Как съдия придоби 700 кв.м урегулиран парцел в Несебър за под 10 хиляди лева

България е съдена пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург от чужденците, останали излъгани при покупка на апартаменти върху парцел на Националната спортна академия (НСА) в Равда. Скандалът с имота е от 1999 година, но преки потърпевши от него се оказаха хората, купили апартаменти в сградата, построена върху него след 2006 година. Поне половина от тях са чужденци. Част от тях заплашиха в сряда, че ще съдят държавата в Страсбург, защото добросъвестно са си купили недвижима собственост, която сега ще им бъде отнета. По същото време частен съдебен изпълнител въвеждаше НСА във владение на имота, а пред блока студенти от академията аплодираха случващото се.

Според законите на държавата всички видове собственост са равнопоставени. На практика обаче някои са по-равнопоставени. Преди 1990 г. частната собственост не бе на почит. Сега типично по нашенски сме в другата крайност – всичко, което не е частно е оставено на волята на съдбата. В повечето случаи, въпросната съдба е направлявана от недотам почтените интереси на самозвани приватизатори и свързаните с тях корумпирани държавни чиновници.

Кеят на учебната база, строен от военните през 50-те години все още е с неустановен статут на собственост. В “христоматийни примери” за София вече са превърнали случаите, когато поземлени комисии, общинари и магистрати определят детски площадки в междублокови пространства като “гола ливада” и разпореждат връщането на бившите им собственици. Ясно е, че “обективността” на подобни решения се стимулира с неизвестен брой финикийски знаци, давани “където и на когото трябва”.
На практика държавата е абдикирала от своите функции да защитава интересите на своите граждани и на обществото като цяло. През годините 1999-2003г. имотите на Националната спортна академия са подложени на истинска агресия от реституционни претенции. НСА се намира в едни от най-престижните столични квартали и затова апетитите към държавните терени се изострят с всеки изминат ден. За да се оправдаят по всякакъв начин реституционните атаки голяма часто от документацията в държавните и общинските архиви вече са изпратени в небитието.
След 1992 г. незнайно по какъв начин поземлената комисия на въпросната община “Студентска”, връща в реални граници бившите ниви, без да се съобрази, че те се намират върху вече застроени терени. Защо ли се чудим толкова? Срещу определено количество хартийки с лика на американските президенти у нас лесно може да се “докаже”, че дори жълтите павета по бул. “Цар Освободител” не са застроен терен, та какво остава за игрищата на НСА. Заслепената “в зелено” бюрократична логика вижда всичко само като зелена ливада, готова за реституция.
Има информация, че навремето собствениците на земи в района са били възмездени – някои по линия на АПК “Средец”, други още преди 9 септември 1944 г.
По времето на Цар Борис ІІІ. част от земите са били отчуждени за нуждите на армията.
Плащането на земята е станало със златни левове. След отчуждаването им терените са служели за полигони на полковете, разположени някога на територията на днешния жк “Младост”. Има нотариален акт от онова време за държавната собственост върху земята, на която сега е разположена НСА. Няма да е чудно, ако и той вече е изчезнал някъде, “прибран” от някой “заинтересован” служител.
picture:1,20030722_31.jpg, Неприетият градоустройствен план предвижда изграждането на нов булевард, който преминава през двора на НСАПреди време в СОС е било насрочено извънредно заседание (и то в събота), за приемане на новия градоустройствен план на община “Студентска”. Само бурните протести на студенти от НСА пред сградата на столичната общината предотвратява приемането на плана и превръщането му в задължителна норма. Показателно е, че по време на протеста студентите замерят общинарите със стотинки. Сякаш да им напомнят да не продават за пари интересите на образованието. Доколко обаче те са се вслушали в протестните лозунги ще покаже бъдещето. За насроченото “извънредно заседание” в НСА научават случайно.
Явно не от грижа за развитие на учебната спортна база на НСА и за интересите на студентите заседанието на СОС е било насрочено в почивен ден.
Защо ли толкова са се били забързали господата общинари?
