Пра-прадядото на Петър Низамов ​ – Поп – Георги Стоянов Джелебов

Image may contain: text

Моят пра-прадядо Поп Георги Стоянов Джелебов – Апостол за освобождение на Странджа, който се срещал с Васил Левски за организирането на революционни комитети на територията на окръжието.

„Стоян Шивачев го нарича навремето „забравеният родолюбец“. Нима ще допуснем?! Но да се надяваме, че Бургас няма да допусне името на този невероятен син на майка България, пламенен патриот и родолюбец, да потъне в забвение изавинаги ще запази в народната си памет спомена за делото му. И нека, минайвайки днес край катедралния храм «Св.св. Кирил и Методий», винаги да си спомняме с благодарност, че тук един сърцат странжанец се е лишил от дом, за да имаме още по турско време българско училище и българска църква в града.“
За да натрие носа на гръцките фанариоти, Поп Георги Стоянов дава собствената си къща за българска църква и училище, въпреки че има осем деца. Днес на нейно място се издига катедралния храм в Бургас
Както неведнъж вече стана дума в нашите публикации, докъм средата на ХІХ в. в Бургас преобладава турският и гръцкият етнически елемент, като българското население по това време в нашия край, по редица причини, все още е малобройно.
http://www.desant.net/show-news/18772/
http://www.promacedonia.org/giliev/pm3/pm_5.html

Ако желаете , ХАРЕСАЙТЕ нашата страница

Поп Георги Стоянов Джелебов – апостол за духовно освобождаване на българите , като натиснете ТУК .

Искам децата ми да учат истинска история в училище е кауза на „БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ – защита на гражданите с правни средства”, за да харесате страницата на БЮК, натиснете ТУК.

По тази причина тук по-късно започва национално-освободителната борба и респективно движението за самостоятелна бъргарска църква и народна просвета, предшествани от съпротивата срещу културно-националния гнет на гръцката буржоазия и турското феодално подтисничество. Активната и целенасочена борба за политическото пробеждане на българското население в Бургас и околността му е неразривно свързана с идването в града на поп Георги Стоянов. До 1869 г. в крайморския град съществува само гръцко училище. В него за известен период учителства роденият в Бургас бъдещ варненски и преславски митрополит Симеон.
Но думата ни всъщност е за големия възрожденец и просветител поп Георги Стоянов Джелебов. За него Панайот Маджаров пише в студията си „Да положиш душата си за народа…”: «Бос, един апостол обикаля селата от Бургас до Одрин и събира подписи за признаване на Българската църква. Един корав българин, в чиито дисаги се ражда националното пробуждане на Странджанския край, върви до сетния си час и организира български черкви и училища, насажда у народа си българското…».

Кой е поп Георги?

