“Бугарските фашисти” дали 45% от бюджета си за училища в “окупираната” Македония през 1942г., г-н Кирил Петков

421
0

“Бугарските фашисти” дали 45% от бюджета си за училища в “окупираната” Македония през 1942г., г-н Кирил Петков.

Кирил Петков, българите не са фашисти!

Г-н Петков, трябваше да не бягате от часовете по история и щяхте да знаете, че за строежи на училища, църкви, ж.п. линии, за урбанизация, образование и пр. в “поробената от зверствата на фашисткия режим” Македония, “бугарските фашисти” дават около 45% от целия бюджет на България за 1942г.

Фашисти

✅✅✅Реално с признанието си за “зверствата на българските фашисти” неукият по история Петков нарича Цар Борис III фашист, защото през голяма част от разглеждания период 1941-44г., когато “бугарските фашисти” били “окупирали наследниците на античните македони на Александър Велики”, той е управлявал България почти самолично.

✅✅✅Знаете ли, че България е станала съюзница на Германия,

✅когато вашите съпартийци също са били съюзници с нея и

✅когато Хитлер е поставил нота да бъде пропусната през България стоящата на Дунава 300 000-на бронирана немска армия, за да помогне на италианците в Гърция.

✅Същата армия, която само преди няколко месеца е премазала Франция за 20 дни и реално изборът на Цар Борис III е бил, или да бъде прегазен за 1 ден, както Югославия, или да стане съюзник на Хитлер.

✅✅✅През март – април 1941 г. германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна, но това не прави България фашистка държава.

✅✅✅В този момент абсолютно нищо не се е знаело за зверствата на нацистите в лагерите на смъртта. Нещо повече! Хитлер е бил нещо като суперзвезда в западната и комунистическата преса.

Приятелите – Хитлер и Сталин още не са се скарали …
✅✅✅Българските комунисти (от вашата партия) възторжено приветстват немската армия при преминаването и през България, която тогава още е съюзник на “големият съветски брат”.
✅✅✅Единствените протестирали срещу това решение на Царя и Парламента не са БКП, а осъденият задочно след 9 Септември деец на БЗНС и невъзвращенец – Г.М. Димитров, който и тогава успява да избяга на полицията.

✅✅✅След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната Вардарска Македония.

✅✅✅✅✅✅✅✅✅
За въздигането на “поробената от зверставата на фашисткия режим”, “бугарските фашисти” увеличават бюджета си от 8,46 милиарда лева в 1940 г. на 14,39 милиарда в 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда в 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941 – 44 г.

✅✅✅С тези десетки милиарди на българския народ се преобразява Македония – построяват се стотици нови училища, болници, гари, пристанища, жп линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о. Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири оставени от чуждото управление.

✅✅✅България никога не е имала каквито и да било отношения с Италия, че да наричате българите фашисти, защото там единствено е имало фашизъм, а с Германия, където е имало национал-социализъм.
✅За разликите, с които нашият премиер не е запознат, ще стане дума по-надолу подробно.

✅✅✅Тук трябва да се отбележи, че точно благодарение на Царя, нито един български войник не се е бил на нито един от фронтовете във Втората Световна Война на страната на Германия.

✅✅✅В КАКЪВ МОМЕНТ БЪЛГАРИЯ ВЛИЗА В ТРИСТРАННИЯ ПАКТ?✅✅✅

✅✅✅Цар Борис III приема нотата в момент, когато СССР И ГЕРМАНИЯ СА СЪЮЗНИЦИ след пакта Рубентроп-Молотов,
✅✅след съвместната съветско-немска военна операция и
✅✅след подялбата на злощастната Полша през 1939г. между СССР и хитлеристите. Нещо повече! По това време по фронтовете в Полша, руски и немски войници се побратиняват.
✅✅✅След като почти цяла Европа е вече под немския ботуш.
✅✅✅Това става също на фона на току-що подписалите Тристранния пакт – Румъния и Унгария,

✅немския блицкрийг (светкавична война) в Югославия,

✅доброволното присъединяване на Албания към фашистка Италия и

✅Гръко–Италианската война.

✅✅✅Реално погледнато България е била напълно обкръжена от, или окупирани, или нападнати и водещи отчаяна отбрана, или съюзници на Пакта.

✅✅✅Не трябва да забравяме факта, че България е също унизена и ограбена от Версайските договори след Първата Световна Война. Реално е осакатена, като и е отнет излаза на Бяло море и също търси реванш.
✅✅✅На следващо място, връзките между България и Германия са били традиционни. Ние сме една от четирите държави от Централните сили през Първата Световна война. Тук не става въпрос за нацизъм или фашизъм, защото ние сме техни съюзници още по времето на Кайзер Вилхелм, когато Хитлер е бил само войник на Западния фронт, a Мусолини – член на социалистическата партия в Италия.
✅✅✅Малко по-рано през 1940г. с помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ изконната българска Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба.

