Прясно генетично изследване доказа неправдоподобността на поредната смешна теория за произхода на северни македонци.
Между другото северняците си приличат. Ето например Северна Корея и Северна Македония живеят с тях собствен Свят.
Поредното твърдение на националната МакеКОМЕДИЯ, което се появи през 2008г. бе, че дн. северни македонци, са прадедите на хунзите от Пакистан и подножието на Хималаите потъна като торпелиран кораб.
Автор – ПЕТЪР НИЗАМОВ
Днес вече имаме генетично изследване, което напълно отвърля тази теория.
Нещо повече, доказана е генетичната връзка между Хунзи и Цигани.
Отхвърлена е генетичната връзка между Северно-Македонци и Хунзи.
В същото време има историческа връзка между Хунзи и античните македони, които са владеели Персия, Индия и подхималайските земи.
Гърция, която е родината на античните македони, както сме писали многократно, играе подобна игра и открива културни центрове и училища за калашите, племе от Пакистан и Афганистан, което също се асоциира с Александър. През 1930 г. учени от нацистка Германия също правеха експедиции в Хималаите, за да търсят загубените си арийски братовчеди.
На който му се спори с авторитетно генетично проучване – ето целия текст: “The Eurasian Heartland: A continental perspective on Y-chromosome diversity“.
Това ни води до точно 2 извода:
-
Всички антични македонци са се прехвърлили при хунзите и са се омешали с циганите;
-
Днешните македонци нямат нищо общо с античните.
Ето конкретния откъс:
Синте ромите, или циганите, група с популациите хунза и бартанги (от района на Памир в Централна Азия) в нашето дърво. Тази находка се дължи главно на хаплотипа M124, който присъства с висока честота и в трите популации. M124 не е намерен в Източна Европа (17), където синте ромите са живели преди да бъдат презаселени в Централна Азия през 40-те години на миналия век. Той обаче е често срещан в Централна и Южна Азия. По този начин резултатите от Y-хромозомата предоставят ясни генетични доказателства за връзка между циганите и техните азиатски роднини.
А сега към МакеКОМЕДИЯТА:
Преди повече от 14 години от Македония си тръгна необичайна делегация – от подножието на Хималаите.
Принц Газанфар Али Кан, жена му принцеса Рани Атика и антуража им твърдят, че са наследници на завоевателната армия на Александър Македонски. Тя е достигнала родината на племето Хунза в северен Пакистан преди 23 века. Хунзите, сред които има руси и синеоки, смятат, че са продължили рода на армията на Александър. Те са известни с дълголетието си и високия си процент грамотност.
Гостите от Пакистан слязоха на червен килим в Скопие, след което обиколиха много културни и исторически забележителности в Македония. Премиерът Никола Груевски прие делегацията, а северно-македонският архиепископ я благослови. Хунзският фолклор даде коз в ръката на бившата югославска република, която 18 години след обявяването на независимост все още води обезсърчаващ „спор за името“ с Гърция, чиято северна провинция също се нарича Македония. Гърция прави всичко възможно, за да попречи на Македония да се присъедини към НАТО, ако не смени името си. Последните разговори водени от ООН в Ню Йорк, не дадоха резултат.
Никола Груевски, който спечели убедително изборите през юни, допълнително ожесточи борбата след като през миналата седмица поиска признаване на северно-македонското (славянско) етническо малцинство в по закон хомогенната Гърция. Критиците на Груевски обаче определят визитата на хунзите като плитък популизъм. Тя отнесе доста подигравки в местните вестници и в крайна сметка планираното появяването на принц Газанфар Али Кан на площада в Скопие беше отменено.
Главният организатор на визитата беше Марина Дойчиновска, журналистка от Скопие,
която направи филм за отдалеченото племе „северни македонци“ през 2005 г.. „Това е много специално събитие за всички северни македонци“, казва Дойчиновска.
Всъщност, гражданите останаха разделени относно това как да приемат натрапваните антични корени. Македонският език е най-близък до българския и другите южнославянски езици. Това насочва към корени и племена, които са мигрирали в Македония векове след Александър.
Всеки малко по-образован човек се смее на всичко това.
Хунзите, които са предимно мюсюлмани, не бяха чували за Македония допреди 12 години. Тогава обаче северно-македонският лингвист Илия Чашуле насочи вниманието им към „родната“ страна. Чашуле, професор в австралийския университет „Макуеър“, смята, че има прилика в граматиката и някои думи между бурушкия език на хунзите и индоевропейските езици. Мнозина обаче се съмняват сериозно в тези прилики. Повечето лингвисти класифицират бурушкия като „изолиран“ език, който няма връзка с другите езици.
ДНК изследвания също опровергаха твърденията за генетична между северни македонци и хунзите.
„Македония днес прави това, което европейските страни правеха през 19 в.: опитва се да направи от народните приказки официална история, смята Сам Вакнин от Израел, който работи като икономически съветник в Скопие. Този закъснял пубертет се използва от гръцката страна по начин, граничещ със садизма.“
Атина обвинява Йосип Броз Тито, югославския комунистически лидер след Втората световна война, че е „измислил“ северно-македонския етнос с цел да заграби парче от егейския бряг. Въпреки това идентификацията на Скопие с Александър се заражда едва след 1990 г. – след разпада на Югославия. Усещайки заплахи от всички страни, северно македонските патриоти искаха да засилят своята идентичност, наричайки се „потомци на Александър“, въпреки че самият древен завоевател не е имал преки наследници. Александър Димисковски, бизнес консултант в Скопие, казва: „Визитата на хунзите потвърждава връзката ни с древна Македония на Александър Велики. Признанието на тези хора потвърждава нашето антично македонско наследство, което е и на Република Македония, не само на Гърция.“
България отказва да признае отделен северно-македонски език и с право.
Сръбската църква държи тези северни македонци извън световното православно семейство.
А албанското малцинство от около 25 процента поставя под съмнение вътрешната стабилност на младата държава.
Важно е да се отбележи, че това ВМРО няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.
По в. Файненшъл таймс
Ето цялото генетично изследване:
Абстрактно
Нерекомбиниращата част от човешката Y хромозома се оказа ценен инструмент за изследване на историята на популацията. Поддържането на разширени хаплотипове, характерни за определени географски региони, въпреки обширната смес, позволява да се деконструират сложни демографски събития. В това проучване ние съобщаваме за честотите на 23 хаплотипа на биалелен полиморфизъм на Y-хромозома при 1935 мъже от 49 евразийски популации, с особен акцент върху Централна Азия. Тези хаплотипове разкриват следи от исторически миграции и дават представа за най-ранните модели на заселване на анатомично съвременни хора на евразийския континент. Разкрива се, че Централна Азия е важен резервоар на генетично разнообразие и източник на поне три основни вълни на миграция, водещи към Европа, Америка и Индия.
