Омбудсманът Диана Ковачева и шефката на соросоидната организация “Прозрачност без граници”,за която ще стане дума надълго и нашироко надолу, бе единственият кандидат за поста на национален обществен защитник. Номинацията ѝ за поста, разбира се, бе внесена от ГЕРБ.
Процедурата за избор на нов омбудсаман се налага, защото скоро изтича мандатът на Мая Манолова, която подаде оставка 2019 година, за да се включи в битката за кмет на София.
Елена Низамова с впечатляващ дебют: Две втори места в групата от SHARKS Swimming Cup 2026 в Бургас
Манолова бе избрана за омбудсман през 2015 година. Допреди това тя беше депутат от БСП и видна опозиционерка. За да стане обаче омбудсман, Манолова получи неофициалната благословия на Борисов и гласовете на ГЕРБ.
Протестите за Палестина в Германия
Омбудсманът Диана Ковачева беше правосъден министър от първия кабинет на премиера Бойко Борисов, точнокогато България беше осъдена да плаща стотици милиони пари от данъкоплатците за нарушения на човешките права в България и когато положението със свободите в България беше най-тежко. Тя е доцент по международно право и международни отношения, но не направи нищо да промени ситуацията и да спести тези плащания от бедния бълагрски данъкоплатец. После защо нямало пари за образование, здравеопазване, за социални дейност? . Била е изпълнителен директор на българския клон на соросоидната неправителствена организация Прозрачност без граници. Ковачева бе избрана за зам.-омбудсман през януари 2016 година, след като бе предложена за поста от Манолова, кооято я подкрепи в това след договорки с ГЕРБ.
На 23 юли 2014г. посланикът на Великобритания в България Джонатан Алън награди Омбудсманът Диана Ковачева с Ордена на Британската Империя (MBE), който се е връчвал до сега само на МАСОНИ. На официалната церемония в резиденцията на посланика в София бивш ръководител на Асоциация „Прозрачност без граници“ и бившият министър на правосъдието, настоящ формален омбудсман г-жа Диана Ковачева получи указ, подписан от Нейно Величество Кралицата, и почетен орден.
Искрено и лично: Петър Низамов разказва за младостта си и как е станал известен в Бургас
ГРАНТОВЕ ОТ “АМЕРИКА ЗА БЪЛГАРИЯ” за Омбудсманът Диана Ковачева
Препечатваме любопитно разследване на Хаштаг-бг за субсиидите и грантовете, усвоени от видни “протестъри” и НПО-та по линия на щатски фондации. От данните си личи кой стои зад дейността на “Протестна мрежа”, кой я финансира и кой я мотивира.
Документален филм за Петър Низамов с бюджет 200 000 ЕВРО скоро ще е по кината
Проверка на Хаштаг-BGпоказва, че въпросителните относно целите и намеренията на някои от регистрираните за наблюдение на вота в неделя граждански структури не се изчерпват само с близките до партията на Бареков и ДПС неправителствени организации, които регистрираха десетки хиляди наблюдатели.
Друга такава „независима“ наблюдателска организация, която получи 195 225 лв. от „Америка за България“ за наблюдение на изборите през 2013 г., е небезизвестната „Прозрачност без граници“, чиято шефка Диана Ковачева сега е Омбусман и която също не разгърна организационен капацитет за наблюдение, а усвои крупната сума за изготвяне на никому ненужна „пътна карта към избори 2013 г.“, която щяла да послужи за изготвяне на промени в законодателството. И всичко това отново за почти 200 хиляди лева.
Както е известно „Прозрачност без граници“, която се регистрира като наблюдател и в изборите, като за първи път на тези от 2009г., когато ГЕБ спечели изборите и направи Кабинета “Борисов 1”, е свързана с един от апологетите на управлението на Иван Костов и днешен публичен застъпник за ГЕРБ и Реформаторския блок – политологът Огнян Минчев.
Хаштаг-BG припомня, че тази „независима“ организация през 2011 г. излъчи своя изпълнителен директор – Омбудсманът Диана Ковачева за министър на правосъдието в правителството на Бойко Борисов на мястото на избраната за вицепрезидент Маргарита Попова. За кандидатурата й тогава в парламента гласуваха ГЕРБ и Синята коалиция. Друго НПО на Минчев – „Институт за регионални и международни изследвания“, пък получава през февруари тази година цели 62,300 лв. отново от „Америка за България“ за да… планира дейността си. Какво е това планиране, няма как да стане ясно, но пък публично известно е, че в тези организации цифром и словом работят двама-трима души.
На фона на тези крупни суми, получавани от посочените организации, звучат странно оплакванията на близкия до тях политолог Антоний Гълъбов, който твърди, че въпреки „традициите и опита“, които имали тези структури, те не са могли досега да организират голяма мрежа от изборни наблюдатели.
Всъщност тази им неспособност свидетелства не за друга, а за липсата на организационен капацитет и активисти. Защо се търпи това обаче от донорите на това широкомащабно финансиране, което очевидно надхвърля в пъти реално осъществяваната от тези организации дейност? Най-вероятно, защото тези пари се дават и с други цели, а не само за благовидните дейности, посочвани публично. Всичко това обаче поставя под много сериозно съмнение претенцията на подобни на практика кухи, но захранвани с тлъсти суми, структури за „независими граждански организации“.
