Моите научни статии и критика по право.

Право и делата! Тук можете да намерите моите статии относно някои дела, проблеми в законите. Право в политиката и юриспруденцията се нарича система от социални правила и норми, които потвърждават, забраняват или разрешават определен вид поведение или взаимоотношения между хора или организации. Тази система от правила се прилага от съвкупност от институции  и подлежи на принудително осъществяване, на тях се подчинява всяко едно правно общество. Правото придава форма на политиката, икономиката и обществото по различни начини и служи като основен социален медиатор за регулиране на отношения между хората. Договорното право регулира всичко – от купуването на автобусен билет до търгуването на деривативи. Конституционното право осигурява рамка за създаването на закона, защита на човешките права и избора на политически представители. Административното право се използва да разглежда решенията на държавните агенции. Международното управлява въпросите между суверенните държави в дейности от търговията до регулацията на околната среда. Гръцкият философ Аристотел казва през 350 пр.н.е. „Разпоредбата на закона е по-добра от решението на който и да е отделен индивид.“^[5] Правните системи изработват права и отговорности по различни начини.

Раздели

Поради сложността на отношенията, които регулира, правото се подразделя на:

• публично и частно – разграничение с оглед характера на целите и интересите, които регулира – дали те имат публичен или частен характер;
• материално и процесуално – най-общо материалното определя вида, характера и значимостта на благата, които регулира, а процесуалното право е способът, начинът и редът на реализацията му в съдебното правораздаване;^{(неекзактно)}
• вътрешно и международно – вътрешното е системата от правила и норми за поведение, приети от една страна, разпростираща се със суверенитета на държавната ѝ власт, а международното се отнася до международната общност като такава, включваща съгласуваната правна воля на държавите;
• субективно и обективно – обективно е правото като съвкупност от правни норми, правният ред и т.н.; субективното право е гарантираната и позволена от обективното право възможност на правния субект за действия или бездействия, посредством собствения си правен интерес;
• правото като правната наука изучаваща правните норми и принципи;
• правото като правна система;
• правото като източник на правото;
• правото като справедливост и др.