Трето Българско Царство е категория с научни статии на Петър Низамов по история на България от 1878-1944г.

Трето Българско Царство или Третата българска държава е термин в историческата наука, с който се отбелязва третия етап на българската държавност. Формално започва на 3 март 1878 г., когато, се подписва предварителния Санстефански мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война. Според една от разпоредбите на мирния договор се създава българска държава, чиято територията обхваща населените с българи земи от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Бяло море, без Нишко и Северна Добруджа до устието на Дунав, които Александър II дава съответно на Сърбия и на Румъния. Притеснени от значителното руско влияние на Балканите, Великите сили провеждат Берлинския конгрес на който преразглеждат Санстефанския мирен договор и сключват окончателен такъв под името Берлински договор.

Направените териториални промени обособяват Мизия и Софийското поле във васалното на Османската империя Княжество България. В рамките на империята остава автономната област Източна Румелия с административен център Пловдив, която практически съвпада по територия с днешна Южна България. Македония и Одринска Тракия също остават в територията на Османската империя. Поморавието остава в границите на Сърбия, а Северна Добруджа е предадена на Румъния от Руската империя. На 6 септември 1885 г. в Пловдив е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 22 септември 1908 г. България обявява юридическата си независимост от Османската империя.

През 1912 – 1913 година България участва в Балканските войни, в резултат на което след първоначалния успех, претърпява военно поражение. В Първата световна война България е на страната на победените. През Втората световна война България е последователно на страната на Оста и на тази на Съюзниците, като съумява да запази довоенната си територия, но в края се оттегля от всички анексирани от нея в началото на войната територии в Гърция и Югославия.

В края на Втората световна война след обявената Съветско-българска война, навлизането на съветски войски на българска територия и преврата на 9 септември 1944 г., България попада в съветската сфера на влияние. Провежда се референдум за премахването на монархията и с приетата през 1947 г. т.нар. Димитровска конституция, България е обявена и става Народна република. През 1971 г. е приета нова Конституция на Народна република България.

В края на 1989 г. Тодор Живков е принуден да се оттегли и на негово място като председател на Държавния съвет застава Петър Младенов, който на следващата година става първият президент на България. След публични протести на опозицията през лятото на 1990 г. Младенов се оттегля от поста си и от активен политически живот. На 1 август 1990 г. Желю Желев е избран за президент на България. На 15 ноември 1990 г. Народна република България е преименувана в Република България. На 12 юли 1991 г. е приета нова Конституция на Република България.