Съдия Марина Мавродиева върна комунизма в Бургас докато влизахме в Шенген
Шефката на “Прозрачност без граници” – Омбудсманът Диана Ковачева става правосъден министър при Борисов 1, после Омбудсман при Борисв 2 и пак Омбудсман – за втори път при Борисов 3.
Изпълнителният директор на Асоциация “Прозрачност без граници” Омбудсманът Диана Ковачева през 2012г. заема поста министър на правосъдието.
Това съобщи лично сопряганият за колега на Маджо, Маргните и Пашата в СИК – Бойко Борисов!
Петър Низамов предизвика Pulse Фитнес Галерия Бургас на състезание по обща физическа подготовка
Оказва се, че част от организациите, които най-шумно претендират, че са „независими“ наблюдатели, макар че е публично известна обвързаността им с политико-олигархичните среди около групировката „Капитал“ и Реформаторския блок, са получили и доста тлъсти суми за наблюдение на изборите.
Оказва се, че организацията „Институт за развитие на публичната среда“, която на практика се състои от протестърката Антоанета Цонева, е получила близо 200 хиляди лева от фондация „Америка за България“, за да следи за честността на изборите. Справка в сайта на американската донорска организация показва, че Цонева е получила 194 000 лв. за проект с продължителност от март 2013 до септември 2014 г. очевидно с цел да бъде усвоена за наблюдение на предсрочните парламентарни избори през май 2013 г. и на евроизборите на 25 май 2014 г.
На фона на тази гигантска сума, с която би могло да се организира наистина сериозна наблюдателска мрежа в цялата страна и в същото време да се направи мащабна информационна кампания, дейността на „независимия“ наблюдател Цонева е повече от скромна. Няколко кръгли маси, електронен наръчник, който всъщност е нищо повече от адаптиран превод от английски език на материали на ОССЕ и приказки по медиите.
Прави впечатление, че „Институтът за развитие на публичната среда“ е регистрирал едва стотина наблюдатели за изборния ден в неделя. Подобна дейност, като извършваната от това НПО струва пряко сили не повече от 30-40 хиляди лева и то и за двата вота – през миналата година и за настоящите евроизбори. Възниква въпросът къде потъват останалите около 150-160 хиляди лева?
Нека да изчислим например какъв би трябвало да е бюджетът за наблюдатели. Дори при най-щедро заплащане на наблюдателите – по 50 лв. хонорар за работата в изборния ден, за 100 души това прави около 5000 лв. Ако към това прибавим и разходи за поне три обучения, дори при най-разгулно харчене на средствата необходимата сума би нараснала максимум до 10 000 лв. С други думи, със сумата от 200 хиляди лева, с каквато се е облажила Антоанета Цонева, могат да се организират и обучат поне 1000 наблюдатели – по 500 в изборите миналата година и 500 за евровота в неделя.
Всичко това би струвало малко над 100 хиляди лева. А с останалите до 194 000 лв. могат да се пишат наръчници, да се издържа офис, сътрудници и пр. Ясно е, че въпросната „независима“ организация няма организационен капацитет, структури и достатъчно съмишленици, които може да ангажира в наблюдението на изборите. Не е ясно обаче защо посочената крупна сума, предназначена за „инициатива за свободни и честни избори“, не се използва именно за изграждане на такъв капацитет.
ДЕМОКРАТКА„ НО НЕ СЪВСЕМ!
Европейската комисия не препоръчва, а изисква структурна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), каза днес в интервю за БНТ, през 2013г. тогавашният министърът на правосъдието – сега Омбудсманът Диана Ковачева.
Спортни цели през 2025 година на Петър Низамов
Необходимата реформа из основи се отнася до прозрачния, състезателен начин, по който се назначават добри професионалисти, хора с почтеност в съдебната система.
Само след няколко години Омбудсманът Диана Ковачева забрави принципите си за плурализъм и беше назначена ТОТАЛИТАРНО досущ както Гешев, но с по-малко шум, за Омбудсман, когато тя беше единствен кандидат и никой друг не беше допуснат да се състезава за поста на обществен защитник.
Думи противоречащи на действията на Диана Ковечева!
Долу са нейните думи от интервю пред медия, които, обаче останаха без стойност
“Това е ключът за добра работа на ВСС. Промените в закона, които предлагаме, предвиждат именно това – ясна процедура за назначаване на членовете на ВСС.
В своите доклади Европейската комисия (ЕК) не е препоръчала пряк избор на членовете на ВСС. Тази тема се появи през март, когато обсъждахме с ЕК начина, по който да се направят промените за избора на следващия ВСС. Смятам, че сме на едно мнение с ЕК. Преките избори на членовете на ВСС не се ограничават само с прякото гласуване, а те включват и процедура по пряко номиниране, която предвиждаме в закона.
Даваме възможност на всеки магистрат да номинира свой фаворит. Това в никакъв случай не е ограничен и предрешен избор. Реформата, която предлагаме, се надявам да бъде добре оценена от ЕК”, подчерта Омбудсманът Диана Ковачева.
Сегашният ВСС няма да избира нов главен прокурор. “Още е рано за избор на главен прокурор, сега сме фокусирани върху промените в Закона за съдебната власт” смята тя.
