ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 54 ОТ 16.09.1989 Г. ПО Н. Д. № 49/1989 Г., ОСНК НА ВС
Публикувано: Бюлетин на Върховния съд, бр. 9 от 1990 г., пор. № 1
ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА КВАЛИФИЦИРАНИТЕ КРАЖБИ НА ЛИЧНО И ОБЩЕСТВЕНО ИМУЩЕСТВО
Чл. 195 НК
Чл. 252 НК
Председателят на Върховния съд на НРБ и министърът на правосъдието са предложили Общо събрание на наказателните колегии да издаде тълкувателно решение „По някои въпроси на квалифицираните кражби на лични и обществено имущество“, както следва:
1. Отпадъците от производствения процес, които имат стойност, могат ли да бъдат предмет на кражба и в кои случаи?
2. Каква квалифицирана кражба извършва деецът, който чрез разрушаване или повреждане открадна част или вещ от или в моторно превозно средство, оставено без постоянен надзор?
3. Кога полиетиленът е преграда, здраво направена за защита на имот.
4. Как следва да се квалифицират джебчийските кражби?
5. Съизвършител или помагач е съучастникът, който при предварителна уговорка само охранява този, който пряко отнема владението на вещта?
6. При кражба кога длъжностното лице се възползва от служебното си положение. Как следва да се квалифицира деянието на недлъжносното лице, когато участва в кражба, извършена с длъжностно лице, възползвало се от служебното си положение.
Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, съобрази следното:
1. При кражбата на обществено имущество деецът отнема вестта от лица, чрез които държавата, кооперацията или обществената организация владее общественото имущество и установява от обективна страна своя трайна фактическа власт върху нея, а от субективна страна започва да я владее за себе си с намерение да я присвои. Следователно решаването на първия въпрос предпоставя отговор на въпроса в кои случаи върху производствените отпадъци обществен собственост е запазено владението на държавата, кооперацията или обществената организация и когато е прекратено поради това, е тези отпадъци са изоставени.
Общо събрание на наказателните колегии приема, че отпадъците от производствения процес, които имат стойност, могат да бъдат предмет на кражба на обществено имущество само когато се намират в района на предприятието или извън този район, но на определени и обозначени за това места – открити складове, табани и др. Това е така, защото само в тези случаи предприятието, кооперацията или обществената организация са манифестирали публично, че не се показват от владението върху тези отпадъци, че те все още са им необходими и че в бъдеще могат да ги ползват или да се разпоредят с тях в обществен интерес. За тези отпадъци и деецът, който посяга на тях, поради зрителните си възприятия съзнава, че са в предприятието или на обозначение открити складове и че собственикът ги владее, въпреки че пряко не въздейства постоянно върху тях и временно не ги ползва. Владението на собственика се прекратява, когато се създаде трайна обективна невъзможност за владелеца да упражнява фактическата си власт върху вещта.
Отпадъците, които имат стойност, но се намират извън предприятието, кооперацията или обществената организация, не на обозначени или предназначени за това места, а на сметища или на други места, където по обичай се изхвърлят непотребните вещи, не могат да бъдат предмет на кражба. С изоставянето им на тези места собственикът е демонстрирал намерението и желанието си чрез лицата, които държат вещта, че прекратява владението, изоставя ги и за в бъдеще няма да ги използва. Становището, че държавата не можела да загуби владението върху дадена вещ противоречи на закона. Съгласно чл. 68 от Закона за собствеността държавата запазва винаги собствеността, но тя може винаги да загуби владението и държанието върху конкретните вещи. Аргумент в подкрепа на това разбиране е и чл. 207 НК, където предмет на престъплението е вещ, която е обществена собственост, но държавата, кооперацията или обществената организация е загубила владението върху нея – вещта не е във владение на никого. Тук обаче вещта е загубена, а не изоставена.