Генетиката на човешката популация използва разпределението на генетичните маркери в съществуващите човешки популации, за да получи представа за демографската и миграционната история. Популационни изследвания на протеинови („класически“) полиморфизми, HLA вариации и митохондриална ДНК допринесоха значително за разбирането ни за човешкия произход и ранното разпространение ( 1 ). Нови молекулярно-биологични техники, включително изследвания на автозомно микросателитно разнообразие ( 2 ) и хаплотипове на единичен нуклеотиден полиморфизъм (SNP) ( 3 , 4 ), разкриват подобни модели. Генетичните доказателства постоянно сочат към скорошен общ произход в Африка, с последващо разпръскване(я) на съвременните хора в останалия свят.
Напоследък разнообразието върху нерекомбиниращата част на Y хромозомата (NRY) се прилага за изучаване на човешката история ( 5 , 6 ). Две характеристики на NRY го правят особено подходящ за тези разследвания. Първо, подобно на mtDNA, тя се предава от родител на потомство (в този случай баща на син) без ефекта на „разместване“ на рекомбинацията; това позволява еволюцията и задържането на голямо разнообразие от стабилни хаплотипове с различна възраст, свързани чрез ясен, стъпаловиден мутационен процес. Втората характеристика е силно специфичният географски модел на вариациите на NRY: разнообразието на NRY в популациите е по-ниско от това, наблюдавано за други маркери, а вариацията между популациите е по-висока ( 7). Така Y хромозомата предоставя на антрополозите и генетиците изключително мощен инструмент за исторически и демографски изследвания.
Лекотата, с която наскоро описани двуалелни NRY маркери ( 8 ) могат да бъдат въведени и приписани на хаплотипове, обещава да разкрие много подробности от човешката история, които са били неясни от анализа на други генетични маркери. По-специално, данните от Y могат да хвърлят светлина върху пътя(ите), следван от анатомично съвременните хора, след като са напуснали Африка и са се заселили на други континенти. В тази статия представяме анализа на 23 биалелни полиморфизма на NRY в извадка от 1935 мъже от 49 евразийски популации. Тези резултати се сравняват с данни от други популации в опит да се реконструира историята на ранните човешки миграции в Евразия, както и по-скорошни събития в региона на Централна Азия.
Методи
Проби.
Проби са събрани от здрави възрастни мъже, главно по време на три експедиции през 1996, 1998 и 2000 г. (вижте http://popgen.well.ox.ac.uk/eurasiaза детайли). Беше получено информирано съгласие от всички донори. Направихме усилие да опитаме различни езикови групи, включително тези, които говорят езици, принадлежащи към афро-азиатските, индоевропейските, дравидските, южнокавказките, севернокавказките, алтайските, уралските и китайско-тибетските езикови семейства. Пробите Sourashtran, Yadhava и Kallar бяха събрани, както е описано другаде (SS, RSW, KB и RP, непубликувана работа). Пробите от ненец, северноруски, помор и саами са събрани през 1996 и 1998 г., тувински през 1996 г. и проби от Оркней през 1994 г. За някои проби клетъчните линии са приготвени чрез вирусна трансформация на Epstein-Barr на левкоцити от периферна кръв. За повечето обаче кръвта беше събрана чрез венопункция и червените клетки бяха лизирани чрез два кръга на осмотичен шок и центрофугиране в 115 mM NH4 кл. Получената пелета от бели клетки се ресуспендира в буфер за лизис на бели клетки (100 mM Tris⋅CL, pH 7,6/50 mM NaCl/40 mM EDTA, pH 8,0/0,2% SDS/0,5% натриев азид), което прави ДНК стабилна за няколко седмици при полеви условия. След връщане в лабораторията, ДНК се пречиства чрез използване на стандартна процедура за осоляване ( 9 ).
Генотипиране.
Полиморфизмите, въведени в това изследване, са показани в Таблица 1 и в допълнителните данни (Таблици 2 и 3), които са публикувани на уебсайта на PNAS, www.pnas.org ; номенклатурата е тази на Underhill et al. ( 8 ), а подробностите за маркера са достъпни на dbSNP ( http://www.ncbi.nlm.nih.gov/SNP ). Полиморфизмът М3, който не е намерен в нашите проби, беше типизиран чрез използване на dHPLC с описаните условия за анализ ( 10 ). YAP беше въведен с помощта на метода на Hammer и Horai ( 11). Всички други полиморфизми бяха типизирани чрез използване на алел-специфичен PCR, с праймери, предназначени да се амплифицират само в присъствието на конкретния полиморфизъм; наборите праймери са дадени в Таблица 3. PCR реакциите се провеждат в реакционен обем 10 μl, съдържащ 10 pmol от всеки праймер, 30 ng геномна ДНК, 0,2 единици AmpliTaq Gold (Perkin-Elmer), 175 μM от всеки dNTP, 1X AmpliTaq Gold PCR буфер и 2,3 mM MgCl2 . Праймерите бяха оптимизирани, за да позволят използването на следните циклични условия за всички маркери: 95° за 10 минути, последвано от 29 цикъла от 95° за 30 секунди, 62° за 30 секунди и 72° за 30 секунди, последвано от 10 минути удължаване при 72°. Продуктите се разделят чрез гел електрофореза или алкално-медиирано диференциално взаимодействие (AMDI) ( 12 ).
маса 1
Хаплотиповете са дефинирани в Таблица 2.
Използвана е еволюционно излишна стратегия за типизиране, базирана на връзките, представени от Underhill et al. ( 8); Състоянията на “предци” и “производни” бяха определени от сравнения с последователности на нечовешки примати. Всяка проба беше анализирана в печатна табела „първи кръг“, съдържаща всички комплекти праймери за следните маркери: M20A (праймери, специфични за състоянието на предците), M9G, M17del, M45A, M89T, RPS4YT, M173C и M175del (всички специфични за извлечено състояние). По този начин, проба, извлечена от M20G, няма да показва лента за набора от праймери на предците на M20A, но ще покаже ленти за комплектите, получени от M9G и M89T. Цялото последващо въвеждане за по-нататъшно разделяне („подтипиране“) беше извършено с най-еволюционно извлечения маркер от първия кръг, както и допълнителни набори праймери, специфични за новите маркери. Например, индивиди, въведени като M89T в първия кръг, ще бъдат допълнително подтипирани за M52C, M170C и M172G, в допълнение към M89T (вижте таблица 2). Положителни и отрицателни контролни проби бяха включени във всяка подтипна плоча. Тази стратегия за типизиране беше възможна поради абсолютното запазване на еволюционните връзки между хаплотипите и методът беше потвърден чрез тестване на 170 проби, предварително типизирани чрез dHPLC и секвениране (8 ), включително поне един пример за всеки хаплотип, представен тук. Нито една проба в това проучване не е имала хаплотипове, различни от тези, показани в Таблица 1 .