✅✅✅✅✅✅✅✅✅Но най-показателното във всичко това е друг всеизвестен факт.

Този, че единствен Цар Борис III не е предал евреите от всички контролирани по един или друг начин от немския ботуш територии.

✅✅✅Цар Борис стига доста по-далеч в дейността си против фашизма и Райха.

✅✅✅Той поддържа дипломатически отношения със СССР след 22.06.1941г., когато Германия внезапно напада СССР и започва войната на Източния фронт.

✅✅✅Цар Борис III внезапно напуска този Свят веднага след като се връща от среща с Хитлер в Германия, на която за пореден път му отказва да прати български войски в СССР.

Оценката на всички тези факти говорят, че Цар Борис III не е бил фашист, а е бил изкусен дипломат, за който водещ е бил само интересът на България.

✅✅✅За да стигнем до категоричен извод, че Цар Борис III не е фашист ще минем през основните обвинения хвърляни от официозната пропаганда във втората половина на ХХ век и определението за фашизъм.

✅✅✅Обвиненията са свързани с убийства на партизани и въдворявания на опозиционни дейци.

✅✅✅След нападението на Германия срещу СССР на 22.06.1941г. обстановката в страната става изключително напрегната, защото българските комунисти получавата заповед за въоръжена борба.
✅✅✅Дотогава те не са протестирали срещу присъединяването към Пакта, все пак те са били още съюзници.

✅✅✅Не е имало друг избор освен да изпрати войската срещу комунистическите чети, които за разлика от партизаните в другите държави, тук се бият срещу собствената си страна.

✅✅✅✅✅✅Това не прави Цар Борис III фашист, защото няма държава в Света, по което и време на историята, да не се разправи по този начин с хората – вдигнали оръжие срещу властта.

✅✅✅Самият Цар Борис III помилва множество комунистически дейци, които са осъдени на смърт от съда.

✅Един от тях е бъдещият първи лидер на комунистическа България след 9 Септември – Трайчо Костов, който по ирония на съдбата ще бъде обесен от своите съпартийци около десетилетие след това точно, защото едно време е бил помилван от Царя.
✅Друг осъден на смърт комунист – Лазар Колишевски е също помилван от Царя.

✅✅✅След войната същият съставя списъци на хиляди българи в Охридско и Преспанско, които да бъдат избити, а телата им хвърлени по дерета и чукари, само защото се наричат българи.

✅✅В БЪЛГАРИЯ НИКОГА НЕ Е ИМАЛО ФАШИЗЪМ !✅✅

ПЕТЪР НИЗАМОВ

Председател на “Български Юридически Комитет”

N.B.

Важно е да се отбележи, че това ВМРО, за което пишем няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите  протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…

Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори. 

Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)

В 1943 година българските военни части са приканени от немското командване да заемат Солунската област, но не са допуснати в самия град Солун.Фашисти

България и земите под българско управление по време на Втората световна война

Фашисти

Германска етнографска карта на Югославия от 1940 г. Македонците са показани като отделна общност, претендирана от българи и сърби, но е посочено, че като цяло са причислявани към българите. Западните покрайнини са маркирани като населени с българи, а Поморавието като смесена област, населена със сърби и българи.

Българското управление във Вардарска и Егейска Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944) се отнася за управлението на новоприсъединените области към Царство България по време на участието на страната във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. С едностранно анексираните територии, България придобива 39 756,6 km2 както следва: Западни покрайнини – 2968 km2, Македония – 23807 km2, Беломорска Тракия – 12363 km2, остров Тасос – 443 km2 и остров Самотраки – 184 km2 и общата площ на държавата става 150 668,1 km2.[1][2][3]

1941 година

Овладяване на Вардарска Македония

Фашисти "бугарските фашисти" дали 45% от бюджета си за училища в "окупираната" македония през 1942г. , г-н кирил петков 300px bulgarian macedonians фашисти в 1943 година българските военни части са приканени от немското командване да заемат солунската област, но не са допуснати в самия град солун. Петър низамов фашисти

Македонски българи в София позират с германски военни по време на операцията на силите на Оста срещу Югославия през април 1941 г. Надписът на плаката възхвалява Независима Македония и обединението на България и Македония.[4] Със същите плакати са посрещнати германците в Скопие.[5]

Фашисти "бугарските фашисти" дали 45% от бюджета си за училища в "окупираната" македония през 1942г. , г-н кирил петков 300px skopje april 1941 фашисти в 1943 година българските военни части са приканени от немското командване да заемат солунската област, но не са допуснати в самия град солун. Петър низамов фашисти

Предаващи се в плен македонски войници в Скопие. По-това време са разпръскани германски листовки на български, които апелират към войниците, че Македония е освободена.[6][7] Като цяло мобилизираните в югославската армия македонци масово се предават.[8]

Фашисти "бугарските фашисти" дали 45% от бюджета си за училища в "окупираната" македония през 1942г. , г-н кирил петков 300px bulgarian army 1941 фашисти в 1943 година българските военни части са приканени от немското командване да заемат солунската област, но не са допуснати в самия град солун. Петър низамов фашисти

Навлизане на българските войски във Вардарска Македония през април 1941 г.