На второ място, при отнемането на отпадъци, които имат известна стойност, но се намират извън предприятието, кооперацията или обществената организация и не на определени и обозначени за това места деецът не съзнава, че прекъсва владението на друго физическо или юридическо лице и затова липсва от субективна страна искането му да установи своя фактическа власт по пътя на преустановяване владението на другиго без негово съгласие с намерение за установяване на владение за себе си.
Доводът, че някои стопански ръководители не проявяват грижа за опазване на обществено имущество и изоставят ценни отпадъци на необозначени и неопределени за това места не налага други изводи. Това е така, защото деянието на тези длъжностни лица, дори да е престъпление по служба – чл. 282 НК, или безстопанственост по смисъла на чл. 219 НК, не може да доведе до квалифициране като кражба деянието на лицата, които събират и предават като вторични суровини тези отпадъци, защото, както вече се посочи, те обективно са изоставени. Дейността по събирането на изоставени вторични суровини не е общественоопасна, а полезна за обществото. Такива например са случаите на изоставена отпадъчна селскостопанска продукция – царевица, картофи, цвекло, пипер и др., след прибиране на реколтата, които собствениците явно нямат намерение допълнително да я събират.
2. Принципното становище на някои съдилища, че при отнемането на моторното превозно средство, части от него или в него чрез разрушаване или повреждане винаги обхваща и обстоятелството, че то е без постоянен надзор и че деянията на крадците са престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК противоречи на закона. Класификацията по чл. 105, ал. 1, т. 3 НК по принцип не изключва чрез поглъщане и квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК, когато кражбата е извършена чрез разрушаване или повреждане на моторно превозно средство, оставено без постоянен надзор или части от него. Съдебната практика показва различи по вид деяния и не налага еднаква квалификация на всяко от тях.
Поначало оставянето на моторното превозно средство на улицата е типичен случай на движима вещ, която се намира без постоянен надзор. Кражбата например на целия автомобил, за да се разглоби и продаде на части или изнесе извън страната, кражбата на части от него – гуми, фарове, решетки, багажници, покривала, антени, чистачки, огледала и др., които са върху автомобила на открито, е кражба на вещи без постоянен надзор и ако само в това се е изразило деянието на дееца, то ще се квалифицира по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК. Когато обаче моторното превозно средство е натоварено с кран, когато фаровете са отнети чрез разбиване, разрушаване или повреждане, наред с квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК ще има и квалифициращи обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 3 или 4 НК. Цялото престъпление ще се квалифицира по чл. 195, ал. 1, т. 2 и 3 НК или чл. 195, ал. 1, т. 2 и 4 НК. Ако вратите или багажникът на колата не е заключен и се отнемат вещи вътре в автомобила, оставени фактически на обществено доверие, ще е налице квалифицирана кражба само по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК.
Друго е положението, когато вратите, двигателният блок и багажникът са заключени и се разбият, разрушават, счупват или повреждат прозорци, заключалки и др. и се вземат вещи вътре в автомобила, ще е налице само квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК. В тази случаи вещите, които са предмет на престъплението, са били заключени и по този начин охранени, а не са без постоянен надзор. В тези случаи деянието не следва да се квалифицират и по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК. Ако обаче при разбиването или повреждането са използвани и технически и специални средства, квалификацията на деянията ще бъде по чл. 193, ал. 1, т. 3 и 4 НК.
3. За да се квалифицира кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, е необходимо деецът да установи фактическа власт върху предмета на престъплението чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот.