За датиране на биалелните линии, следните микросателити бяха анализирани в подгрупа от проби, съдържащи интересните линии: DYS19, DYS388, DYS389I, DYS390, DYS391, DYS392 и DYS395. Те бяха въведени на Applied Biosystems 373 или 377, както е описано ( 13 ).
Анализ.
Присвоените хаплотипове бяха направени въз основа на резултатите от типизирането и еволюционната връзка на маркерите. Както е описано по-горе, хаплотипите бяха наречени за техния най-извлечен маркер, тъй като маркерите бяха добавени по време на изследването и ще продължат да се добавят в бъдеще, когато бъдат открити допълнителни полиморфизми. Честоти и различия на хаплотипите [хетерозиготност, умножена по n/(n − 1); ref. 14 ] са изчислени в Microsoft EXCEL, а анализът на дървото е извършен с програмите GENDIST, SEQBOOT, NEIGHBOR и CONSENSE на PHYLIP ( 15 ).
За оценка на възрастта на биалелен полиморфизъм, дефиниращ хаплотип, беше използвано уравнението t = − N e ln(1 − V / N e μ) ( 16 ). Това уравнение е получено от модела на едноетапна мутация за хаплоидна популация, приемаща постоянен размер на популацията, където N e е ефективният размер на популацията, V е дисперсията на числата на повторение в популацията и μ е степента на мутация. Ако населението премине през силно събитие с тесни места, последвано от бързо нарастване на популацията, може да се покаже, че тази формула все още е приблизително валидна ( 16 ). След Семино и сътр. (17 ), използвахме N e = 4 500 и μ = 0,0011. За всеки хаплотип средният V за всички локуси беше използван за оценка на възрастта. Резултатите за DYS388 бяха изключени от анализа, тъй като изглежда, че е претърпял поне една многоетапна мутация (в родословието, предшествано от M172, така че всички хаплотипове M172 съдържат по-голям брой повторения на DYS388).
Резултати
Честотите на хаплотипа на Y хромозомата са показани в Таблица 1 . Популациите от Централна Азия показват най-голямо разнообразие на хаплотипите за изследваните тук маркери, особено узбеките, уйгурите и каракалпаците, които имат много равномерно разпределени честоти на хаплотипите.
Честотите на хаплотипите в избрани популации са показани графично на Фиг. 1 , със свързани хаплотипове, комбинирани в общи цветове. Данните за баските, японските, близкоизточните, македонски, гръцки, камбоджански/лаоски, китайски, тайвански, чешки/словашки, турски, украински и хунза популации са взети от литературата ( 8 , 17 ). Има няколко вариации на честотата в Евразия. Първият е този на линиите M89 (включително M89, M170 и M172), който прави разлика между западните и източните крайности на континента. Трябва да се отбележи, че M172 е основна подгрупа на алела 12f2 8kb, който се приписва на разпространението на земеделието от Близкия изток ( 6 , 17). Хаплотиповете M130 (M130 + M48) показват друг модел, от максимум в Североизточна Азия (напр. Монголия), до по-ниски на юг и запад. Хаплотипите M45 (M45 + M124) показват максимум в Централна Азия, с много по-ниски честоти в Европа, Близкия изток и Източна Азия. Хаплотипът, дефиниран от M173, с най-висока честота в Западна Европа (особено в баските и британските популации), се среща с много по-ниска честота в Централна Азия и Близкия изток. И накрая, хаплотипите M17 (M17 + M87) се срещат с висока честота в Русия, Украйна, Чешката/Словашката република и в цяла Централна Азия, но са редки в Източна Азия и Западна Европа.
Фигура 1
Дървото за присъединяване към съседите (фиг. 2) показва няколко популационни клъстера, дефинирани от клонове от централна точка. Клъстер I е съставен предимно от европейски популации, като всички се характеризират с високи честоти на хаплотипа M173. Клъстер II съдържа популации от Близкия изток (турци, ливанци и иранци), както и популации от Кавказ, с някои предложения за отделен клон за иранско/самаркандско, турско, казбегско и азербайджанско население. Клъстер III съдържа тувинските и ненецките популации. Клъстер IV е източноазиатски клъстер, отличаващ се с високи честоти на M122, M119, M174 и M130. Клъстер V съдържа популации, обединени от високите честоти на M17, и включва източноевропейски (Македония, руски и украински) и централноазиатски (киргизки, таджикски/ходжантски и ишкашимски) популации. Клъстер VI включва Sinte Romani (циганите), Популации хунза (северно пакистанско население, говорещо различен език, бурушаски) и бартанги (регион Памир). Клъстер VII включва индийските популации (Калар, Сураштран и Ядхава), както и онези популации от Централна Азия, които са най-близки до тях географски (Таджик/Душанбе, Шугнан, Таджик/Самарканд и Араб/Бухара). И накрая, клъстер VIII включва заселените популации от Централна Азия (узбеки, уйгури, татари и каракалпаци). Популациите в осмия клъстер също показват най-голямо хаплотипно разнообразие; тяхната непосредствена близост до центъра на дървото е в съответствие с това, тъй като те споделят общи хаплотипове с всички други популации. както и онези централноазиатски популации, които са най-близки до тях географски (таджик/Душанбе, Шугнан, таджик/Самарканд и арабски/Бухара). И накрая, клъстер VIII включва заселените популации от Централна Азия (узбеки, уйгури, татари и каракалпаци). Популациите в осмия клъстер също показват най-голямо хаплотипно разнообразие; тяхната непосредствена близост до центъра на дървото е в съответствие с това, тъй като те споделят общи хаплотипове с всички други популации. както и онези централноазиатски популации, които са най-близки до тях географски (таджик/Душанбе, Шугнан, таджик/Самарканд и арабски/Бухара). И накрая, клъстер VIII включва заселените популации от Централна Азия (узбеки, уйгури, татари и каракалпаци). Популациите в осмия клъстер също показват най-голямо хаплотипно разнообразие; тяхната непосредствена близост до центъра на дървото е в съответствие с това, тъй като те споделят общи хаплотипове с всички други популации.