Фашисти "бугарските фашисти" дали 45% от бюджета си за училища в "окупираната" македония през 1942г. , г-н кирил петков 300px skopje%2c 20 april 1941 фашисти в 1943 година българските военни части са приканени от немското командване да заемат солунската област, но не са допуснати в самия град солун. Петър низамов фашисти

Множество в Скопие на 20 април 1941 г. празнуващо навлизането на Българската армия.

Фашисти "бугарските фашисти" дали 45% от бюджета си за училища в "окупираната" македония през 1942г. , г-н кирил петков 300px bulgarian army in strumica фашисти в 1943 година българските военни части са приканени от немското командване да заемат солунската област, но не са допуснати в самия град солун. Петър низамов фашисти

Българските войски посрещнати в Струмица през април 1941 г.

Фашисти

Българските войски посрещнати в Битоля на 20 април 1941 година.

Фашисти

Български военни части заемат село в Беломорието, април 1941 г.

Фашисти "бугарските фашисти" дали 45% от бюджета си за училища в "окупираната" македония през 1942г. , г-н кирил петков 300px ohrid 1941 фашисти в 1943 година българските военни части са приканени от немското командване да заемат солунската област, но не са допуснати в самия град солун. Петър низамов фашисти

Предаването на Охрид от италианците под българска администрация с посредничеството на германците през май 1941 г.

Фашисти

Македонски военнопленници преди освобождението им от германски плен, Темешвар, май 1941 г. С българска помощ са били освободени повече от 12 000 македонски военнопленници от бившата Югославска армия.[9]

Фашисти

Професор Димитър Яранов (третият отляво) – начело на мисията при щаба на Вермахта в Солун, заедно с немски офицер освобождава гръцки военнопленници от български произход, юни 1941 г.

Фашисти

Местни гимназисти посрещат революционера от ВМРО Коце Ципушев при завръщането му в Македония през 1941 година.

Фашисти

Посрещане на войводата от ВМРО Петър Лесев от местни войници във Вардарска Македония, година след анексирането на региона от България.

Фашисти

Приемане на бежанци от Дебър, избягали през 1942 г. от албанската зона на контрол в българската.

Фашисти

Членове на българска контрачета на територията на бивша Югославия през 1943 г.

Фашисти

Стар македонски комита от Крушево участва в отбелязване на годишнина от Илинденското въстание.

Между 6 – 17 април 1941 година Нацистка Германия и Фашистка Италия нападат и окупират Кралство Югославия. Още на 8 април в Галички хан в Скопие бивши дейци на ВМРО обмислят обявяването на Независима Македония под немски протекторат. На 9 април от София в Скопие пристигат Стефан Стефанов и Васил Хаджикимов, които организират Българския централен акционен комитет на 13 април. Състав от 32-ма души избира за кмет на Скопие Спиро Китанчев, отстранява сръбския митрополит Йосиф на града, предаванията на Радио „Скопие“ започват да се водят на български език. На 19 април Пета българска армия влиза в областта спрямо решенията на Временните директиви за подялба на Югославия от 3 април. В областта е формирана Пета армейска област, в която влизат 15 и 17 пехотни дивизии и други военни части. Начело на армейската област е назначен генерал Никола Михов. Числеността на военните части на областта до 1943 е 22 000 войника и офицера, а след това достига до 32 000 души. Военните части се попълват най-вече от македонски българи от областта. На 1 октомври 1941 година в Скопие е създаден военнополеви съд, отделно там в Битоля, Прилеп, Струмица и Велес са създадени областни съдилища, а в останалите градове околийски съдилища.

Овладяване на Поморавието

Българските войски навлизат в Югославия на 19 април, като анексират Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор. Освен в пряко присъединените към България райони на Пиротско и Вранско, германците, по-късно изискват България да дислоцира войски във вътрешността на Сърбия. Така на 7 януари 1942 г. българските войски навлизат дълбоко в Шумадия. Контролираното пространство включва следните територии западно от българската граница: северно от Голак планина, източно от река Ибър, вкл. гр. Кралево и Крагуевац, както и териториите южно от гр. Лапово. В юли 1943 окупационната зона е разширена значително до подстъпите на Белград.

