ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 09.07.1993 Г. ПО Н. Д. № 2/1993 Г., ОСНК НА ВС

Публикувано: Бюлетин на Върховния съд, бр. 6 от 1993 г., пор. № 2

ДРУГОТО ПРОТИВОЗАКОННО ДЕЙСТВИЕ ПО ЧЛ. 118 НК МОЖЕ ДА БЪДЕ НАСОЧЕНО СРЕЩУ ЛИЧНОСТТА И СУБЕКТИВНИ ПРАВА, КОИТО ИМАТ ИМУЩЕСТВЕН ХАРАКТЕР.

ИЗОСТАВЯ РАЗБИРАНЕТО, ИЗРАЗЕНО ОТ ОСНК С РЕШЕНИЕ № 15 ОТ 30.12.1980 Г. ПО Н. Д. № 7/1980 Г.

Чл. 118 НК

Председателят на Върховния съд на Р.Б е направил предложение за издаване на тълкувателно решение, с което да се отговори на въпроса – какво следва да се разбира под “друго противозаконно действие” по чл. 118 НК и с оглед на това да се изостави или не тълкуванието, дадено с решение № 15 от 30.12.1980 г. по н. д. № 7/1980 г.

Върховният съд на РБ, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид:

В Наказателния кодекс от 1951 г. в чл. 128 НК (съответстващ на чл. 118) като основание за смекчена наказателна отговорност бе предвидено състоянието на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета против виновния или неговите близки. В практиката не е имало колебание на разбирането, че изчерпателно посочените средства за предизвикване състояние на силно раздразнение са насочени пряко срещу личността на дееца или неговите близки.

С чл. 118 НК на приетия през 1968 г. Наказателен кодекс бе добавено като средство за предизвикване на състояние на силно раздразнение и “друго тежко противозаконно действие”. Тази разпоредба бе изменена през 1982 г. с “друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици.”

По приложение на закона е възникнала противоречива съдебна практика, поради което Върховният съд, ОСНК с решение № 15 от 30.12.1980 г. по н. д. № 7/1980 г. е дало тълкуване на понятието “друго противозаконно действие”. Прието е, че насилието, тежката обида или клеветата и другите тежки противозаконни действия, включени в състава на чл. 118 НК, се отнасят до личността на виновния или неговите близки, но не и до други негови права или имуществени интереси. Според същото решение разширяването на състава и с “друго тежко противозаконно действие” е продиктувано от нуждата да се обхванат и други действия, насочени пряко срещу личността на дееца, тъй като насилието, тежката обида и клеветата не изчерпват всички възможни хипотези, при които възниква внезапното силно раздразнено състояние чрез посегателство срещу личността.

Противно становище са застъпили отделни състави на Върховния съд, като р. № 619 от 15.11.1971 г. по н. д. № 517/1971 г., II н. о. и р. № 544 от 12.10.1992 г. по н. д. № 560/1992 г., I н. о., с което е допуснато отклонение от решението, дадено с тълкувателното решение.

Общото събрание на наказателните колегии счита, че другото противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или неговите близки, може да бъде насочено както срещу личността, така и срещу субективни права, които могат да имат и имуществен характер поради следните съображения:

а) имуществените интереси и съответстващите им права са неразривно свързани с личните права. Защитата правата на личността в тесен смисъл не може да бъде ефективна, ако не се защитават и другите ценности;

б) историческият анализ на текста на чл. 118 НК, изменен с приетия нов НК от 1968 г., изменението от 09.01.1982 г. и аналогичните изменения на чл. 124, ал. 2 и чл. 132 НК разкрива последователната линия на законодателя на разширяване приложното поле на нормите, които третират по-благоприятно извършителите на убийства и телесни увреждания в състояние на афект, предизвикан от самия пострадал;

в) второто предложение на хипотезата на чл. 118 НК е относително самостоятелно, тъй като за приложението й са необходими едновременното наличие на две предпоставки: противозаконно действие и второ, от което са настъпили тежки последици или е било възможно да настъпят такива. Това показва, че законодателят е внесъл нещо качествено ново, че разширява кръга на действията, които могат да предизвикат състояние на силно раздразнение;

г) с тълкувателно решение № 15 от 30.12.1980 г. по н. д. № 7/1980 г. се дава едно стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 118 НК, което е недопустимо, когато това се отнася за привилегирован състав.

Основанието за дадената привилегия е състоянието на силно раздразнение, при което е действал виновният и щом то е предизвикано от пострадалия, няма основание за стеснително тълкуване на съдържанието на изчерпателно посочените средства, посредством които то може да бъде провокирано;

д) съпоставянето съдържанието на чл. 12, ал. 1 и чл. 118 НК сочи на различия и относно времето, в което се отговаря на противоправното поведение на пострадалия и субектите на обект на това поведение – (П. П. на ВС № 12/1973 г., т. 1-5).

Противозаконно действие е това, с което се накърняват правнозащитени права и интереси. То трябва обективно да съществува. Субективното убеждение, че се извършва противозаконно действие по отношение на правнозащитени права не дава основание за прилагане на привилегирования състав.

Противозаконното действие може да не е престъпление и да не е извършено виновно.

Не всяко противозаконно действие може да бъде основание за прилагане на привилегирования състав, а само онова, от което са настъпили тежки последици за виновния или неговите близки или е било възможно да настъпят такива. Трябва да съществува причинна връзка между деянието и последиците.

Тежките последици могат да имат имуществен или неимуществен характер. Когато обаче с противозаконното действие се засягат имуществени права, тежките последици се изразяват в значителни имуществени вреди. Не всяко неблагоприятно отражение върху патримониума на виновния или неговите близки е достатъчно, за да е налице втората предпоставка за приложението на чл. 118 НК в тази хипотеза. Да се констатира наличието на значителни имуществени вреди означава преди всичко да се установи, че по абсолютния си размер са такива. Това ще рече, да се установи, че паричният еквивалент на причинените вреди е значителен. И само след като се направи обоснован извод затова, съдът следва да се занимае и с втория въпрос – какво е значението на причинената вреда за патримониума на виновния или неговите близки. Ако съдът констатира, че причинените вреди, значителни по абсолютния си размер, затрудняват сериозно виновния или неговите близки в икономическото им проявление, следва да се направи извод, че са налице тежки последици. Тежките последици при противозаконно действие, което не е насочено срещу имуществените права, могат да имат неимуществен характер. За да бъдат последиците тежки, не е достатъчно само причиняването на обикновени неприятни и болезнени емоции, а сериозно накърняване душевния мир на виновния или неговите близки.

Във всички случаи тежките последици представляват обективно съществуващ резултат от противозаконното действие.

Привилегированият състав на чл. 118 НК следва да се прилага и когато пострадалият с противозаконното действие е създал възможност за настъпване на тежки последици, но те не са настъпили поради намесата на други фактори, които ги предотвратяват.