Фигура 2
Дърво за присъединяване към съседи от 61 евразийски популации, въз основа на честотите на двуалелен хаплотип на Y-хромозома. Неи генетичните разстояния бяха използвани в анализ на присъединяване на съседи. Вътрешните числа са начални стойности (1000 повторения); стойности по-малки от 200 не са показани. Римските цифри означават групи от населението, описани в текста. Данните за следните популации са взети от литературата: баски, камбоджански/лаоски, китайски, хунза, японски, близкоизточни и тайвански от реф. 8 ; чешки/словашки, гръцки, северно-македонски, турски и украински от реф. 17 . Узбеки* и татари* включват цялото узбекско и татарско население, показано в таблица 1 .
Анализът на разнообразието на микросателитите върху хаплотипове, дефинирани от биалелни полиморфизми, се прилага широко като метод за оценка на възрастта на хаплотиповете ( 5 , 18 ). Възрастта на хаплотиповете M122 и M172 е дадена на друго място ( 16 , 17 ) и затова се фокусирахме върху възрастта на три други важни хаплотипа в Централна Азия: M45, M173 и M17. M45 е древна линия, която се смята, че датира от преди 40 000 години; изненадващо, за такъв стар маркер, той е почти изцяло ограничен до Централна Азия. M173, потомствена линия на M45, има приблизителна възраст от 30 000 години, стойност, съответстваща на възрастта, получена от Semino et al. ( 17). И накрая, M17, потомък на M173, очевидно е много по-млад, с изведена възраст от ≈15 000 години. Трябва да се отбележи, че тези оценки за възрастта зависят от много, вероятно невалидни, предположения за мутационни процеси и структура на населението. Въпреки това те представляват база за сравнение с други данни.
Дискусия
Високите стойности на разнообразието на хаплотипите в заселените популации от Централна Азия може да отразяват пристрастия в подбора на маркери, които са били информативни в тези популации. Въпреки че това отклонение не може да бъде изключено, повечето от изследваните тук маркери са разположени относително дълбоко в еволюционното дърво на NRY ( 8 ) и следователно няма априори причина да се очаква отклонение към Централна Азия. В допълнение, микросателитите на Y хромозома показват, че популациите от Централна Азия (Пакистан) са най-разнообразни в Евразия ( 19). Последователността на резултатите от биалелите и микросателитите предполага, че популациите на Централна Азия са сред най-старите на континента. Този модел на голямо разнообразие е в съответствие с ранното заселване на Централна Азия от анатомично съвременни хора, може би преди 40 000–50 000 години (виж по-долу), последвано от последващи миграции в Европа, Америка и Индия, разпръсквайки M45-, M173- и Произведени от M17 линии.
Еволюционната връзка между хаплотипите на NRY може да се използва за извеждане на подробности за минали миграции ( 6 ). Една интригуваща характеристика на евразийското хаплотипно разпределение е, че M45, предшественикът на хаплотипите M173 [основният европейски хаплотип ( 17 )] и M3 [основният индиански хаплотип ( 10 , 20 )], се среща при полиморфни честоти главно в Централна Азия. . Това откритие, както и географията, категорично предполага, че източникът на двете миграции е древно население от Централна Азия, в съответствие с резултатите от предишни проучвания ( 21 , 22). Забележително е, че изведената възраст от M45 (≈40 000 години) съвпада разумно с първата поява на анатомично съвременни хора и техните инструменти в Южен Сибир ( 23 , 24 ), по време на период, който видя опустиняването на Южна Централна Азия и изчезването на човешки останки от южните централноазиатски низини ( 25 , 26). През този период може да е имало общо движение от Южна към Северна Централна Азия, като човешките популации следват мигриращи стада от големи копитни животни в степната зона. Тази първоначална миграция може да е улеснила последващите движения на Изток и Запад. Смята се, че хаплотипът M173 очертава най-ранната експанзия в Европа, през горния палеолит преди ≈30 000 години ( 17 ). Вероятно M173 е възникнал първоначално в Централна Азия и че субпопулациите, носещи M173, са мигрирали на запад в Европа скоро след това. Изключително високата честота на този хаплотип в Западна Европа вероятно е резултат от дрейф, в съответствие с предполагаемото затруднение на населението по време на последния ледников максимум ( 4 , 17 ).
Американският потомък на M45, дефиниран с маркера M3, може да е само на 2000 години ( 10 ); това откритие, както и фактът, че не се среща в Централна Азия или Сибир, предполага, че разширяването на този хаплотип се е случило изцяло в Северна и Южна Америка. Следователно оценката на горната граница на датата на влизане на хората в Северна и Южна Америка очаква идентифицирането на допълнителни маркери на линията M45, които са предци на M3 и се намират както в Централна Азия, така и в Америка. Това, което изглежда ясно обаче, е, че древна популация, съдържаща M45, живееща в Централна Азия, е била източник на много съвременно разнообразие от Y-хромозоми в Европа и Америка.
Сегашното разпространение на хаплотипа M17 вероятно представлява следи от древна миграция на населението, произхождаща от Южна Русия/Украйна, където M17 се среща с висока честота (>50%). Възможно е опитомяването на коня в този регион около 3000 г. пр. н. е. да е предизвикало миграцията ( 27 ). Разпространението и възрастта на M17 в Европа ( 17 ) и Централна/Южна Азия са в съответствие с изведените движения на тези хора, които са оставили ясен модел на археологически останки, известни като култура Курган, и се смята, че са говорили на ранна индо- Европейски език ( 27 , 28 , 29). Намаляването на честотата на изток през Сибир до планините Алтай-Саян (представени от тувинското население) и Монголия и на юг в Индия се припокрива точно с предполагаемите миграции на индоиранците през периода от 3000 до 1000 г. пр.н.е. ( 27). Струва си да се отбележи, че индоевропейско говорещите Sourashtrans, население от Тамил Наду в Южна Индия, имат много по-висока честота на M17 от техните дравидоезични съседи, Yadhavas и Kallars (39% срещу 13% и 4% , съответно), добавяйки към доказателствата, че M17 е диагностичен индоирански маркер. Изключително високите честоти на този маркер в популациите на Киргиз, Таджик/Ходжант и Ишкашим вероятно се дължат на дрейф, тъй като тези популации са по-малко разнообразни и се характеризират с относително малък брой индивиди, живеещи в изолирани планински долини.