Овладяване на Беломорието

На 6 април Германия започва настъпление в Гърция, която е разбита и окупирана до 30 април. На 13 април Адолф Хитлер издава директива No. 27, която предвижда бъдещата окупация на Гърция. На 20 април 1941 година Втора българска армия влиза в Беломорието в Източна Егейска Македония и Западна Тракия. Тя заема почти цялата територия между реките Струма и Марица с изключение на тясна демилитаризирана зона по границата с Турция на запад от Марица. Зоната е под германски контрол, и цели тя да бъде предадена на Турция, в случай че последната се присъедини към Оста. На запад от Струма, включително в стратегически важния град Солун се установяват немски окупационни части. Немски войски влизат в град Лерин (Флорина), въпреки че Фашистка Италия и България си го оспорват.[10] След излизането на Италия от войната на 7-а пехотна Рилска дивизия е заповядано да заеме Солунската област, да организира отбраната на Беломорския бряг от фар Епаноми (на Халкидическия полуостров, на 25 км южно от Солун) до устието на р. Струма което става на 5 юли 1943 г.,[11] така българските части заемат и централните части на Егейска Македония със Солунско (без самия град и Халкидическия полуостров). Областни граждански управители на Беломорската област на Царство България са: Илия Кожухаров (от 12.V.1941 – 20. Х.1941), о.з. ген. м-р Христо Герджиков (20. Х.1941 – ок. 20.I.1942),[12][13] д-р Стефан Клечков (ок.20.I.1942 – 18.IX.1944).

Договори и спогодби

Между 21 – 22 април се състои конференция във Виена между Йоахим фон Рибентроп и граф Галеацо Чано, на която е определена демаркационната линия между България и италианския протекторат АлбанияИталианската окупационна зона включва градовете ТетовоГостиварСтругаДебър и Кичево, общо 4314 km2 с 232 000 души, а България – Охрид и Ресен. На 10 юли избухва спор между България и Италия за мината край Люботрън, като след намесата на Германия мината остава в България. На 12 август 1941 година демаркационната линия между България и Албания претърпява малка промяна, като България получава Пещани.

На 24 април 1941 година България и Германия тайно сключват спогодбата Клодиус-Попов, която дава неограничено право на Германия да експлоатира природните суровини в новозавладените земи, а България се наема да плаща разходите на германските военни съоръжения, да изплаща финансовите задължения на Югославия към Германия и да завежда администрацията в присъединените земи. Чрез спогодбата на България са наложени редица властови ограничения в присъединените земи.

Присъединяването към България на Вардарска Македония, Беломорието и Поморавието не е санкционирано от специален акт на българския праламент. На 14 май 1941 г. Народното събрание се събира на заседание на което при демонстративното отсъствие на пълномощните министри фон Рихтхофен и граф Маджистрати, министър-председателят Филов произнася реч в която обявява за присъединени Новоосвободените земи. Тази анексия не е призната официално нито от Италия, нито от Германия. Въпреки това, през войната България се опитва да представи това като свършен факт. Докато присъединяването на Добруджа става с международен договор, който влиза в сила, то териториалните промени през 1941 г. са оставени за окончателно решаване след войната.

Общо територията на България нараства с 39 756 km2, а населението с 1 875 904 души, като от Македония това са 23 807 km2 и 1 061 338 души.[14]

Административна уредба

Фашисти

Заповед на скопския областен управител Антон Козаров, с която в областта се въвежда българско управление

България въвежда българско законодателство и утвърждава три административни центъра – БитоляСкопие и Ксанти. Възстановяват се епархиите на Българската екзархия и българските училища. Правителството предприема действия за подпомагане на завръщането на бежанците от Македония и Тракия в родните им места. Във Вардарска Македония в района на Скопска област влизат 15 околии: Скопска, Беровска, Бояновска, Велешка, Вранска, Качанишка, Кочанска, Кривопаланска, Кумановска, Кратовска, Радовишка, Струмишка, Светиниколска, Сурдулишка и Щипска. От август 1941 г. са присъединени още 3 околии – Гевгелийска, Кавадарска и Неготинска. Населението на областта има следния етнически състав:[15]

  • Българи – 443 933
  • Сърби – 152 521
  • Албанци – 106 521
  • Евреи – 3791
  • Други – 25 206

В областта има 141 общини с 1458 населени места в това число градове, села и махали.

В Битолска област влизат следните околии: Битолска, Бродска, Охридска, Прилепска, Ресенска и Крушевска. Към 8 март 1942 година според доклад населението в областта има следния етнически състав:

  • Българи – 80 %
  • Турци, цигани, гърци, куцовласи, албанци и малко сърби – 20 %

В двете области е изградена и полицейска администрация три градски управление в Битоля, Скопие и Прилеп и 21 околийски управления. В областните градове Битоля и Скопие допълнително са създадени и областни полицейски коменданства. Общия числен състав на полицията е 4797 полицая. Към областните и околийските управления има придадени отдели на Държавна сигурност.[15]

Реорганизация на стопанския, културния и духовния живот

Фашисти

Първа копка на новото българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Крушево, 1941 година.

