ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2 ОТ 18.12.1991 Г. ПО ГР. Д. № 2/1991 Г., ПЛЕНУМ НА ВС

Публикувано: Бюлетин на Върховния съд, бр. 8 от 1992 г., пор. № 1

НЕ ПОДЛЕЖИ НА ПРЕГЛЕД РЕШЕНИЕ НА ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ НА ВЪРХОВНИЯ СЪД, С КОЕТО Е ДОПУСНАТ ПРЕГЛЕД ПО РЕДА НА НАДЗОРА И РАЗРЕШЕН СПОРЪТ ПО СЪЩЕСТВО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР ЗА ОТМЯНА НА Т. 2 ОТ ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/1991 Г. НА ОСГК НА ВЪРХОВНИЯ СЪД.

Чл. 44 ЗУС

Чл. 58 ЗУС (*)

Чл. 227 ГПК

Главният прокурор на Р.Б на основание чл. 58, ал. 1 от ЗУС предлага на Пленума на Върховния съд да издаде тълкувателно постановление по въпроса: допустим ли е преглед по реда на надзора на решение на тричленен състав на Върховния съд, с което е допуснат преглед по реда на надзора и спорът е решен по същество. Ако прегледът е допустим, да се отмени т. 2 от тълкувателно решение № 1 от 14.05.1991 г., постановено по гр. дело № 1/1991 г. на ОСГК на Върховния съд.

Пленумът на Върховния съд, за да се произнесе по поставените с предложението въпроси, съобрази:

С.З за изменение на ГПК (ДВ, бр. 31/1990 г.) се внесоха съществени изменения в института за преглед по реда на надзора като самостоятелно съдебно производство за извънреден извънинстанционен контрол на Върховния съд върху влезли в сила решения. Съгласно чл. 225, ал. 1 ГПК образуването на производството се извършва по молба на страните, т.е. се обуславя от волята на лицето, което има право да предизвика извънинстанционен контрол за обявяване нищожността на решението, за обезсилване на недопустими решения, за отмяна на неправилни решения. Служебното начало по силата на чл. 255, ал. 2 от ГПК е запазено само за главния прокурор, който може да прави предложение по свой почин.

С изменение на чл. 227, ал. 1 ГПК, а също така и на чл. 44, т. 2, б. “в” от ЗУС е създадена нова уредба относно органите, пред които се образува производството за преглед по реда на надзора. Молбите и предложенията се разглеждат от тричленен състав на Върховния съд, а когато решението е постановено от Върховния съд – от петчленен състав. Поради това отпада компетентността на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд да разглежда предложения за преглед по реда на надзора по конкретни дела. С отменяването на чл. 58, т. 3 от ЗУС Пленумът на Върховния съд не е овластен да разглежда предложения за преглед по реда на надзора на решения на ОСГК по конкретни граждански дела. Създадената нова уредба, произтичаща от тези изменения, превърна съществуващия тристепенен преглед в едностепенен.

Въпросът, поставен в предложението на главния прокурор във връзка с новата уредба на прегледа и превръщането му в едностепенен, е, след като е допуснат преглед по реда на надзора от тричленен състав и спорът е решен по същество, подлежи ли на преглед това решение? За да се отговори на този въпрос, необходимо е да се изхожда от тълкуването на чл. 227, ал. 1, във връзка с ал. 3 от ГПК. Процесуалната възможност тричленният състав на Върховния съд, след като допусне преглед по реда на надзора, да реши въпроса по същество, произтича от разпоредбата на чл. 229, ал. 1, във връзка с чл. 228 от ГПК. След като отмени решението, предмет на прегледа, се постановява ново решение по съществото на спора.

Според чл. 227, ал. 3 ГПК решенията по предходните алинеи не подлежат на преглед по реда на надзора. Словесното (граматично) тълкуване на текста е, че тази забрана се отнася до всички решения, постановени в надзорното производство, а не само до контролните решения, с които се оставя молбата или предложението без уважение. Ако законодателят беше счел, че забраната се отнася само до тази категория решения, това би било изрично отбелязано. От самото съдържание на употребената дума в множествено число се вижда, че забраната касае възможните решения, които могат да бъдат постановени в надзорното производство. Контролната част на решението, с което се отменя влезлият в сила съдебен акт, предмет на прегледа по реда на надзора създава отново висящност на производството. То обуславя и подготвя валидността на втората част – решаване на спора по същество, и то както при условията на чл. 208, ал. 1, така и на ал. 2 от ГПК. Първата – контролна част на решението, се отнася към втората като необходима предпоставка за постигане на крайна цел – решаването на спора по същество. Ако се допусне, че е налице законна възможност, постановеното решение по чл. 229 от ГПК, с което се разрешава спорът по същество, и то подлежи на преглед от петчленния състав, последователно следва да се приеме, че подлежи на преглед не само частта на решението, с което се решава спорът по същество, но и контролно-отменителната част, която е разкрила следващия етап от създаденото надзорно процесуално отношение. Това следва от необходимостта да се провери доколко то е правилно. По силата на чл. 227, ал. 3 от ГПК това е недопустимо поради изричната забрана, което е безспорно.

Забраната по чл. 227, ал. 3 ГПК следва от общия дух на останалите изменения в института на преглед по реда на надзора. Тя е допълнена с измененията на ЗУС. В така цялостно разработената система са съхранени всички процесуални права на страните за призоваване – открито съдебно заседание, адвокатска защита и пр., като е избягната възможността за повторно обжалване на постановени решения по същество на спора в надзорното производство. Така се избягват и различните тълкувания на чл. 227, ал. 1 и ал. 3 ГПК и на чл. 354, ал. 1 и ал. 3 НПК, които по смисъл и съдържание са идентични и начинът на обжалване по реда на надзора в гражданското и наказателното производство е един и същ.

Поради изложеното Пленумът на Върховния съд на основание чл. 58, т. 1 от Закона за устройство на съдилищата

ПОСТАНОВИ:

Не подлежи на преглед решение на тричленен състав на Върховния съд, с което е допуснат преглед по реда на надзора и е разрешен спорът по същество.

Оставя без уважение предложението на главния прокурор за отмяна на т. 2 от тълкувателно решение № 1/1991 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд.

—————–

(*) ЗУС е отменен със Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 59/1994 г.)