Чети още по темата на:

• ВЪНШНА ПОЛИТИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА МАКЕДОНИЯ – Програма на Петър Низамов – независим кандидат за депутат с № 37 в МИР 2- Бургас
• Създаването на „книжовен македонски език“ по заповед от Москва – 1944г.
• Избиванията на българи в Титова Македония – Кървавият Божик – 1945г.
• Помакедончването в Македония – част от Титова Югославия
• Македонско списание – 1909г.- „Мене ме е майка Българка родила“ – ПЕТЪР НИЗАМОВ

Александър III Македонски или Александър Велики (на гръцки: Αλέξανδρος Γ’ ο Μακεδών или Μέγας Ἀλέξανδρος; Мегас Александрос) е цар (василевс) на античното царство Македония и хегемон на Коринтския съюз от 336 г. пр.н.е. до смъртта си в 323 г. пр.н.е.

Роден е на 20 юли 356 г. пр. Хр. в Пела и умира на 10 или 11 юни 323 г. пр. Хр. в завладения от него Вавилон. Син е на цар Филип II Македонски и Олимпиада Македонска. Едва двадесетгодишен наследява престола от своя баща Филип II и през по-голямата част от своето царуване води безпрецедентни за времето си военни кампании в Близкия изток. Преди да навърши тридесет години Александър III създава една от най-големите империи на древния свят, която се простира от Гърция през Египет до долината на река Инд.^[1] Непобедим в битките, Александър Македонски е смятан за един от най-успешните командири в цялата история.^[2]

Елена Низамова с впечатляващ дебют: Две втори места в групата от SHARKS Swimming Cup 2026 в Бургас

До 16-годишна възраст Александър е обучаван от философа Аристотел. Когато се възкачва на престола през 336 г. пр. Хр, след убийството на Филип, Александър наследява силно царство и опитна армия. В 334 г. пр.н.е. младият владетел нахлува в Персийската империя на Ахеменидите, владееща Мала Азия, и започва поредица от военни кампании, продължили десет години. Александър III сломява силите на Персия в серия от решителни битки, като ключови са тези при Иса и Гавгамела и напълно завладява териториите на империята до река Инд. В стремежа си да достигне до „края на света и Великото външно море“, той нахлува в Индия в 326 г. пр. Хр, но в крайна сметка е принуден да се върне по искане на неговите войски. Александър Велики умира в 323 г. пр. Хр във Вавилон – градът, който той планира да направи своя столица^[3] – оставяйки неосъществени поредица планирани кампании, на първо място инвазията на Арабия. Години след смъртта му серия от граждански войни разкъсват неговата империя на няколко държави, управлявани от диадохите – оцелелите негови стратези и наследници.

Александър основава двадесет града, носещи името му, най-известен от тях е Александрия в Египет. Основаването на градове колонии от Александър Велики и разпространението на гръцката култура на Изток дават начало на новата елинистическа цивилизация. Александър Македонски придобива образ на легендарен класически герой, подобен на Ахил, и заема важно място в историята и мита на гръцки и негръцки култури. Той се превръща в еталон, с когото военните лидери се сравняват, а военни академии по целия свят все още изучават тактиките му за водене на битки.^[4]

Протестите за Палестина в Германия

Ранни години на Александър III Македонски

Александър е роден на шестия ден от старогръцкия месец хекатомбеон, което вероятно съответства на 20 юли 356 г. пр.н.е., въпреки че точната дата не е известна,^[5][6] в град Пела, тогавашната столица на Македония.^[7] Негов баща е цар Филип II Македонски (359 – 336 г. пр.н.е.), а негова майка царица Олимпиада Македонска (375 – 316 г. пр.н.е.), дъщеря на Неоптолем I, цар на Епир.^[8][9][10] Самият Филип има седем или осем съпруги, но за известно време Олимпиада е основната му жена, вероятно заради сина им Александър.^[11] По традиция родът на Александър Велики се води от митичния Херакъл, чрез царете на Аргос, от които, според легендата, произлиза първият македонски цар Каран.

Плутарх описва неговата външност така:

Искрено и лично: Петър Низамов разказва за младостта си и как е станал известен в Бургас

Още от ранните си години Александър е подготвян за дипломация, политика и война. Негови възпитатели и наставници са родственикът по майчина линия Леонид, към когото съхранява дълбока привързаност до зряла възраст, въпреки строгото спартанско възпитание в детството, шутът и актьор Лизимах, а от 343 г. пр. Хр. – великият философ Аристотел, под чието ръководство Александър получава класическо гръцко образование – риторика, литература, естествени науки, медицина и философия. Аристотел му подарява копие от „Илиада“ и нож, който Александър винаги крие под възглавницата си.