През 1810 г. в малкотърновското село Гьоктепе (дн. Звездец) се ражда първото дете на чорбаджи Стоян Джелепина (говедаря). Полуграмотният търговец мечтае синът му Георги да се изучи добре и когато пораства го праща в селското килийно училище, където се преподава гръцки език. На 15 години Георги отива в Малък Самоков (дн. Демиркьой, който попада в дн. вилает Къркларели, Турция) , където усвоява тънкостите на аритметиката и гръцката граматика. Когато се завръща в родното си село, той е назначен за учител, като набълзо си спечелва славата на голям познавач на аритметиката. Гьоктепенските чорбаджии, собственици на гори и скели по Южното черноморско крайбрежие, го наемат да им стане писар. След четиригодини писарстване, вече женен, Георги се завръща пак в родното Гьоктепе, където созополският владика Прокопий го ръкополага за свещеник. Минават още три години и той вече е поканен от владиката и созополските първенци на работа в Созопол. Там отново проявява завидно усърдие и добросъвестност в делата си и
владиката го повишава в сан протойерей, а след време го прави архиерейски наместник. Всичките му тези занимания – като се почне от даскалуването, писарството по скелите и се стигне до митарствата из епархията, му предоставят възможността да общува с много и най-различни хора и да стане свидетел на невежеството и теглото на поробения български народ. Това разпалва у него националното чувство и идеята за освобождаване на сънародниците си от омразното гръцко духовно потисничество. За първи път влиза в конфликт с представителите на Гръцката патриаршия през 1867 г., когато остарелият владика Прокопий е сменен от грубия, алчен и нетърпим фанариот Неофит. Двамата духовници стигат до скандал, който странджански народовед Панайот Маджаров пресъздава в монографията си така: «Вън, дърт българино!” – извиква един ден Неофит. „Запиши думите си, за да ги запомниш за дълго време. Те ще ти струват твърде скъпо!” – му отговаря поп Георги и напуска митрополията».
По това време в Бургас вече има значителен брой българско население с оформено национално съзнание. Поп Георги бил известен на първенците в града като деен българин и изявен патриот и след развръзката на разправиите му с гръцкия владика, те тутакси го канят да стане свещеник в Бургас.
Движението за независима българска църква по това време вече е навлязло в решителната си фаза. Макар и вече 57-годишен, поп Георги се включва в тази борба с младежки ентусиазъм. Заставайки начело на борбата за самостоятелна българска църква и просвета в целия Бургаски край, поп Георги, подобно на Левски, непрекъснато обикаля селата и убеждава българските селяни да не признават вече гръцкото духовенство. Той им помага да отворят български училища, в които да преподават антифанариотски настроени български учители и свещеници и да прогонят предишните такива, които поддържали гръцката патриаршия. Активната и патриотична дейност на неуморимия отец, намира отражение и в тогавашния печат. В дописка от Граматиково, публикувана във в. «Право», издаван в Цариград, през 1871 г. се съобщава, че «През 1867 г., благодарение на старанието на поп Иконома (т.е. поп Георги), селото с другите околни села съвършено се освободи от созополския деспот».
След първото чустване на празника на Кирил и Методий през 1868 г., големият родолюбец сторва още един съдбовен патриотичен жест – той преотстъпва собствената си дървена къща, въпреки че има осем деца!, за да се приспособи за българска църква и чилище, които да носят името на двамата славянски братя. Къщата се намирала близо до мястото, където е днешната катедрала със същото име. До пролетта на следващата година вече е приготвена една стая за църква, а тясното коридорче е обособено като училище. Научавайки за това, фанариотските владици пращат донос до мютюсарафина (окръжния управител) в Сливен, че българите, воглаве с поп Георги, са открили «свърталище на бунтовници». Отецът е задържат и изправен пред бургарския каймаканин да дава обяснения. Каймаканинът разпоредил да не се отваря нито църквата, нито училището без официално разрешение от Цариград. Претърпели крах с инсценирания процес, владиците решават с подкуп наново да привлекат към себе си непокорния поп, като обещават да изпратят на учение в Европа синовете му; да дадат по 500 златни лири на всяка от дъщерите му, а на него – 2000 лири, но упоритият странджанец остава неподкупен. След мъчителното преодоляване на множество трудности, пречки и неволи, най-накрая, по Великден, телеграфическо е получена така дългоочакваната благословия за откриването им. Същият ден – на 20 април 1869 г. е отслужена и първата българска църковна служба в Бургас, а не след дълго е открито и първото българско училище в града. Година след това излиза ферманът за самостоятелна Българска екзархия.
Едва след Освобождението на България, през 1894 г. на общоградско събрание се решава на мястото на малката църква да се построи нов голям храм.
Поп Георги Стоянов още на няколко пъти е е арестуван и хвърлян в затвора. За неговото освобождаване се застъпва лично английският консул в Бургас и сливенският български владика Серафим. Под паричната гаранция на бургазлията Яни Русалиев, поп Георги е изпратен като свещеник в Айтос, но там също е подложен на непрестаннни гонения. Крайно изтерзан, неуморният и непреклонен защитник на българщината издъхва на 5 септември 1876 г. отровен в едно гръцко кафене в с. Атанаскево ( дн. ж.к. Изгрев в гр. Бургас) в ръцете на един от своите ученици.

Известният български фотограф и режисьор , живеещ и работещ в САЩ ,Мартин Граховски е направил филм за Петър Низамов – ловецът на мигранти.

Той е в три части и се разказва за живота на Низамов като председател на „Български юридически комитет – защита на българщината с правни средства (БЮК)“ и „Цивилните отряди за защита на жените и вярата“

Първата част се разказва за именития пра-прадядо на Низамов , на който има издогнат паметник в центъра на Бургас. 

