РЕФОРМИ БУРГАСКА ОБЛАСТ

Превръщането на Бургас в основен пристанищен център на Черно Море чрез създаването на единствената в черноморския регион цялостна Свободна Безмитна Зона и по този начин превръщане на Бургас в град за свободна икономическа инициатива

–   Програма на Петър Низамов

Пристанище Бургас е умишлено спъвано в развитието си и за това най-големите контейнерни корабни линии не създават офис в Бургас и не използват Бургаското пристанище поради бюрокрация, високи такси, трудни преговори, девиантност и т.н.

В момента износители, базирани в община Бургас се налага да заплащат скъп сухопътен транспорт до пристанище Варна –Запад за да изнесат продукцията си.

Пристанището – основното икономическо богатство на Бургас. Защото, който знае историята на Бургас, знае кога той е станал голям град. Малкото рибарско селище Пиргос/ Бургос се е разраснало основно през периода на 1878-1885г., когато е основното пристанище на Източна Румелия с център – Пловдив, която е останала като автономна област на Османската империя след Берлинския конгрес, слагащ точка на териториалните „преуредици“ след Руско–Турската Освободителна Война 1877-78г. След Съединението пристанище Бургас е станало основното за Южна България. Бургас се и разраства по времето на комунизма, но това е станало и с повечето градове с преселването на селското към градското население и индустриализацията на страната.

В момента пристанищата са окупирани от няколко мутренски формирования около управляващата върхушка и не може да става въпрос за никакъв свободен бизнес или предприемачество. Свободна Безмитна Зона – Бургас , която трябваше да наподобява на тази в Дубай и Шанхай е просто формално подобие на безмитна зона, отново окупирана от същите тези.

Моят баща е участвал в изготвянето на проект за Свободна Безмитна Зона за цял Бургас, за територията на цялото пристанище и пристанища около Бургас, което веднага би увеличило привлекателността на Бургаското пристанище за превоз за товари и др. Съответно трафикът би се увеличил, таксите и т.н. Този проект е бил отхвърлен през 1991г.

Инициативен комитет през 1991г. с името „КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОБОСОБЯВАНЕТО НА БУРГАС В ГРАД ЗА СВОБОДНА ИКОНОМИЧЕСКА ИНИЦИАТИВА“ е направил това предложцение. Константин Низамов е мой баща, внук на Коце Низамов (първия книжар в Бургас) и пра-внук на Поп Георги Стоянов Джелебов – Апостол за освобождаване на Българите в Странджа.

По примера на Хонг-Конг, Дубай и други, предложена от бащата ми – Константин Пенев Низамов- председател на синдиката „Подкрепа“ към ДП „Петрол“, Галентин Влахов- гл.редактор на в-к „Черноморски фар“ , Атанас Чорбаджиев – най-честният адвокат в Бургас, трикратен световен шампион по плуване за ветерани и един от основните дейци за извоюването на правото на Бургас да има собствен университет- Бургаският Свободен Университет и други. В Бургас е нямало университет до 1991г.

Същата е отхвърлена от комунистите окупирали БСП, СДС (тогава се е разцепил от внедрените комунисти на СДС–център и СДС-либерали) и останалите производни на БКП и Държавна сигурност „политически партии“ и назначените общински съветници да слушат.

В резултат днес в Бургас НЯМА ИСТИНСКА СВОБОДНА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА, КАКВАТО АКО ИМАШЕ…. ДНЕС В БУРГАС НЯМАШЕ ДА ИМА БЕЗРАБОТИЦА И ЗАПЛАТИТЕ ЩЯХА ДА СА ПО-ВИСОКИ ОТ ТЕЗИ В СОФИЯ.

Днес т.н. Свободна зона, която не е никаква икономическа зона, е окупирана от мутрите на олигарсите, а пристанището/ата е/са приватизирано/и и се ползва/т като частна собственост от „избраните рожби на демокрацията“ – „благонадеждните и сигурни хора“, все бивши кадри на БКП и агенти-доносници на ДС.

Глупаво е да се прави само безмитна зона „Росенец“, защото там е танкерното пристанище и ще могат да се ползват облекчения единствено за обмена на нефт. Освен това летището там би осигурило въздушен транспорт, който е скъп за повечето големи , тежки или обемисти товари и би обезсмислило облекченията от СБЗ , а по този начин ще се изгуби и ефекта на една истинска икономическа зона.

Аз смятам, че Бургас има страхотно географско положение за Свободна Безмитна Зона на територията на целия град, индустриалните зони около града и пристанищата около и в града.

