. От самото начало си се сетил да тестваш обонянието си чрез най-силния парфюм, който се намира у вас. Ден шести – честито, загубата на обоняние е 100 процента. Главоболието, болките в костите, кашлицата и невъобразимата слабост не са спирали. Всъщност, ден шести, а нищо не отива към подобрение. Започваш да следиш себе си, тъй като усложненията възникват най-често между 5тия и 8мия ден, както и между 10ти и 12ти. Същевременно идва новината, че вече няма свободни легла в Ковид отделенията в Русе. Става ти леко притеснено, все пак имаш две от хроничните заболявания, които най-често дават усложнения при тази болест. И така си минават дните и нощите. Всъщност всичко става едно и също. Вече няма никакво значение дали е ден или нощ, дали в щатите е Тръмп или бай Дончо, какво казал Радев за Борисов, ще падне ли правителство или не. Единственото, което те интересува е да не развиеш усложнения. И страхът от това да не се наложи да влезете в болницата и двамата с жена ти. Защото кой тогава би се грижил за карантинираните ви деца?!

Толкова много се надявам разказа ми да илюстрира правилно цялата картинка…Повярвайте, това не е никакъв грип. Грип карам всяка година. Това “нещо” няма нищо общо. Хора, носете маските си, ползвайте дезинфектанти и спазвайте мерките. Ако не заради вас самите, то заради останалите. Аз се чувствам прецакан… Яко прецакан… Тъй като спазвах мерките и пазих другите, но не ми се обяснява колко хора около мен не го правиха.

Помислете върху това. Бъдете здрави!