Дневниците на доброволецът ! Част 10
Пра-пра-дядото на Низамов – Поп Георги Стоянов Джелебов…
БУРГАСКИЯТ АПОСТОЛ
поп ГЕОРГИ СТОЯНОВ ДЖЕЛЕБОВ
/1810 – 1876/


200 години от рождението му
Бос, един апостол обикаля селата от Бургас до Одрин
и събира подписи за признаване на Българската църква.
Един корав българин, в чиито дисаги се ражда националното
пробуждане на Странджанския край, върви до сетния си час
и организира български черкви и училища,
насажда у народа си българското…


4. Черковно-училищно дело.
В просветно и народностно отношение Атанасово се е развивало под духовното и културно влияние на Бургас. Макар Бургас преди и по време на освобождението да е бил малък град, обаче в него имало вече буден български елемент, който стоял начело на ожесточената борба с фанариотското духовенство. За черноморския край, особено за селата от Хасекията, Бургас е бил единственият духовен център, който е давал тон и насока на църковната борба.
Самото духовно и национално възраждане на Бургас е започнало през 60-те години на 19 век, когато е било открито първото българско училище в 1865 г. от даскал Петко, после поп Петко от Атанасово. Като униятски възпитаник, той не бил гледан добре от населението и затова не се задържал повече време. Особен подем в духовното възраждане на Бургас е настъпил, когато тук е дошъл за свещеник афоресаният от созополския гръцки владика Неофит поп Георги Стоянов Джелебов от с. Звездец, малкотърновско. Дошъл е по покана на бургаските първенци по онова време, като Димитър Бракалов, Сава х. Дечев, Стефан х. Жечков, Иван х. Димитров, Яни Русалиев, Койчо Райнов и др., които стояли начело на духовната борба и то в един такъв момент, когато най-много се чувствала нуждата от един такъв пламенен родолюбец и смел и просветен водител в тая борба, какъвто е бил п. Георги Джелебов.
Поп Георги застанал начело на новото църковно-училищно настоятелство, организирано от него и още в първото заседание на настоятелството било взето решение да се намерят средства чрез подписка и пожертвования за откриване на българско училище и черква, като за тая цел той сам отстъпил собствената си къща в Бургас, на мястото, дето днес се издига величествената катедрала „Св. Св. Кирил и Методи”. След известно приспособление църквата и училището били вече готови за служене в тях и през 1869 г. била извършена първата църковна служба на църковно-славянски език от п. Георги.
Същата година било открито наново и българското училище, като за учител бил условен Боян (Стилиян) Керемидчиев от Ямбол, а за свещеник бил поканен поп Димитър от Карнобат. Борческият характер на поп Георги и безграничната му омраза към фанариотското духовенство, от грабежите на което кански пищял народа, не му давали мира да се задоволи с едно обикновено свещенослужение и затова той решил да се отдаде на апостолска служба за духовно и политическо освобождение на своите братя. Защото п Георги се явил на историческата сцена в един момент, когато църковната борба е била в своя разгар, но и идеята за политическа свобода беше доста назряла. Но той, макар да е бил съучастник и на тая идея, смятал, че духовното ни освобождение трябва да предшества политическото.
Затова щом се заговорило че е предстоящо издаването на султански ферман за учредяване на българска екзархия, п. Георги излиза по селата и то не само в Бургаска околия, но и във всички южни околии на бившата Бургаска област, да събира подписи и печати за прочутите махзяри (прошения) до султана, с които се искаше открито отцепването на българите от патриаршията. Голямата заслуга на п. Георги не се състои само в живото му участие в църковната борба, но и в грижата му да открива български църкви и училища, да настанява учители и свещеници във всички села, повече от 300, които той можал да споходи в своята обиколка.
Ако ние се спряхме малко повече върху апостолската дейност на този бележит родолюбец и пламенен борец за народна свобода и независимост, то е затова, защото п. Георги Стоянов не бил възрожденец само за Бургас, но и за всички села, близки и далечни около Бургас и защото пробуждането на нашето село Атанасово е станало непосредствено под влиянието на пламенните негови проповеди и честите му посещения в него. Като съседно село на града, Атанасово не е могло да остане безучастно към разпалените национални борби, които са водели гражданите в съседния град за своето духовно освобождение.
В новооткритото училище в Бургас с учителя Б. Керемидчиев били записани първата година само15-20 ученика и то повечето момчета от съседните села: Атанасово, Лъджа, Рудник и др. От града имало само три абаджийски чирачета. През българското училище в Бургас са минали първите борци за духовна и политическа свобода и народна просвета в селата. Най-ревностни приемници на тая идея в Атанасово са били заселниците, които са дошли тук преди освобождението от по-будните центрове на Балкана, като Котел, Градец, Жеравна, както и тия от старозагорско и чирпанско и др., в чийто родни места пробуждането на българите беше започнало много по-рано. За тия заселници идеята за скъсване с Патриаршията и за откриване на българска черква и училище била напълно назряла и за това те със жадност възприемат пламенните слова на п. Георги. Бедното и малко село обаче не е имало възможност на първо време да задоволи напълно тия нужди. За това временно било открито килийно училище, за което послужила една плетена с пръти постройка при североизточния ъгъл на днешната черква и измазана отвътре с глинена кал. За чинове на училището служили дъски, приковани на колчета, забити в земята.
Живите съвременници, дядо Димитър Пенчев и дядо Динко Стоянов от селото, ученици в килийното училище, ни разказват, че те след като учили 1-2 години в него училище, после продължили да учат и в новото килийно училище, което било открито според тях и според летописната книга на училището през 1885 г. Като учител в килийното училище, поменатите старци са запомнили дядо Миле Брадата, но много преди него и друг, чието име не се помни.Наричали го така, защото имал дълга брада, което правило силно впечатление на децата и давало повод за закачки. От кога е открито килийното училище не се помни, но щом даскал Миле е остарял в него, и преди него имало и друг учител, ще трябва да допуснем, че то ще да е било открито наскоро след откриване на училището в Бургас (1869 г.) или най-късно след издаването на фермана за учредяването на екзархията (1870 г.).Разбира се, че килийното училище с мизерната си обстановка не е могло да задоволи нарасналите просветни нужди на порасналото село. Затова виждаме, че непосредствено след освобождението се замисля да се построи ново училище и черквата. Поради липса на средства, обяснява ни дядо Димитър Пенчев, строежа на черквата и училището, макар да бе започнал по-рано, но той едвам се довърши на етапи между 1885-1888 г. Това се потвърждава и от летописната книга. Фактът, че селяните наричаха училището от 1885 г. „новото”училище, говори, че преди него е имало по-старо училище, а то е именно килийното.
Първи учители в новото училище били Жеко Карагеоргиев и Георги Кацаров, които навярно ще да са учителствали до 1895 г., от когато в летописната книга са започнали да записват редовно имената на по-новите учители. След тая година за учители идват Васил Каратодоров (1895-1900 г.), Райна Василева (1900-1901 г.), Георги Бързицов, Никола Гюров и др. по-нови, които са известни.
Като свещеници в новата църква се помнят: п. Максим и п. Коларов от Бургас. Всъщност те са били градски свещеници, но са обслужвали и селото.