За въздигането на новоосвободените земи България увеличава бюджета си от[16] 8,46 милиарда лева в 1940 г. на 14,39 милиарда в 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда в 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941 – 44 г.[17] С тези десетки милиарди на българския народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление области – построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, жп линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о. Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири оставени от чуждото управление.[16] Само за 1941 година са залесени 500 декара при 650 декара за цялото сръбско управление между 1918 – 1941 година. За укрепване на пороищата в Битолско за 1942 година са предвидени 82 128 000 лева, предвидено е построяване на 84 km нови горски пътища и ремонт на 70 km съществуващи горски пътища.[18]

Началото на реорганизацията на културния живот започва с празнуването на 24 май. На 23 май 1941 година в Скопие пристигат Добри НемировЕлисавета Багряна и Стилиян Чилингиров и професор Никола Стоянов заедно с множество ученици, културни дейци и други. Там пристига и бившия деец на ВМРО, тогава председател на Илинденската организация Лазар Томов, който донася знамето на дружеството „Вардарски юнак“, закрито през 1918 година от сръбските власти. Денят на българската азбука и писменост се празнува в много градове на Вардарска Македония – Битоля, Велес, Прилеп, Охрид, Ресен и други. До края на 1941 година в Скопие са създадени 64 културнопросветни, спортни и други дружества, между които хор „Борис Дрангов“, спортните клубове „Вардар“ и „Македония“, дружество на запасните офицери и други. В Прилеп е създадено дружество на македоно-одринското опълчение, а в Битоля хор „Георги Сугарев“. От 1 септември в Скопие са открити Народна библиотека с 206 000 тома българска и чужда литература и народен музей.[15] За директор на библиотеката е поставен Георги Шоптраянов. На 3 октомври 1941 година Скопския народен театър поставя първата си постановка, написана специално от писателя Кирил Христов. Създадени са и местни дружества на Бранник и на СБНЛ (виж: Легион „Борис Дрангов“), които организират учениците от Вардарска Македония и развиват антикомунистическа дейност.[19] През лятото на 1941 г. в Битоля се създава читалище „Пейо Яворов“. Освен това читалище, подобни се създават в селата ДиховоВелушинаБачСтаравинаРадоборНовациИваневциСтруговоБуково, които се попълват с книги изпращани от Министерството на просветата, Дирекцията за национална пропаганда и различни културно-просветни дружества и организации.[20] Читалищата в Битоля са контролирани от Околийски читалищен съюз под управлението на Н. Найденов. Отделно се създават туристическо дружество „Пелистер“, планинарско дружество „Пелагония“. Освен дружествата се открива и университет в Битоля в чийто управителен съвет влизат: областният директор Христо Гуцов, като председател и членове митрополит Филарет, кметът Илия Ненчев, областният директор за земеделие и животновъдство Иван Димитров, областният ветеринарен лекар д-р Татарчев, Христо Ризов, Христо Светиев, Александър Костов и Коста Църнушанов.[21]

Още от самото начало в по-големите градове на Вардарска Македония започват да се създават клонове на БНБ, Българска земеделска и кооперативна банка, Македонска народна банка, Популярна банка, Банка български кредит и други. Българската земеделска и кооперативна банка до 30 ноември 1943 отпуска заеми в размер на 24 650 000 лв. Пак чрез банката до края на 1941 година са раздадени 365 плуга, 270 брани, 32 триори и други.[15] Започват да се образуват земеделски задруги в Скопска област (Горни ПологГлишикРомановци, Доляни, Студена бара). В Битоля и Скопие са създадени Областни стопански камари и областни стопански дирекции, които да отговарят за събирането на реколтата. Пречистени и обезпаразитени са 10 млн. кг пшеница. В края на юни от България пристига Иван Странски, който провежда беседи с местни специалисти за подобряване на почвите и други. Във връзка с изселените сръбски колонисти, които наброяват 36 451 души е създадено Върховно аграрно наместничество. Освободените от тях земи са раздадени на безимотните и малоимотните селяни. Към края на 1941 година в Скопска област са раздадени 1 500 000 дка земи, а през 1942 още 280 500 дка на 12 020 семейства.[15] Създадени са 72 кооперации (до началото на 1943) в Скопска област: 15 в Гевгелийска околия, 12 в Скопска околия, 7 в Струмишка околия, 6 в Беровска околия, 2 в Щипска, 2 в Охридска и по 1 в Радовишка, Ресенска, Светиниколска околии.