Документален филм за Петър Низамов с бюджет 200 000 ЕВРО скоро ще е по кината

Плутарх пише за характера на Александър:

На 16-годишна възраст Александър е оставен да управлява Македония, докато Филип обсажда Византион, и младият престолонаследник жестоко и безпощадно смазва въстанието на тракийското племе меди. След две години, през 338 г. пр. Хр. в битката при Херонея, Александър проявява пълководски умения, водейки лявото крило на македонската войска, пред погледа на опитните военачалници.

Александър демонстрира склонността си към авантюри още в юношеството си, когато без волята на баща си, иска да се ожени за дъщерята на Пиксодар, владетеля на Кария. През 337 г. пр.н.е. Филип се жени за пети пореден път за Клеопатра Евридика, племенницата на неговия военачалник Атал. Тъй като майката на Александър, Олимпиада, е родом от Епир, а мащехата му Клеопатра е истинска македонка, това води до разногласия за наследяването на престола от Александър. Александър и Филип се скарват по този повод, но скоро се помиряват и Александър се завръща у дома за сватбата на родната си сестра Клеопатра Македонска (355 – 308 г. пр.н.е.) през 336 г. пр.н.е. с епирския цар и техен вуйчо Александър I Молоски (370 – 331 г. пр.н.е.).

Съдия Марина Мавродиева върна комунизма в Бургас докато влизахме в Шенген

Възкачване на престола на Александър III Македонски

По време на сватбените тържества през октомври 336 г. пр.н.е. Филип II е убит от телохранителя Павзаний в театъра на старата столица Еге (Вергина).^[12] Наследници на Филип са само Александър, син на Олимпиада, и Аридей, незаконен син от любовницата му Филина. Макар че жената на Филип, Клеопатра Евридика, ражда син Каран и дъщеря Европа точно преди убийството, нейните влиятелни родственици биха могли да поддържат друг кандидат за трона, от които възможен претендент е Аминта, син на цар Пердика III Македонски и братовчед на Александър. В действителност Аминта вече е бил цар като малък, но неговият опекун – Филип, сам заема трона, в качеството на компенсация на женитбата на Аминта с дъщеря си Кинана.

Петър Низамов предизвика Pulse Фитнес Галерия Бургас на състезание по обща физическа подготовка

Македонската войска, която добре познава Александър и го е видяла вече в сражения, го провъзгласява едва 20-годишен за наследник на престола и нов цар на Македония.

При встъпването си на македонския престол първият ход на Александър е да се разправи с предполагаемите участници в заговора и убийството на баща му и с възможните претенденти за трона – нарежда Аминта да бъде екзекутиран, правейки по този начин сестра си Кинана вдовица. Аристокрацията и народа привлича на своя страна, отменяйки данъци.

След това Александър организира конгрес в Коринт, на който гърците са принудени да потвърдят съюза си с Македония. Имайки подкрепа в лицето на все още спокойната Гърция, наблюдаваща действията на новия цар, през есента на 335 г. пр. Хр. той тръгва на поход срещу тракийските и илирийските племена, въстанали при вестта за смъртта на Филип. След неуспешната кампания срещу мизи, трибали и гети Александър се принуждава да сключи съюз с тях. Под влиянието на лъжлив слух за смъртта на Александър в края на лятото на юг избухва въстание в Тива, най-пострадалия от Филип гръцки град. Жителите на Тива призовават на въстание цяла Гърция, но гърците, на думи изразявайки солидарност с тиванците, предпочитат да изчакат, наблюдавайки отстрани развитието на събитията.

Ответен удар: След предизвикателството към Pulse Fitness Галерия Бургас спряха картата на Петър Низамов в залата

В напрегнатата ситуация Александър не губи време и със стремителен марш придвижва войската си от Илирия до Тива. Обсадата продължава няколко дни. Градът е завзет с щурм, разграбен, а цялото население е изпратено в робство. Цяла Гърция е поразена както от съдбата на древния град, един от най-големите и силни в Елада, така и от бързата победа на македонското оръжие. Жителите на градовете сами предават на съд политиците, призоваващи към бунт против македонската хегемония.

Тогава политическата обстановка позволява на Александър да осъществи замисъла на баща си Филип за завоевателен поход срещу Персийската империя.

Днешните “македонци” нямат нищо общо с народа на Филип и Александър Велики, който в Древността е покорил Персийската империя.