... а вляво от входа на храма е поставен барелеф на видния възрожденец
На паметната плоча, отстрани на катедралния храм «Св. св. Кирил и Методий» в центъра на Бургас, е написано: «Тук през 1869 година се открива първото българско училище, основано от поп Георги. Учители Боян Керемидчиев, Сава Катрафиров и Стоян Шивачев»

За да натрие носа на гръцките фанариоти, Поп Георги Стоянов дава собствената си къща за българска църква и училище, въпреки че има осем деца. Днес на нейно място се издига катедралния храм в Бургас
Както неведнъж вече стана дума в нашите публикации, докъм средата на ХІХ в. в Бургас преобладава турският и гръцкият етнически елемент, като българското население по това време в нашия край, по редица причини, все още е малобройно.

По тази причина тук по-късно започва национално-освободителната борба и респективно движението за самостоятелна бъргарска църква и народна просвета, предшествани от съпротивата срещу културно-националния гнет на гръцката буржоазия и турското феодално подтисничество. Активната и целенасочена борба за политическото пробеждане на българското население в Бургас и околността му е неразривно свързана с идването в града на поп Георги Стоянов. До 1869 г. в крайморския град съществува само гръцко училище. В него за известен период учителства роденият в Бургас бъдещ варненски и преславски митрополит Симеон.
Но думата ни всъщност е за големия възрожденец и просветител поп Георги Стоянов Джелебов. За него Панайот Маджаров пише в студията си „Да положиш душата си за народа…”: «Бос, един апостол обикаля селата от Бургас до Одрин и събира подписи за признаване на Българската църква. Един корав българин, в чиито дисаги се ражда националното пробуждане на Странджанския край, върви до сетния си час и организира български черкви и училища, насажда у народа си българското…».

Кой е поп Георги?