На 25 май 1941 година е създадено дружество на инженерите и архитектите начело с Димитър Чкатров. Започва да се изгражда жп линията Гюешево-Куманово с дължина 105 км. Започва прокопаването на тунел Гюешево-Крива Паланка, който остава недовършен със 100 м. Трудовите части на българската армия, в които участват и български младежи от Македония построяват 262 км теснолинейна жп линия Горна ДжумаяКочани, Кочани-Щръбце. В строежа участват 12 000 работници.[18] Отделно са прокопани 259 км напоителни канали и са залесени 13 692 дка гори в Скопско, Велешко и Дебърско. Прокарана е телефонна линия София-Скопие-Битоля. Започват да пътуват редовни автобуси по направленията Скопие-Кюстендил-София, Сурдулица-Валандово – гара Удово, Дойран-Валандово, Щип-РадовишСтрумица, Струмица-Петрич. От държавните финански са отделени 20 400 000 лв. за строителство на пътища.[15] Отделно от това са запланувани 6 шосета свързващи областта с България, за които се изразходват 77 млн. лева.

Създадено е Главно комисарство за Македония, което разпределя хранителни запаси за населението. Към 31 май 1941 комисарството внася в Скопие 145 000 кг захар, 13 000 литра олио и десетки тонове брашно, жито и други. В края на годината и Битолското областно комисарство раздава значителни количества брашно, захар, олио, месо, цървули, дърва за огрев. В края на 1941 година в Битолско са изпратени 11 500 000 тона храни, а в Скопско 2 000 000 тона за прехрана на населението. Прочистени са 10 100 тона пшенично семе, а 40 000 овощни дръвчета са подготвени за засаждане.[18] Наред с тези мероприятия са открити и обществени кухни в Скопие, Велес, Битоля (2 кухни за 400 бедни семейства[18]) и Щип. В битолска област има 90 ученически трапезарии, в които се хранят общо 60 000 ученици. Открити са дневни детски градини в Битоля, Прилеп, Охрид и Ресен. В Скопие са открити детски сиропиталища, 2 старчески дома, 2 детски дома.

Обърнато е внимание и на лекарската помощ. На 18 юни 1941 е създаден Български лекарски съюз за Вардарска Македония. В периода май-декември са създадени в Скопска област 37 държавни амбулатории. Открити са болници в Скопие с 400 легла, Щип със 100 легла, Куманово с 80, Враня с 90 легла и други.[15] Учреден е воден синдикат в Кочани и се преминава към отводняването на Скопското и Струмишкото полета, започва и опит за ограничаване на маларията.[18]

На 2 февруари 1943 година е приет „Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци“, чрез който се отпускат пенсии на доказани революционери от Македония, Тракия, Добруджа, Поморавието и Пиротско.[22] През четирите години на Българско управление в Македония постоянно се провеждат тържества и помени за събития и личности, с особено значение за българската история. През 1943 година по време на честванията на 40-годишнината от Илинденското въстание Антон КецкаровКирил Пърличев и Асен Каваев създават фонд Охридска общогражданска фондация „Св. Климент“, чиято цел е построяването на Македонски културен дом в Охрид (по подобие на домовете в София и Варна). За целта Българското правителство отпуска 10 млн. лева.[23] На 4 май 1943 година в село Баница се провежда панихида по повод 40 години от смъртта на Гоце Делчев, на която присъстват редица български общественици от Стара България и от Македония. Издигната е паметна плоча на лобното му място и е основан дарителски фонд с първоначален капитал 100 000 лева, чрез който да бъде построен паметник на Гоце Делчев на това място.[] За построяването на паметник на Рашанец, Охридско, където през Илинденското въстание става голямо сражение, започва набирането на сума в размер 100 000 лева.

Комунистическа съпротива

Покрайненския комитет на ЮКП под началството на Методи Шатаров не признава българските войски за окупационни, отказва да води въоръжена борба с тях и прави опити за присъединяване към БКП. След нападението на СССР от страна на Нацистка Германия комунистите в България се активизират. В периода 1941 – 1944 година се формира партизанско комунистическо движение в границите на Вардарска Македония, доминирано от Югославската комунистическа партия, и довело до възстановяването на Югославия след края на войната. Главна роля във въоръжената съпротива през втория период на кампанията играе т.нар Народноосвободителна войска на Македония. Тя е ръководена от Главния щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония (Главен щаб на НОВ и ПОМ). Партизанските отряди във Вардарска Македония прерастват в НОВМ с течението на войната.

От страна на българската администрация се създават контрачети, чиято цел е да преследва партизанските отряди и техните помагачи. Предложението за това е на Стефан Симеонов, областния полицейски началник на Скопска област. Той прочита в югославска брошура как са се борили сърбите срещу българските бандити (ВМРО) до 1941 г. в Югославия, а именно с контрачети начело на които са били Михаил КаламатиевМино Станков и други.[26] Областният управител на Скопие Димитър Раев изпраща запитване до министъра на Вътрешните работи Петър Габровски, който дава съгласието си за формиране на контрачети, главно от привърженици на ВМРО на Иван Михайлов.

