ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 11.07.1995 Г. ПО Н. Д. № 7/1993 Г., ОСНК НА ВС

ОТНОСНО ПОДПИСВАНЕТО НА МОТИВИТЕ НА ПРИСЪДАТА ОТ ТРИМАТА СЪДИИ, КОГАТО СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ Е ОТ ТРИМА СЪДИИ И ЧЕТИРИМА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ.

Чл. 306 НПК

Председателят на ВС на Р.Б е предложил Общото събрание на наказателните колегии да издаде на основание чл. 51, ал. 1 от ЗУС (отм.) тълкувателно решение по въпроса: Когато присъдата е постановена от трима съдии и четирима съдебни заседатели и изготвянето на мотивите е отложено на основание чл. 306 НПК, неподписването имот тримата съдии представлява ли процесуално нарушение и дали то е съществено?При отрицателен отговор се предлага произнасяне и по въпроса, кой от съдиите трябва да подпише задължително такива мотиви – председателят на състава или докладчикът.

В предложението се сочи противоречива практика по повдигнатите въпроси както между отделенията и съставите на наказателната колегия, така и между тях и Военната колегия. Поддържат се, общо взето, три становища. Те не се различават по разбирането, че неподписването на мотивите от тримата съдии в разглеждания случай представлява процесуално нарушение, но според първото от тях нарушението е съществено винаги, според второто – само ако не са подписани от председателя на съдебния състав, а според третото – само ако е довело до други недостатъци на присъдата, предвидени в чл. 328, т. 1, 3-5 НПК.

ВС на Р.Б, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид:

1. Когато присъдата е постановена от състав трима съдии и четирима съдебни заседатели и изготвянето на мотивите е отложено на основание чл. 306 НПК, тримата съдии са длъжни да ги подпишат по силата на чл. 42 НПК. Разпоредбата е обща, доколкото се отнася за всички съдебни състави и за всички съдебни актове независимо дали изготвянето на мотивите е отложено или не. Изискването решенията на съда да съдържат подписите на всички членове на състава важи в случая и защото действието му не е ограничено от друго, специално правило. Не е такова изключението, според което съдебните заседатели не са длъжни да подпишат присъдата, ако тя не е постановена при особено мнение(по аргумент за обратното на чл. 308, ал. 2, изр. второ НПК). Няма съмнение, че това изключение засяга единствено съдебните заседатели, и то неабсолютно във всички случаи. Съдебните заседатели, както и съдиите са длъжни да подпишат изготвените по-късно мотиви, когато присъдата е подписана при особено мнение.

В първоначалната редакция на чл. 308, ал. 2, изр. второ НПК (ДВ, бр. 89 от 1974 г.) също е било предвидено изключение по отношение подписването на мотивите от съдебните заседатели, но заедно с него е било уредено и общото правило: от употребения тогава съюз “и” в израза “те се подписват и от съдебните заседатели”, задължението на съдиите да подписват мотивите е следвало пряко и не е било нужно да се извежда от чл. 42 НПК. Историческото тълкуване сочи още, че последващото изменение на чл. 308, ал. 2, изр. второ НПК през 1982 г. (ДВ, бр. 28 от 1982 г.), което действува и сега, не е имало за цел да разшири обхвата на изключението, така че то да обхване не само съдебните заседатели, а и съдиите. Това се вижда в мотивите към законопроекта, където е посочено, че освобождаването от задължение да се подписват мотивите, изготвени при условията на чл. 306 НПК, се отнася именно до съдебните заседатели; че то има за цел да опрости и ускори производството, често затруднявано от необходимостта съдебните заседатели да идват повторно в съда след подписване и обявяване диспозитива на присъдата от целия съдебен състав.

2. Когато мотивите към присъдата са изготвени след обявяване на диспозитива и някой от съдиите не ги подпише, последното може да се дължи както на уважителни, така и на неуважителни причини. Те следва да се преценяват конкретно по всяко дело и за тази цел е необходимо да бъдат документирани по съответния ред. Ако не е ясно защо липсва подписът на някой от членовете на състава, съдебният акт е незавършен и трябва да се върне на първата инстанция за отстраняване на недостатъка. В същия смисъл са и указанията на Пленума на ВС, дадени в т. 15 от Постановление № 1 от 1985 г., във връзка с правомощията на втората инстанция по граждански дела. Няма причини указанията да не важат и за присъдата, тъй като, от една страна, между нея и решението в гражданския процес съществува достатъчно сходство, а от друга страна, не се накърняват основните начала на наказателния процес.

3. Когато мотивите към присъдата са изготвени след обявяване на диспозитива и някой от съдиите не ги подпише по неуважителна причина, винаги се нарушава чл. 42 НПК. Това нарушение обаче не е абсолютно основание за отменяване на присъдата, защото не е посочено като такова в чл. 330, ал. 2 НПК, нито е възможно да се приравни към някое от тях. Нарушението ще бъде съществено само при условията на чл. 330, ал. 1 НПК, т.е. когато е довело до основание за отменяване или изменяване на присъдата по чл. 328, т. 1, 3, 4 и 5 НПК или до ограничаване процесуалните права на страните.

По изложените съображения ВС на Р.Б, Общо събрание на наказателните колегии на основание чл. 84, т. 2 във връзка с § 15 от ПЗР на ЗСВ

РЕШИ:

1. Когато присъдата е изготвена от състав трима съдии и четирима съдебни заседатели и изготвянето на мотивите е отложено на основание чл. 306 НПК, тримата съдии са длъжни да ги подпишат.

2. Ако някой от съдиите не е подписал мотивите и причината за това не е документирана по съответния ред, съдебният акт е незавършен и се връща на първата инстанция за отстраняване на недостатъка.

3. Ако неподписването на мотивите се дължи на неуважителна причина, нарушението на процесуалните правила ще бъде съществено само при условията на чл. 330, ал. 1 НПК.

Забележка: Решението е подписано при особено мнение по т. 3 от съдиите Б. Сукнаров, Пл. Томов и Е.В.С тях неподписването на мотивите по неуважителни причини е винаги съществено нарушение на процесуалните правила.