През 1810 г. в малкотърновското село Гьоктепе (дн. Звездец) се ражда първото дете на чорбаджи Стоян Джелепина (говедаря). Полуграмотният търговец мечтае синът му Георги да се изучи добре и когато пораства го праща в селското килийно училище, където се преподава гръцки език. На 15 години Георги отива в Малък Самоков (дн. Демиркьой, който попада в дн. вилает Къркларели, Турция) , където усвоява тънкостите на аритметиката и гръцката граматика. Когато се завръща в родното си село, той е назначен за учител, като набълзо си спечелва славата на голям познавач на аритметиката. Гьоктепенските чорбаджии, собственици на гори и скели по Южното черноморско крайбрежие, го наемат да им стане писар. След четиригодини писарстване, вече женен, Георги се завръща пак в родното Гьоктепе, където созополският владика Прокопий го ръкополага за свещеник. Минават още три години и той вече е поканен от владиката и созополските първенци на работа в Созопол. Там отново проявява завидно усърдие и добросъвестност в делата си и
владиката го повишава в сан протойерей, а след време го прави архиерейски наместник. Всичките му тези занимания – като се почне от даскалуването, писарството по скелите и се стигне до митарствата из епархията, му предоставят възможността да общува с много и най-различни хора и да стане свидетел на невежеството и теглото на поробения български народ. Това разпалва у него националното чувство и идеята за освобождаване на сънародниците си от омразното гръцко духовно потисничество. За първи път влиза в конфликт с представителите на Гръцката патриаршия през 1867 г., когато остарелият владика Прокопий е сменен от грубия, алчен и нетърпим фанариот Неофит. Двамата духовници стигат до скандал, който странджански народовед Панайот Маджаров пресъздава в монографията си така: «Вън, дърт българино!” – извиква един ден Неофит. „Запиши думите си, за да ги запомниш за дълго време. Те ще ти струват твърде скъпо!” – му отговаря поп Георги и напуска митрополията».
По това време в Бургас вече има значителен брой българско население с оформено национално съзнание. Поп Георги бил известен на първенците в града като деен българин и изявен патриот и след развръзката на разправиите му с гръцкия владика, те тутакси го канят да стане свещеник в Бургас.
Движението за независима българска църква по това време вече е навлязло в решителната си фаза. Макар и вече 57-годишен, поп Георги се включва в тази борба с младежки ентусиазъм. Заставайки начело на борбата за самостоятелна българска църква и просвета в целия Бургаски край, поп Георги, подобно на Левски, непрекъснато обикаля селата и убеждава българските селяни да не признават вече гръцкото духовенство. Той им помага да отворят български училища, в които да преподават антифанариотски настроени български учители и свещеници и да прогонят предишните такива, които поддържали гръцката патриаршия. Активната и патриотична дейност на неуморимия отец, намира отражение и в тогавашния печат. В дописка от Граматиково, публикувана във в. «Право», издаван в Цариград, през 1871 г. се съобщава, че «През 1867 г., благодарение на старанието на поп Иконома (т.е. поп Георги), селото с другите околни села съвършено се освободи от созополския деспот».
След първото чустване на празника на Кирил и Методий през 1868 г., големият родолюбец сторва още един съдбовен патриотичен жест – той преотстъпва собствената си дървена къща, въпреки че има осем деца!, за да се приспособи за българска църква и чилище, които да носят името на двамата славянски братя. Къщата се намирала близо до мястото, където е днешната катедрала със същото име. До пролетта на следващата година вече е приготвена една стая за църква, а тясното коридорче е обособено като училище. Научавайки за това, фанариотските владици пращат донос до мютюсарафина (окръжния управител) в Сливен, че българите, воглаве с поп Георги, са открили «свърталище на бунтовници». Отецът е задържат и изправен пред бургарския каймаканин да дава обяснения. Каймаканинът разпоредил да не се отваря нито църквата, нито училището без официално разрешение от Цариград. Претърпели крах с инсценирания процес, владиците решават с подкуп наново да привлекат към себе си непокорния поп, като обещават да изпратят на учение в Европа синовете му; да дадат по 500 златни лири на всяка от дъщерите му, а на него – 2000 лири, но упоритият странджанец остава неподкупен. След мъчителното преодоляване на множество трудности, пречки и неволи, най-накрая, по Великден, телеграфическо е получена така дългоочакваната благословия за откриването им. Същият ден – на 20 април 1869 г. е отслужена и първата българска църковна служба в Бургас, а не след дълго е открито и първото българско училище в града. Година след това излиза ферманът за самостоятелна Българска екзархия.
Едва след Освобождението на България, през 1894 г. на общоградско събрание се решава на мястото на малката църква да се построи нов голям храм.
Поп Георги Стоянов още на няколко пъти е е арестуван и хвърлян в затвора. За неговото освобождаване се застъпва лично английският консул в Бургас и сливенският български владика Серафим. Под паричната гаранция на бургазлията Яни Русалиев, поп Георги е изпратен като свещеник в Айтос, но там също е подложен на непрестаннни гонения. Крайно изтерзан, неуморният и непреклонен защитник на българщината издъхва на 5 септември 1876 г. в ръцете на най-малкия си син.
Стоян Шивачев го нарича навремето „забравеният родолюбец“. Нима ще допуснем?! Но да се надяваме, че Бургас няма да допусне името на този невероятен син на майка България, пламенен патриот и родолюбец, да потъне в забвение изавинаги ще запази в народната си памет спомена за делото му. И нека, минайвайки днес край катедралния храм «Св.св. Кирил и Методий», винаги да си спомняме с благодарност, че тук един сърцат странжанец се е лишил от дом, за да имаме още по турско време българско училище и българска църква в града.