Въпросният градоустройствен план предвижда от двете страни на главната алея в двора на академията (в общо направление от север на юг) да минава булевард, около който ще има жилищни сгради. Така голяма част от игрищата на НСА ще трябва да се ликвидират и на студентите ще им се наложи да тренират по улиците между общежитията.
За съжаление рано или късно частнособственическите апетити ще надделеят над интересите на академичната общност. Ръководството на НСА получава заплатите си от държавата и се стреми да защитава нейните интереси. Трудно е обаче да се каже, че те могат да бъдат равнопоставени пред интересите на частните предприемачи, решили на всяка цена да започнат строителство в двора на висшето учебно заведение. В НСА нямат бюджет да наемат адвокат. В момента срещу държавата се водят
30 дела за връщане на терени в района на НСА.
Преди време голяма фирма за недвижими имоти, предлага на ректора на академията тя да изкупи от реститутите земята, естествено по пазарни цени.
Другият фронт във войната за обсебване на държавната собственост на академията е открит на черноморския бряг. При правителството на Иван Костов плажът на учебната база на НСА край Несебър е даден на концесия. В момента там се вихрят страсти и около собствеността на кея, строен някога от военните. Заради липсващо разрешение за строеж властите в Несебър и областната управа в Бургас не искат да признаят, че и той, както и цялата учебна база са публична държавна собственост. Целта е в крайна сметка кеят да се обяви за частна държавна собственост и така по-лесно да се даде на концесия или направо да се продаде. От подобни разпореждания с държавна собственост в повечето случаи губещи са обикновените данъкоплатци. Печелят само единици, в повечето случаи приближени на властимащите.
Преди време кметът на Несебър актува като общинска собственост цялата земя, върху която се намира учебната база. От областната управа не си направили труда да оспорят това решение. Така се открива възможност за заграбване и на постройките на НСА. В София студентите ще тренират по улиците, а на морския бряг къде? Сигурно във водата и ще спят на салове в открито море.
“Хабя държавни пари, за да защитя държавните интереси – споделя ректорът тогава на НСА – Светослав Иванов. Ходя по различни инстанции и в един момент имам чувството, че се боря с вятърни мелници. Преди да бъде дадена плажната ивица на концесия аз започнах да съдя МС. Въпреки това плажът бе даден на концесия на една малка фирма “Федана”. През миналата година те построиха без наше разрешение заведение и започнаха да докарват с корабчета туристи от Слънчев бряг и да им правят шоу-програма. От учебната база им бе спряно захранването с електричество и вода и започнаха да стават колизии. Досега не съм видял договора за концесия подписан още при предишното правителство. Първоначалното искане на концесионерите бе те да вземат не само плажната ивица, но и цялата база и всяко лято студентите и преподавателите от НСА да бъдат гости в собствената си база.”
На учебната база край Несебър студентите от НСА всяко лято вече повече от 5 десетилетия водят обучение. През лятото на 2001 г. се стига се дотам, че по внушение на концесионера, прокурор от Несебър нарежда обучението да се прекрати, защото пречело на частниците да стопанисват плажа. Според закона за концесиите на плажната ивица 20 на сто от нея винаги трябва да бъде оставяна за свободно ползване. Именно в тази една пета сега НСА осигурява лекар и спасители.
Ръководството на Националната спортна академия не е първостепенен разпоредител с държавната собственост и не е страна в правните спорове, но се бори повече в нейна защита, отколкото чиновниците на по-високите етажи във властта.
“В студентския град няма построена една библиотека, а заведения и кръчми никнат като гъби”
– споделя тогавашния ректор на НСА Светослав Иванов. Не е ли време да има закон, който да пази автономията на академичната общност. На запад подобни студентски градчета имат автономен статут и не се разрешава намесата на властта в тях. Това трябва да е грижа на държавата. Много парламентаристи подкрепят идеята, но нищо реално още не е направено. Явно интересите за ползването на терените в студентския град са големи и затова нещата са в това състояние.”
Към МС има някаква комисия, работеща по проблемите на студентския град. В нея влизат и собственици (или претендиращи за собственост) на терени там и е ясно, че тя не може да вземе някакво общо решение. Затова не е чудно, че у нас, когато нещо трябва да се забатачи се прави комисия.