Период на завоевания на Александър III Македонски

Завладяване на Мала Азия и Сирия от Александър III Македонски

През втората половина на ІV век пр.н.е. Персийската империя все повече отслабва. Персийският цар Артаксеркс III се опитва безуспешно да укрепи централната власт. Главната военна сила са гръцките наемници, а не местните войски. През 338 г. пр.н.е. Артаксеркс е убит. След двегодишни безредици, които още повече отслабват държавата, на престола се възкачва Кодоман, който приема името Дарий III. Убийството на Филип II забавя началото на похода срещу Персия, който трябва да бъде свещено наказание, отмъщение, заради разрушенията в Гърция и оскверняването на гръцките светини по време на похода на Ксеркс I по време на Гръко-персийските войни. Назначавайки Антипатър за свой наместник в Европа и оставяйки му 12 000 пехотинци и 1500 конници, през пролетта на 334 г. пр. Хр. Александър, начело на обединените сили на Македония, Гърция и съюзните тракийски племена, преминава Хелеспонта с над 30 000 пехотинци и 5000 конници в района на легендарната Троя.

Античният историк Диодор Сицилийски предоставя състава на войската му, потвърден като цяло и от други източници:
Пехота – 32 000 души – 12 000 македонци (9000 в македонската фаланга и 3000 в отрядите на щитоносците), 7000 съюзници (от гръцките градове), 5000 наемници (гърци), 7000 варвари (траки и илири), 1000 стрелци и агриани (пеонийско племе в Тракия).
Конница – 5100 души – 1800 македони (хетайри), 1800 тесалийци, 600 гърци, 900 траки и пеони.^[13]

Персийският флот не попречва на прехвърлянето и това е първата сериозна стратегическа грешка на персите. Начело на гръцките наемници на персийска служба е Мемнон, талантлив гръцки военачалник от Родос. Той предлага на персийския цар обмислен план за съпротива срещу Александър, но този план е отхвърлен и е взето решение да се даде ход за решителна битка. Персийската армия, състояща се от 40 000 войници, половината от които гръцки наемници, се разполага на високия десен бряг на река Граник, която се влива в Пропонтида. Гръко-македонските войски начело с Александър и Парменион преминават реката, където започва битката. Лошото командване на персите е причина те да бъдат разбити. Отрядите на сатрапа, предимно конни (до 20 000), са разпръснати, персийската пехота се разбягва, а гръцките хоплити наемници са обкръжени и избити. Останалите живи 2000 наемници са взети в плен и изпратени в Македония като роби.

Скара на дървени въглища ще има на коледния базар на площад “Тройката” в Бургас от 1 Декември до 1 Февруари

След победата при Граник Александър Македонски тръгва на юг по малоазийското крайбрежие на Егейско море. По-голямата част от малоазийските градове доброволно отварят вратите си пред победителя, в това число Сарди и Гордий, столици съответно на Лидия и Фригия. Единствено крайбрежните градове Милет и Халикарнас, в които се намират силни персийски гарнизони и където се оттеглят оцелелите при Граник войски, оказват съпротива. Особено дълго и упорито се съпротивлява Халикарнас, но след няколко щурма е изоставен от гарнизона си.

В края 334 г. пр. Хр. и началото на 333 г. пр.н.е. Александър завладява голяма част от Мала Азия. По същото време персийският цар Дарий III събира и подготвя голяма войска. В средата на 333 г. пр. Хр. той потегля с нея през Северна Сирия, за да срещне с Александър. Срещата между двете армии става през есента на 333 г. пр.н.е. при град Иса. Битката завършва с победа за Александър – огромната персийска войска се оказва притисната в тясната низина между морето и планината. Дарий III избягва, а Александър Македонски взема голяма плячка – целия богат персийски лагер с походния дворец на Дарий. Сред пленниците са майката, съпругата и двете дъщери на Дарий III. В Дамаск са пленени част от царското съкровище, както и голям брой знатни пленници.

Победата при Иса открива пътя на македонците на юг. Александър, обхождайки крайбрежието на Средиземно море, се отправя към Финикия с цел да покори крайбрежните градове и да лиши персийската флота от бази. В резултат на победата финикийските градове признават доброволно властта на Александър. Само град Тир, разположен на остров, не отваря вратите си на македонската армия. След осеммесечна обсада през 332 г. пр. Хр. Тир е превзет, ограбен, а населението му поробено. С неговото превземане персийският флот в Средиземно море престава да съществува.