Поп Георги Стоянов Джелебов – апостол за духовно освобождаване на българите
Пред 150 – годишнината от създаването на първото българско светско училище в Бургас.
Някои определят поп Георги като забравен апостол. Истина е, че в днешно време само малка част от бургазлии и странджанци знаят и оценяват неговия принос за събуждане и духовното възраждане на българите от този край. Този факт означава, че държавните и общинските институции в Бургас също са длъжници на поп Георги Стоянов.
Очакваме, че през новия мандат 2015-2019 г., Кметът на община Бургас и общинските съветници ще подготвят и приемат дългосрочна програма, чрез която да се преговорят отново най-важните уроци от 150 годишната история на българско светско образование в Бургас. Надяваме се до тогава всички ние, бургазлии и странджанци, да намерим най-подходящи форми, за да оценим и да признаем личния принос на поп Георги Стоянов и по-ясно да изразим своята признателност към него.
Според известния краевед и странджевед Георги поп Аянов сред бележитите дейци за просветно и църковно освобождение на Странджа и Бургаския край на първо място стои поп Георги Стоянов Джелебов от Звездец.
Роден е през 1810 г. в семейството на чорбаджи Стоян Джелепина от село Гьоктепе (дн.Звездец). След завършване на селското килийно училище, баща му го изпраща да учи в Малък Самоков. Там получава добра подготовка по аритметика и гръцката граматика. Връща се в родния край, за да учи децата в Гьоктепе. За известно време се прехвърля в стопанския сектор, за да води сметки и кореспонденция на гьоктепенски чорбаджии, собственици на гори и на скели по крайбрежието. След като се оженил, се връща в Гьоктепе и по молба на неговите съселяни, созополският владика Прокопий го ръкополага за свещеник. Младият поп Георги започва да работи с голямото усърдие като духовен пастир. Тази информация достига до владиката и до созополските първенци, които го поканват да се премести в Созопол. Владиката го повишава в сан протойерей, а след време го прави архиерейски наместник и му поверява събиране на владичнината. Обикаляйки селата в продължение на много години той става свидетел на болките и страданията на българите под гръцката духовна власт.Учителстването, престоят по скелите, ходенето из епархията му дават възможност да общува с много хора, да се запознае с невежеството и с теглата на поробения си народ. Това пробужда националното му съзнание и у него започва постепенно, но сигурно да зрее идеята за освобождаване на българите от гръцкото духовно владичество. Макар формалното скъсване на връзките му с фанариотите и със созополския владика Неофит да става през 1867 г., неговото родолюбиво чувство е било будно от много време, през което той се е подготвял за изключителната роля, се която заема към края на своя живот. След смяната на остарелия владика Прокопий с върлият гонител на българите Неофит, става ясно, че за поп Георги няма място в тази църква. Конфликтът с Неофит е неизбежен и това е само последната капка, за да прелее чашата на дългото търпение.
Както пише Георги поп Аянов: „От този момент п. Георги, макар и в напреднала възраст, се предал с младенческа енергия на апостолска служба. В първата си обиколка той спходил повечето хасекийски села, убеждавайки селяните да си отварят църкви и училища, да не признават гръцкото духовенство, препоръчвал им родолюбиви попове и учители и пр. Най-първо споходил Гьоктепе, което имало учлище още от 1865 г. …Гръкоманският поп бил заместен с п.Койчо Апостолов от Чаглаик и Гьоктепе било окончателно спечелено за българската кауза и когато наскоро след това (1867г.) Неофит изпратил протосингела си да събира пари, селените го изгонили.
„Тая неделя, четем във в.”Македония” в Гьоктепе дошъл протосингелът на Неофита да иска пари, но те (селените- б.м.) му казали: „Ние не можем да зафтасаме царю си да плащаме, та тебе ли по толкова ще плащаме. Тук няма ни една пара да ти дадем…”