Интригуващо е, че населението на днешен Иран, говорещо основен индоевропейски език (фарси), изглежда е имало слабо генетично влияние от индоиранците, носещи М17. Възможно е предииндоевропейското население на Иран – всъщност източно продължение на големите цивилизации на Месопотамия – да е достигнало достатъчна гъстота на населението, за да погълне всякакъв генетичен принос от малък брой имигриращи индоиранци. Ако е така, това може да е бил случай на подмяна на езика чрез модела на „елитарно доминиране“ ( 29 ). Алтернативно, индоиранският език може да е бил lingua francaна степните номади и околните заселени популации, улеснявайки комуникацията между двете. С течение на времето този език можеше да се превърне в преобладаващия език в Персия, подсилен и стандартизиран от владетели като Кир Велики и Дарий в средата на първо хилядолетие пр. н. е. Който и модел да е верен, иранците взеха проби тук (от западната част на страната ) изглежда са по-сходни генетично с афро-азиатско говорещите популации от Близкия изток, отколкото с централноазиатците или индийците. Това откритие контрастира с неотдавнашен анализ на популации от Източен Иран, които имат високи честоти на Y-хромозомна хаплогрупа 3, дефинирана от аналога на M17 SRY-1532A ( 30). Вероятно пустините Dasht-e Kavir и Dasht-e Lut в центъра на страната са действали като значителни бариери пред потока на гени.
Турските и азерските популации са нетипични сред говорещите алтайски език (Таблица 1 ), тъй като имат ниски честоти на хаплотипове M130, M48, M45 и M17. По-скоро тези две тюркоезични групи изглежда са по-близки до популациите от Близкия изток и Кавказ, характеризиращи се с високи честоти на свързани с M96 и/или M89 хаплотипове. Това откритие е в съответствие с модел, в който тюркските езици, произхождащи от региона Алтай-Саян в Централна Азия и Северозападна Монголия ( 31 ), са били наложени на кавказките и анадолските народи с относително малко генетични примеси – друг възможен пример за господство на елита -задвижвана езикова подмяна.
Синте ромите, или циганите, група с популациите хунза и бартанги (от района на Памир в Централна Азия) в нашето дърво. Тази находка се дължи главно на хаплотипа M124, който присъства с висока честота и в трите популации. M124 не е намерен в Източна Европа ( 17 ), където синте ромите са живели преди да бъдат презаселени в Централна Азия през 40-те години на миналия век. Той обаче е често срещан в Централна и Южна Азия. По този начин резултатите от Y-хромозомата предоставят ясни генетични доказателства за връзка между циганите и техните азиатски роднини.
Бодмър ( 32 ) предполага, че келтското население на Великобритания проследява произхода си от ранно заселване на Британските острови от палеолитни европейци, а не от по-късна миграция, свързана с разпространението на келтската култура от Централна Европа през първото хилядолетие пр.н.е. ( 27 ). Резултатите, дадени тук, подкрепят тази гледна точка, като британската извадка се групира тясно с баските – предполагаем остатък от пред-неолитното европейско население ( 33); и двете популации показват еднакво високи честоти на хаплотипа M173. Популацията на Оркни също се характеризира с висока честота на M17, която не беше открита в нашата британска извадка. Вероятно присъствието на M17 в оркадците се дължи на примес с викингски нашественици през IX и X век, както отбелязаха наскоро от Wilson et al. ( 33 ).
Altheide и Hammer ( 34 ) предполагат, че хаплотипите, определени от наличието на YAP вмъкване, произхождат от Азия и се разпространяват обратно в Африка. Едно от прогнозите на този модел е, че състоянието на предците на тази линия, което би било YAP(+), но наследствено както за източната (M174C), така и за западната (M96C) подлиния ( 8 ), трябва да се намери в азиатската популация(а) където първоначално се е случило вмъкването. В нашето изследване не откриваме такива наследствени хромозоми. Въпреки че не можем да изключим възможността наследствена YAP(+) хромозома да бъде открита, когато се анализират повече проби, настоящото проучване на ≈2000 мъже не подкрепя азиатски произход на YAP(+) линията, в съответствие с резултатите от Underhill et al. ( 6 ).
Очертаната тук скица на движението на населението в Евразия, разбира се, се основава изцяло на доказателства за Y-хромозома. Действителната история на тези популации вероятно е включвала миграцията на жените и по този начин „генетичната история“ на Евразия очаква по-нататъшно изследване на митохондриалната ДНК и автозомните маркери. В допълнение, по-малкият размер на популацията на Y хромозомата (една четвърт от този на автозомите), както и възможните объркващи ефекти от сексуалния и/или естествения подбор, правят наложително изследването на допълнителни маркери, за да се осигури допълнение към Y данни. Въпреки тези предупреждения, от модела на разнообразието на Y-хромозомите става ясно, че Централна Азия е изиграла критична роля в човешката история.
Съкращение
NRY – нерекомбинираща част от Y хромозомата
Допълнителен материал
Македонците имат тракийски (пеонски) произход, а древните македони не са живели в дн. Северна Македония
Северните македонци не са потомци на древните македони !
Съвременните македонци имат тракийски произход, какъвто имаме и ние. В нашите земи са живели – гети, мизи, серди, одриси и много др. тракийски племена, а в днешна Реп. Сев. Македония (РСМ) – пеони/пеонци – също тракийски народ.
Народът на Александър Велики не е живял на територията на РСМ, а в Егейска Македония около СОЛУН.
(автор: ПЕТЪР НИЗАМОВ)
За всички траки Херодот пише : “Във всяка отделна племенна област те носят отделно име, но нравите и обичаите им са едни и същи.” Т.е. етнически разлики между пеонците (тракийски народ) и нашите траки – няма!
В областта Македония (дотогава под властта на Василевса) през 7 век са се влели също толкова много хора от пра-българите на Кубер (брат на Аспарух), колкото е водил и самият самия Аспарух в Мизия и Добруджа.
Има спорове кога народите на Кубер и Аспарух се обединяват в една държава, но това се е случило около 8-9 век. Този народ е имал господстващо положение, както в границите на днешна България, така и в границите на Вардарска Македония (РСМ) до падането под Османска власт. Във времето се включва византийското владичество, защото има доста доказателства, че българската култура се развива и даже е в подем, когато сме под гръцка власт.
По време на византийската власт (1018-1187г.) , Македония става тема (област) с име “БЪЛГАРИЯ”.