(Пътят на коприната е наблизо). Има магистрала към София, има жп линия до всякъде, Босфора е на една крачка. Тук може да стане претоварна и прекупвателна точка на всякакви стоки за Балканския полуостров. Тук може да се преработват и направо произвеждат стоките от всички суровини излизащи от Черно море. Украйна, Турция, Русия, Румъния, Грузия. Защо не и Германия, Австрия, Унгария, и всички стоки излизащи в Черно море от река Дунав през канала в Румъния. Това е добавена стойност, която ще превърне града в богат, а земите на хората – в „златни“. Това не е ли полза за Бургас? Само фирми регистрирани в Бургас ще могат да оперират в зоната. Ама така е в повечето зони в Света. Даже може само граждани на Бургас ( ще трябва да се въведе специален статут) да могат да бъдат МОЛ в такива дружества. Това не е, нито изобретение , нито новост. Има градове, които станаха икономически фактори само заради зоната си.

Другите синтезирано нахвърлени реформи в икономиката са вече публикуваните:

1. ЕФЕКТИВНА БОРБА С ПЪЛЗЯЩАТА ИНФЛАЦИЯ!

Подкрепа на малкия и средния бизнес. Спиране на рекета към малкия производител и търговец. Сериозен фискален контрол върху големите вериги магазини, бензиностанции и други сектори със съмнения за спекула и картел.

Намеса на държавата по правилата на “The New Deal” с цел съживяване на икономиката.

2. ПОДКРЕПА НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ОТРАСЛИТЕ С ВИСОКА ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ

В ТАЗИ ДЪРЖАВА ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОДПОМАГАНИ ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ и ТЕЗИ, КОИТО ДОБАВЯТ СТОЙНОСТ, И ПО ТОЗИ НАЧИН СПОМАГАТ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕТО НА БРУТНИЯ ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ!!! А не консуматорските бизнеси…

Това може да стане чрез отпускане на облекчени като процедура и условия (лихви, срокове) заеми от ББР или частните банки (чрез създаване от държавата на преференции за тях при изпълнение на тази препоръка), на такива производители, иноватори, създатели, изобретатели.

Строг контрол върху реалното изпълнение на проектите, извън формалното документално оформление.

Ефективна борба с шуро-баджанащината при отпускането на заеми от ББР.

България следва да се превърне отново в индустриален център. Поощряването на производствени дейности (не само преработвателни ) , сектора на високите технологии и други стопански дейности с голяма добавена стойност. Те могат да бъдат подкрепени чрез отдаването на държавни имоти, чрез данъчни преференции. Какъв индустриален център е България като не се сещам какво е произвежда тук? Защото смятам знаете какво означава производство – металургия, машиностроене… Няма. Химията – оставиха само бегли останки от химическата ни индустрия.

3. ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ :

Край на шуро-баджанащината при обществените поръчки. Трябва да се даде възможност на средния и дребния предприемач да се развива и доказва на пазара при равни условия. На някой обаче това не му се иска да стане и да му бъде нарушен „рахата“. На някой му се иска, там дето си ги откраднаха онези хотелчета и заводчетата… В същото време да си „опъват“ обществени поръчки за инфраструктура на България. После да не носят отговорност, защото няма кой да им я потърси, въпреки, че изработеното е в гаранция. Например магистрала “Тракия” между Стара Загора и Първомай беше с ограничение до 90км/ч близо 2 години, защото пътят беше “на вълни” и докато пътят още беше “в гаранция” на фирмата- изпълнител (близка до управляващите) не и беше наложено да си оправи настилката. Изчака се да мине гаранционния срок за да се пусне нова обществена поръчка, която я спечели същата фирма. И данъкоплатеца плати още един път за ремонт, който трябваше да бъде направен безплатно по силата на гаранционните договорености по обществената поръчка.

4. Реформа за ефективна Комисия за защита на конкуренцията и Комисия за защита на потребителите.

Ще се борим с всички сили срещу монополизирането с мутренски и спекулативни методи на бизнеса в България и срещу рекета над дребния и средния предприемач, както от страна на държавни служители, така и от страна на други субекти на пазара. Въпросът е къде се чупи стомничката и защо тук частната инициатива и свободното предприемачество не успя да пробие? Отговорът е един и еднозначен – тук в България никога не е имало свободен пазар, защото цената на доматите винаги се е определяла с … БУХАЛКИ. А тези с бухалките, винаги са били изпращани от политиците.

БЕЗМИТНА ЗОНА- Петър Низамов