Това било първият удар, нанесен от п. Георги на Неофита. Борбата след това била здраво подета от учители и селени, начело на които застанал богатия и родолюбив селенин Стоян Чонюолу,”притежател на 200 сенета земя” и на своя скеля на Черно море.”
Във всички села, които посещава поп Георги намира свои съмишленици. Намират се такива и в Бургас, където поп Георги организира по-будни и родолюбиви българи за създаване на българска община в Бургас, която си поставя като цел: откриване на българска църква и училище.
Но както пише Панайот Маджаров:
„Походът на поп Георги не остава безнаказан. Владиците от Созопол, Анхиало и Месемврия го викат наново на съд пред каймакамина в Бургас. Пред съда поп Георги донася цилиндрична кутия, от която изважда триметрова хартия с подписи и печати. Българите от Месемврийската. Анхиалската, Созополската и чак до Одринската епархии искат българска църква, в която богослужението да се извършва на родния им език.
„Нали гърци и българи все сте рая?” – пита каймакаминът. „Всички сме рая, но сме различни народности!”- пояснява подсъдимият. „Кого ще споменувате в молитвите си, като нямате български патриарх?”- викат в хор тримата владици. „Негово величество султана!”- отговаря дипломатичният българин.
Вместо да бъде обесен, както се надяват тримата гръцки владици, „дебелоглавият” българин е освободен. Претърпели крах с инсценирания процес, владиците прибягват до друго средство. Решават с подкуп наново да привлекат към себе си непокорния поп. Обещават да изпратят на учение в Европа синовете му; да дадат по 500 златни лири на всяка от дъщерите му, а на него – 2000 лири (поп Георги има осем деца). Неподкупен се оказва тоя „инат “българин. Отстъпва собствения си дом и с дарения на бургазлии открива през 1869 г. българска църква и българско училище в Бургас. Първият български учител в новото българско училище е Боян Керемедчиев от Ямбол.
Владиката съобщава на сливенския мютесарифин, че българите в Бургас са отворили свърталище за въстаници и комити. Поп Георги наново се явява пред съда, за да обясни задачите на българското училище и църква. Възкресение на българското за бургазлии е вторият ден на Великден, 20 април 1869 г. Поп Георги отслужва първата литургия в новата църква на роден език. През лятото петнадесет момчета завършват. първата година на обучение в българското училище. В Бургас началото е сложено.
Вече немладият свещеник отново нарамва скитническите дисаги. Обикаля селата на трите епархии, стига до най-отдалечените села на Източна Тракия. Българите го срещат с радост и надежди. Навсякъде гонят гръцките учители и свещеници и назначават български.”
През последните девет години от своя живот поп Георги Стоянов е изцяло посветен на просветното и църковното дело на българите в района.
Жителите на с.Звездец отдадоха почит на Поп Георги Стоянов Джелебов, чиято паметна плоча беше осветена вчера.

Граждански комитет с председател Мария Костова пое инициативата за поставяне на паметна плоча с барелеф на именития българин. Поп Георги Стоянов Джелебов не е „забравеният родолюбец“, както го нарича Стоян Шивачев. С много почит, уважение и родолюбиви слова жителите на с. Звездец почетоха паметта му.

Да споделят събитието бяха дошли членът на Европейския парламент Маруся Любчева, народният представител Красимир Каракачанов, Председателят на Регионалния съюз на тракийските дружества Желязко Матев, гости от областна управа-Бургас и др.

Пред събралото се множество от името на инициативния комитет за съхраняване благоустройството и развитието на село Звездец говори Диляна Чавдарова. За делото на Поп Георги разказа директорът на историческия музей в Бургас Радка Ханджиева.

Присъстващите поднесоха венци и цветя пред паметната плоча.