По време на османската власт, Македония и България са пак заедно с Македония и отделно от Сърбия и Гърция в бейлербейство Румили, което самите османци наричали – БЪЛГАРИЯ. Има доста извори доказващи това.
На 28 февруари 1870 година султанското правителство издава ферман, с който узаконява обособяването на българска черковна йерархия (наречена „екзархия“) и включва цялата Македония в нея. Ферманът е направен съответно на преобладаващото население, което доказва, че наследниците на Александър, говорещи гръцки език и покръстени от Византийската църква, още преди траките и прабългариъте да приемат Християнството през 10 век, СА БИЛИ МАЛЦИНСТВО (ако въобще ги е имало) в цялата географска област Македония – Вардарска, Егейска и Пиринска.
През 1870, турците провеждат Референдум в Македония,на който гласувалите се обявяват за българи,а не за гърци,сърби или македонци и гласуват за Българска екзархия.
От тук произлиза и факта, че нашият етногенезис, култура, език, история и бит е абсолютно идентичен, с този на гражданите на РСМ, които се самоопределят като “северни македонци”, а ако случайно има наследници на деевните македони днес в РСМ, то те със сигурност са част от малкото им гръцко-говорящо малцинство.
През късната Античност в територията на дн. РСМ е била държавата Пеония (от “пеони”), които са били тракийски народ, а в най-западните покрайнинни части на дн. РСМ са живеели илири (древен народ, за който се твърди, че е коренът на албанците) и е била държавата Дардания.
“А пеонците са българите. Не вярвай на глупаците,
да смяташ, че пеонците са различни от тях.
Те (глупаците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара. …
А някога бяха господари от планината Пинд … почти до самия Константинопол
чак до времето на най-силния самодържец Василий,
който напълно им свил врата
и ги направи роби на Ромейската държава.”
Йоан Цеца
/Йоан Цеца (Цец, Цецес) е византийски учен, поет, граматик и филолог от Константинопол през 12 век./
Това пише той през 12 век за пеонците, след приемането на Християнството при Борис и общата писменост, при което бариерите между автохтонните траки и придошлите през 7-ми век българи се разрушават и те стават един народ, с един език и една държава.
Македонистите не могат да обяснят защо си преписват историята на древния народ на Александър и Филип Македонски, при положение, че Античната държава Македония въобще не е била в земите на днешна Северна Македония.
Тя се е намирала в Егейска Македония, която е в границите на днешна Гърция и която също от 7 век е населена с българите на Кубер (брат на Аспарух).
Разликите между пеоните, мизите, сердите, гетите и т.н. (траки) от едната страна и древните македони (а не северни македонци) от другата, е доста съществена.
ЗА ДРЕВНИТЕ МАКЕДОНИ (не северни македонци)
На първо място народът на Александър и Филип Македонски, ако не един от многото елински (гръцки) народи от Античността, наред с Атика, Тесалия, Спарта и т.н., то със сигурност е гръко-мански народ.
Самият Александър е обучен от Аристотел на древно-гръцки език, въпреки наличието на техен език наричан древно-македонски език (другото разклонение от елинската група езици).
Тук ще се намесят някои да кажат че Древна Елада не е Гърция и последното наименование произлиза от 19 век. Така е, ама това си е наше и наименование, и това не знам как ги касае, защото на съвременен гръцки език Гърция звучи “ЕЛАДА”.
На следващо място самият Александър няколко пъти е провъзгласяван от “приятел на гърците(елините)”.
Наименованието “елини” изчезва след приемането на Християнството от гръцките поданици в Източната Римска империя, защото това “елин” става силно обидна дума със значение на ЕЗИЧНИК.
После потомците на древните елини се наричат в империята “ромеи” и говорят на гръцки език.
Бащата на Александър – Филип Македонски не покорява Древна Елада, а я обединява в “гръцки съюз” (съюзът на Коринт) срещу Персийската империя.
След като Александър завладява Персийската империя, той разпространява ЕЛИНСКАТА (ГРЪЦКАТА) култура, за които има свидетелства и днес в днешен Иран,Индия, Афганистан,Пакистан. Гръцкото наследство има още доста следи в районите на Кашмир, Памир и Индия.
И съвременните македонсти и северни македонци искат да кажат, че народът на Александър се е отказал от това дълбоко гръцко минало и език и е приел българската култура, празници и славянски език (западно български диалект с натурално заедно наречие).
ЗА ТРАКИТЕ
На другият полюс са траките (пеоните, мизите, сердите и т.н.), които са прародителите на съвременните северни македонци (българи) и българите.
Те не са гърци, нито гърко-мани.
Те не са притежавали висока цивилизация по онова време, нямали са писменост, а са използвали латинската.
Те не приемат нищо от гръцката култура, а живеят в племенни съюзи, които воюват помежду си.
Траките може да се каже, че по-скоро РОМАНИЗИРАНИ, т.е. със силно влияние не на гръцката култура, а на латинската (римската) култура и език. Това се проявява най-вече на север при даките.
Самият Херодот (бащата на историята) ги описва като отделен от елинските народи. Той казва за траките:
“Траките след индийците са най-многобройните в света. Ако те бяха нещо общо и се управляваха само от един владетел, биха били непобедими и според мен най-могъщи от всички, които съществуват. Тъй като това обаче е невъзможно и със сигурност никога няма да бъде постигнато от тях, те са слаби.”
Те са споменати, че са воювали срещу обединена Елада (Гърция) още по време на Троянската война,описана от Омир в Илиада на страната на ТРОЯ!
После се бият на страната на Персийската империя срещу гърците (елините).
АКО МАКЕДОНИСТИТЕ ОБОРЯТ ТЕЗИ МОИ ТОЧКИ, КАКТО ПРОФ. БОЖИДАР ДИМИТРОВ ИМ ОБЕЩА, И АЗ ИМ ОБЕЩАВАМ, ЧЕ ЩЕ ИМ ДАМ 1 МЛН. ДОЛАРА.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Председател на “Български Юридически Комитет”
Днешните “северни македонци” нямат нищо общо с народа на Филип и Александър Велики, който в Древността е покорил Персийската империя.
Днешните северни македонци са преки потомци на тракийското племе на пеоните и Куберовите българи.
Македонистите и северните македонци забравят, че народът на Александър Велики и Филип Македонски, освен, че са говорили на техен език, който е бил доста близък лингвистично до езикът, на който са говорили в Атина и са били с гръцки манталитет, ами са били и по-малък народ, за разлика от Траките, за които Херодот (бащата на историята) пише, че били най-големия народ – тогава познат, заедно с индийците.