След окупирането на Гърция ГКП създава организацията Народоосвободителен фронт (ЕАМ) и Гръцка народна освободителна армия (ЕЛАС) към нея, които изиграват голяма роля в освобождението на страната. На 16 октомври гръцкият колаборационистки премиер ген. Георгиос Цолакоглу изпраща меморандум до ръководството на Третия райх срещу развиващата се „българска пропаганда“ в Егейска Македония. В края на септември 1941 година избухва Драмското въстание, което е набързо потушено от българските войски.

1942 – 1943

Самоотбрана на българите в Егейска Македония

Още през 1941 година българският офицер Андон Калчев поема инициативата за формиране на български организации в населяваните от българи територии на Егейска Македония, останали незаети от българската войска. В Лерин е създадена паравоенната организация „Охрана“, в Солун български клуб от офицери, които лобират в защита на местното население срещу гръцките комунистически и прогермански формирования като ЕЛАСТагмата АсфалиясТагмата Танатос и други. В началото на 1943 година в Костур Андон Калчев създава „Български комитет Свобода или смърт“ с помощта на висши италиански офицери. В Костурско, Воденско и други са формирани контрачети на комитета, въоръжени с италианско снаряжение. След капитулацията на Италия германски части заемат Костурско и Леринско и също подпомагат комитета.

Още по темата:

Фашисти

Фашисти

Фашисти

Фашисти    Фашисти Фашисти Фашисти Фашисти Фашисти Фашисти Фашисти Фашисти Фашисти Фашисти Фашисти Фашисти Фашисти Фашисти