( автор: ПЕТЪР НИЗАМОВ )
Древните македонци, заедно с древните атиняни, спартанци, тесалци, пирейци и т.н. формират заедно с малоазийските племена – хети и т.н. – т.нар. гръцко-говоряща част на Римската империя, която после се отделя от латинския Запад и образува Византия с център Византион, прекръстен на Константинопол.
Макар и завладени към 1-2 век. траките, те не се присъединяват към тази група, защото от римляните те са били разглеждани като варвари, които воюват помежду си даже под властта на империята и не искат да се “интегрират”, казано по-съвременно.
Така, че македонският народ, заедно с гражданите на полисите и малките гръцки държави (каквато е Македония преди разрастването и по времето на Филип и Александър) формира т.нар. в днешно време гръцка народност и етнос, говореща днес на гръцки език. Тук не бива да подценяваме и етипската теория за произхода на гърците.
Траките не са били елинизирани, траки са и даките, които формират основата на румънската народност (пак е спорно), и възприемат тогава латинския език, а не гръцкия. Т.е. , траките са РОМАНИЗИРАНИ частично (в северната част – даките,които се смятат за траки), а не елинизирани, както древните македонци от народа на Филип. Даките даже възприемат латинското писмо, което използат и до днес. И до днес румънският език е от латинската група езици.
Македонския народ , за която идентичност последните извори са около 1 век преди Хр. е малък ЕЛИНИЗИРАН народ, който е част от гръцкия етнос и той спира да съществува отделно от останалите гърци (познати в изворите след V век като “ромеи”) , след Римо-Македонските войни, при които Римската република ги завладява.
По време на Великото преселение на народите етническият състав на Балканите рязко се изменя. Идват Българите, аварите, славяните (лингвистична, а не етническа група), които изтласкват живеещите там и цивилизовани гърци и македонци наюг към Тесалия и Пирея. Т.е. влетия във Византийската империя и цивилизован македонски народ на потомците на Александър Велики се мести също в тази посока, докато Тракия и Македония се заемат от новите народи, които Византийската империя в началото приема. Античните народи – елините (гърците), илирите и траките се или смесват с новите народи, или живеят отделно в постоянни племенни войни. Илирите например се изтеглят към Албанските планини, където по-късно формират албанския етнос.
За траките нещата са малко по-сложни, спорно е дали са се смесили със славяните, или в Мизия и Тракия са живели траки при идването на Аспарух. Третата теория е , че траките също се изтеглили към планините – Балкана, Странджа, Родопите и т.н. Четвъртата е, че се изтеглили на север и заедно с даките (от същата група на траките) формирали румънския етнос.
Едно обаче е сигурното, че при идването на Аспарух на Дунава, нито в Тракия, нито в Македония по-късно при следващите владетели, неговите съюзници не са говорили на гръцки, какъвто подобен език са говорили народът на Александър Македонски.
Тези земи са били населени със славяни и българи, на от гръцко-говорящите наследници на Александър и Филип, а тези славяни и българи формират нашата БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ след покръстването при Борис и приемането на общия език.
По време на турското робство, там се заселват доста турци и черкези, но голяма част от тях бягат заедно с турската войска – първо при Руско-Турската освободителна война 1877-78г., така и после при Балканските войни.
Основният енически състав на днешна Северна Македония е етнически българи, с фалшиво северно-македонско (несъществуващо) самосъзнание.
За разлика от тях, молдовците не отричат, че са румънци, а просто искат да са отделни…
Да отричаш историята си е все едно да се изплюеш на дедите си.
От всичко това произлиза, че даже да има някакви останали потомци на Александър Велики днес в РСМ, то те са част от гръцкото им малцинство, което говори от хиляди години на гръцки език по тези земи.
А днес наричащите се “северни македонци” са потомци на негръцко-говорящите тракийски племена на пеоните, които дълго са имали държавност в тези земи, които след като са били завладени от Апаруховите Българи през VII век са се смесили с господстващия народ Не бива да подценяваме и Хан Ку̀бер, който е брат на Аспарух и член на рода Дуло, и който се е заселил именно в Македония.
“Северно-македонският” език и култура са български, а Александър Македонски разпространява елинска (гръцка) култура
“Северно-македонският” език – рожба на Сталин, Тито, Георги Димитров и Коминтерна.
Едно от най-големите доказателства, че “северните македонци” са си чисти българи и че не са потомци на тези, за които се представят, а именно – народът на Александър Македонски от Античността, е, че съвременният изкуствено изработен по поръчка от Москава – “Северномакедонският” език, произлиза от българския и е част от славянското лингвистично и езиково семейство, а езикът, на който е говорил Александър – Македонски, въпреки малкото сведения за него (все пак ги има) е елински език, който е част от езиците, които формират съвременния гръцки език, който не е част на нито едно от другите познати в Европа езикови семейства. И този език се е ползвал в писмо само с гръцки букви.
Автор – ПЕТЪР НИЗАМОВ
“Северно-македонският” език няма нищо общо с елинската група езици, към които принадлежи древно-макеоднският език.
Нима се твърди, че потомците на Александър Велики са се отказали от своя майчин гръко-подобен език и са приели лингвистикат, а после и езикът на новодошлите народи (ние) или пък на траките, с които са воювали постоянно, че днес аз да си говоря със съвременните им потомци на техния език без преводач.
И това е логично, защото по времето на Античността, в територията на днешната Северна Македония е била Пеония и са живели пеони (тракийски племена, говорещи на трако-илирийски език, познат като пеонски език), а Древна Македония се е намирала в Егейска Макеодния – днес част от Гърция.
ТОВА ДОКАЗВА НАПЪЛНО МОЯТА ТЕОРИЯ, ЧЕ ДОРИ И ДА ИМА В РСМ ДНЕС ПОТОМЦИ – ЖИВИ, НА НАРОДА НА ФИЛИП И АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ, ТО ТОВА Е ГРЪЦКО-ГОВОРЯЩОТО ИМ МАЛЦИНСТВО.
Според мен, архитектът на “северномакедонската” нация не си е доизпекъл работата, защото теорията с кръвта на Филип и Александър Македонски можеше да мине пред някой отделил известно време на историята като наука, ако бяха им измислили гръко-подобен език, а не български диалект на сръбската азбука.
Все се чудя, защо не решиха примерно , че са наследници на Византия (Източната Римска империя) заради “Македонската династия”.