Фашисти

Фашисти

Фашисти

Фашисти  Фашисти    Фашисти  Фашисти

Фашисти  Фашисти    Фашисти  Фашисти

Previous articleЗАЩО НЕ БИХ ПОДКРЕПИЛ “ВЪЗРАЖДАНЕ” – ФАКТИ ЗА ЛЪЖИТЕ, КРАЖБИТЕ И ДЕМАГОГИЯТА ИМ
Next articleКирил Петков, трябваше да не бягате от часовете по история и щяхте да знаете, че …
Avatar of петър низамов
Роден на 11 Септември 1985г. в семейство на учителка и синдикалист. Пра-прадядо ми е Поп Георги Стоянов Джелебов - апостол за освобождение на Странджа! 1992г. След изпит съм приет в СХЕУ „Св.Св. Кирил и Методий” и изучавам два западни езика от първи клас. Приет съм през 199г. В Английска езикова гимназия „Гео Милев” в Бургас. Завърших висше образовение в Бургаския свободен университет – специалност „право” през 2018г. с отличен. Докторант по наказателно право в СУ и дипломиран магистър-фармаколог от МУ-Пловдив. Основател и организатор през 2016г. на две каузи , превърнати по-късно в благотворителни неправителствени организации.Това са малка част от децата, които сме върнали, водейки безплатни съдебни дела, чрез Български юридически комитет – БЮК, на който аз – ПЕТЪР НИЗАМОВ, съм председател . Деца, които са били неоснователно отнети от службите по закрила на детето, от ДОБРИ и ГОДНИ, но БЕДНИ родители, без да бъдат подпомогнати материално, въпреки, че ДА „Закрила на детето“ е под юрисдикцията и под управлението на Агенцията по СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ! Не става въпрос за липса на родителски капацитет, а за липса на материални условия, за които държавата е длъжна да осигури един нормален минимум на всяко дете. Ние разкрихме през 2016г., че отнетите деца се дават на приемни семейства, на които държавата плаща над 900 лв./мес./дете. Пари, които ако се дадат на биологичните родители, последните биха им създали прекрасни условия. Знаете за разкритията ни и за корупционна схема в институцията, която се занимава буквално с продажба на български деца на чужденци. Чрез междинни семейства, които социалните определят самостоятелно и безконтролно да осинивяват децата срещу заплащане, децата се изкарват в чужбина, където подставените осиновители предават за осиновяване децата на чужденци извън юрисдикцията на България. По този начин се заобикаля процедурата съгласно закона, която включва обстойна проверка на миналото на осиновителя-чужденец и преценка на риска да бъде предоставено или използвано от него за развратни действия след като са изчерпани всички възможности детето да бъде осиновено от български гражданин. Децата, взети, защото уж били под риск, се предават на непроверени чужденци, където може да са в по-голям риск. Избягват една опасност като излагат децата на сто други. Разбира се, това се случва след разговори на четири очи и платени крупни суми под масата на държавните служители. Пари, за които имаме съмнение, че се разпределят нагоре по веригата и достигат до черните каси на партиите, където се използват за купуване на гласове по избори. Миленчо, Ицо от Варна, бебе Александър от с. Арда, Смолянско, триете деца на вдовицата Даниела Колева от Сливен, 11-те отнети деца на най-голямото българско етническо семейство в Русе, бебето в с. Смирненски, детето на Донка Иванова от Ямбол и много, много други казуси, завършвали или, които ще завършат добре поради щастливата случайност да се заемем с тях БЕЗПЛАТНО. А колко други има, на които не можем да помогнем. Службите по закрила (отнемане) на детето са отнели – за 2018г. – 3000 деца, а за 2019-та година, само до Август изведените от семейството са 2000. Многократен рязък ръст през последните години на изведените от семействата деца, който ние няма да допуснем, защото имаме достатъчно доказателства, че се извършва под чуждестранно давление. Финансирането на мерки от Плана за действие за изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017 – 2020 г.) и особено на мерките за повишаване на капацитета на специалистите за ранна оценка и сигнализиране на домашното насилие със средства предоставени от чужда държава е недопустимо. Засяга основни елементи на националната сигурност, защото предоставя възможност за чуждо влияние (в конкретния случай Норвегия чрез Норвежкия финансов механизъм). Остава впечатлението, че Норвегия, чрез финансирането на мерки от плана за действие, се опитва да прокарва вече възприети в скандинавските държави методи на работа, които методи най-меко казано са спорни и имат дълбоко травмиращи за семействата последици. Тук и на PetarNizamov.com можете да научите за дейността ни по ✅✅✅✅ връщане на деца, отнети от социалните от годни, но бедни родители и ✅ да бъдете информирани за това което в медиите крият от вас.✅✅ Знаете и за нашата борба срещу Стратегията за детето 2019-2030г. ✅ ✅✅Против „Джендър“ образованието в училищата . ✅✅ Против отнеманията на деца от годни родители поради бедност вместо да бъдат стимулирани от държавата ! ✅ ✅✅✅Представяме ви КАЗУСИТЕ , В КОИТО СМЕ УЧАСТВАЛИ И СМЕ УСПЯВАЛИ ДА ВЪРНЕМ ДЕЦАТА ОТНЕТИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ. ЗА ДЕСЕТКИТЕ ОТНЕТИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ВЪРНАТИ ОТ НАС ДЕЦА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ можете да прочете като натиснете върху връзката: https://petarnizamov.com/десетките-отнети-от-социалните-и-върн/ ✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни битки срещу социалните и върнатите десетки деца обратно при биологичните им и любящи ги родители. ✅✅✅Знаете за нашата борба за въвеждане на час по родолюбие в училищата. ✅✅✅ Знаете и за нашата борба срещу НПО-тата в училищата и опитите за промиване на мозъците на малчуганите. ✅✅✅ Знаете и за закрилата, която сме предоставяли на бедни, болни, възрастни и сиргаци, които сме настанявали в общински жилища, дарителски и кръводарителски акции. ✅✅✅ Знаете и за борбата на Политическа партия (в процес на регистрация) – „РОДИНА“ срещу Статуквото. Срещу олигарсите и техните покровители и създатели. ✅✅✅ Знаете и за нашите съдебни и граждански битки срещу застрояването на дивите дюни, зелените площи. Срещу обгазяването и замърсяването на земята, водата и въздуха. ✅✅✅Знаете за спрените строежи на плажовете след нашите акции. ✅✅✅Знаете за уволнените директори на областни дирекции по социално подпомагане, началници на РПУ-та, на кметове на общини – отстранени от длъжност и обвинени в корупция след нашите разкрития и граждански действия. ✅✅✅Знаете за нашите гражданско движение и цивилните отряди за защита на жените и вярата, осъществяващи защита на границата на България срещу нелегално нахлуващи през нея мигранти и дезертьори от ИСИС, АлКайда, Ал Нусра и др. ✅✅✅Знаете за подкрепата, която получваме от управляващата партия в Италия, Шведски демократи, СПД – Чешка република и мн. други патриотично настроени парламентарни политически групи и организации в Западна и Централна Европа. Ние не говорим, ние действаме. Ние работим в полза на обществото, а не си чешем езиците ! Петър Низамов Председател на „Български юридически комитет“ Председател на „Свободна Европа“ Председател на „Evropský štít – Česká republika“Собственик и администратор на PetarNizamov.com :Сдружение „БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ – защита на гражданите с правни средства“Association „BULGARIAN JUSTICIARY COMMITTEE – Protection of the Citizens by Legal Means“ЕИК/Булстат : 205028308Седалище и адрес на управление: област Бургас, община Бургас гр. Бургас 8000 ул. Гладстон No 18Имейл: [email protected]

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here