То тогава сигурно “техният” цар Самуил е водил гражданска война срещу Василий Българоубиец (от Македонската династия) в битката при Беласица и “македонската армия” по заповед на “македонеца” Василий са ослепили “македонската” войска на Самуил, след което в Константинопол е обявено окончателно справяне с БЪЛГАРИТЕ, а Василий е получил званието БЪЛГАРО-убиец.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Председател на “Български Юридически Комитет”
Лигвистиката на езика доказва, че северните македонци са българи, а не потомци на древните македони.
Северни македонци
Да отговорят македонистите защо съвременните северни македонци не говорят днес на подобен на древномакедонския език, който е част от елинското лингвистично семейство, а на език от славянското езиково семейство като нас.
Автор – ПЕТЪР НИЗАМОВ
Терминът елински езици обединява две издънки – древногръцкия и древномакедонския езици като клон от индоевропейското езиково семейство.
За разлика от елинските езици, днешният “северно-македонски език” е славянски език и е познат като македонска норма на българския език.
Българският език като всички произлезли от древно-гръцкия, древно-германския, латинския, древно-славянския и древно-келтския езици е индоевропейски език, от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа. БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК е плурицентричен език – има няколко книжовни норми. Наред с използваната в България основна норма, съществуват още МАКЕДОНСКА НОРМА, която също използва кирилица, и БАНАТСКА НОРМА, която използва латиница.
Македонската литературна норма, често наричана северно-македонски език, е официалният език на Република Северна Македония, принадлежащ към южнославянската езикова група, като част от нейната източна подгрупа.
Освен вече споменатите, в това число влизат македонска езикова норма, македонска книжовна норма, северномакедонска литературна норма, северномакедонска езикова норма, северномакедонска книжовна норма, македонски литературен език и македонски книжовен език.
“Нация” е общност от хора с еднаква историческа и културна принадлежност, живееща на една територия, обединена от един език и организирана в държавна институция.
Най-важен е езикът. На него се пише историята, твори се културата, управлява се държавата.
Ето защо на 2 август 1944 г. е прието епохално решение. Място на действието е манастирът “Св. Прохор Пчински”, огнище на българската книжнина през Средновековието. В святата обител се събира Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония.
“Во македонската држава како служебен йазик се заведуе народниот македонски йазик”, прогласяват лингвистите с шмайзери (немски автомат от Втората Светвна Война).
Официалният език на Република Северна Македония по своя произход и структурно-типологични характеристики представлява югозападна писмено-регионална норма на българския език“.
Тази единна национална научна позиция е представена и аргументирана в 2020 година в труда „За официалния език на Република Северна Македония“ от учени от Института за български език, Кирило-Методиевския научен център, Института за изследване на населението, Института за исторически изследвания и научния архив към Българската академия на науките, факултетите по история и славянски филологии към Софийски университет, историческия факултет на Великотърновски университет и филологическия факултет на Югозападен университет.
Исторически погледнати защо, ако Александър Велики не е грък, баща му обединява Древна Елада в “гръцка лига” (Лигата на Коринт) срещу Персийската империя?
Какво общо имат звученето на думите на гръцки и тези на т.нар. съвременен “македонски” и говора на северните македонци сега?
Как и кога са се отказали от своята лингвистика и са приели славянската лингвистика. Ако се абстрахираме от факта, че до 1944г. са пишели и говорели (учили в училище) книжовен български език, то тогава …
Кога и как са придобили нашата лигвистика с изкуствени примеси на сръбски думи и натурално западно българско наречие.
Кой и кога им заповяда да пишат на сръбската азбука?
От кога датира тяхната азбука и чия азбука са използвали до 1944г.?
Името е географска област, която е позната в историята много преди да днешните и обитатели да стъпят на нея.
Древната елинска (някои историци я наричат просто гръкоманска) държава Македония е приключила съществуването си след 4-та Четвъртата македонска война (150 г. пр. Хр. – 148 г. пр. Хр.), която е последната война между Древен Рим и Древна Македония. Тя няма нищо общо с въникналата 24 века след това федеративна област Македония в Титова Югославия, нито със северни македонци понастоящем.
Състои се след като Андриск се обявява за син на последния цар на Македония Персей и заема престола му.
Преторът Квинт Цецилий Метел Македоник разбива въстаниците в битката при Пидна. След две години покорява окончателно страната и тя става Римска провинция Македония.
След това , историческите извори за съществуващ древно-македонски народ спират.
За първи път за “македонци”, вече “северни македонци” след това четем след малко повече от 20 века,а именно в „Резолюция о Македонском вопросе и ВМРО (об.)” известна също като „Резолюция на Коминтерна по Македонския въпрос“, който е официален политически документ на Коминтерна от януари 1934 година, с който на БКП (българска комунистическа партия) се дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език.
От което излиза извода, че 2000 години никой в тези земи не се е наричал “македонец” или “северен македонец”, но след края на ВСВ и слагането на ръка на цяла Източна Европа от страна на Сталин, комунистите на Тито в Югославия и БКП в България прокарват изкуствено създадената по силата на “Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.)” нов изкусвен език, приет с гласуването на 10 учители, един поет и един политик.
След масовите убийства през 1944 и 1945 г. в цялата автономна област на Югославия – Федеративна съюзна република Македония, масовите интернирания и разселвания на български националисти в конц-лагерите на Титова Югославия, и репресиите срещу хората с българско самосъзнание по силата на Закона за защита на македонската национална чест, предвиждащ до 10 години затвор за всеки, който се нарече българин и който учи децата си на български книжовен език, днес в РСМ почти никой няма смелостта да се нарече българин.
Дотолкова им се промито съзнанието, че даже политиците в РСМ осъзнават българския произход на северни македонци, но не биха го признали официално, защото това би ги превърнало с жив политически труп.
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Председател на “Български Юридически Комитет”
ПЕТЪР НИЗАМОВ
Председател на “Български Юридически комитет”
македонци
Чети още по темата на:
- ВЪНШНА ПОЛИТИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА МАКЕДОНИЯ – Програма на Петър Низамов – независим кандидат за депутат с № 37 в МИР 2- Бургас
- Създаването на „книжовен македонски език“ по заповед от Москва – 1944г.
- Избиванията на българи в Титова Македония – Кървавият Божик – 1945г.
- Помакедончването в Македония – част от Титова Югославия
- Македонско списание – 1909г.- „Мене ме е майка Българка родила“ – ПЕТЪР НИЗАМОВ
северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов
северни македонци Петър Низамов
северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов северни македонци Петър Низамов
Истории
Кръгови тренировки-Петър Низамов / Circuit Training Work out -Petar Nizamov