Полиетиленът (армиран или неармиран) служи за закриване на помещения, в които се отглеждат животни, птици, парници за зеленчуци, цветя и др. Той има двуяко предназначение. От една стана, предпазва отглежданите животни, птици, зеленчуци и др. от дъжд, вятър и др. От друга страна обаче полиетиленът, когато е здраво прикрепен, може да има и защитна функция и ги предпазва от посегателства. Полиетиленът в някои случаи и по-трудно се преодолява, например от стъклата, за които в т. 10, раздел II на постановление № 6/1971 г. Пленумът на Върховния съд приема, че се преграда, здраво направена за защита на имот. Ето защо Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии приема, че полиетиленът (армиран или неармиран) е преграда здраво направена за защита на лица или имот, когато: а) служи за затваряне или запазване на помещения или оградено място и изпълнява защитната функция на стена, врата, прозорец и др., като предпазва от посегателства намиращите се в него животни, птици или растения и б) освен това полиетиленът е здраво поставен и инкорпориран в специално скеле, врата или рамка и помещенията или парниците се заключват така, че полиетиленът има охранителна функция и затова е преграда, здраво направена за защита на лица или имот.
4. Общо събрание на наказателните колегии не възприема съдебната практика, която еднакво квалифицира джебчийските кражби само като обикновени кражби по чл. 251 и 194 НК или тази, която винаги приема, че тези кражби са само квалифицирани кражби по чл. 252 или 195, ал. 4 НК. Поначало джебчийските кражби са обикновени кражби по чл. 251 или 194 НК. Има обаче и деяния, при които крадецът използва технически средства като: нож, ножица, бръснарски ножчета, пинсети, куки и др. Възможно е при осъществяване на изпълнителното деяние на джебчийската кражба да се извърши и по специален начин чрез използване на особена ловкост и умение, които гражданите не притежават (вж. т. 11, раздел II, Постановление № 6/1971 г., Пленум). Ето защо във всички конкретни случаи правораздавателните органи трябва чрез подробно изясняване на фактическите обстоятелства да установят дали са използвани технически средства или специални начини за извършването и само тогава, когато се констатира, че са използвани такива, да се приеме, че джебчийските кражби са квалифицирани по чл. 252, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 НК за лично имущество, а когато предмет на посегателство е обществено имущество по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК. Във всички останали случаи джебчийските кражби следва да се квалифицират като обикновени кражби по чл. 251 или 194 НК, ако разбира се не са налице други квалифициращи обстоятелства.
5. За да се отговори на петия въпрос, трябва да се имат предвид разпоредбите на чл. 195, ал. 1, т. 5 и новата т. 12 на чл. 93 НК (ДВ, бр. 28/1982 г.). Кражбата е извършена от две или повече лица, предварително сговорили се сако когато в самото изпълнение на престъплението са участвали най-малко двама съизвършители. Известно е, че Наказателният кодекс, като възприема обективната теория в чл. 20, ал. 2 НК, приема за извършител само този, който участва в самото изпълнително деяние на престъплението. При кражбата на лично и обществено имущество изпълнителното деяние се изразява в прякото отнемане на вещта – прекъсване на чуждото владение без съгласието на владелеца и установяване на трайно владение за себе си. Когато две лица предварително разпределят ролите си, така че само единият да отнеме вещта и да установи фактическа власт върху нея, а другият само да пази и охранява този, който извършва престъплението, за да не бъде разкрит – първият щ е бъде извършител, а вторият – помагач. Пазачът, който охранява другиго, докато извършителят отнеме вещта е помагач, защото обективно не участва в изпълнителното деяние на кражбата. Никакви други обстоятелства не могат да превърнат едно лице в съизвършител, щом то не участва в изпълнителното одеяние (в случая отнемането), нито предварителният сговор, нито разпределението на ролите, нито присъствието на местопрестъплението. Предварителната организация за извършване на кражбата и разпределението на ролите в бъдещето й осъществяване не прави всички съучастници съизвършител, тъй като тяхното качество се определя от ролята, която всеки фактически изпълнява. Общността на умисъла за извършване на кражбата също не прави всички съучастници съизвършители, тъй като такава общност на умисъла има и при останалите съучастници – подбудители или помагачи.
Лицето, което пази, докато другият съучастник отнема вещта и след това двамата с моторното превозно средство на пазача превозват имуществото, като те заедно с вещта се отдалечават от местопрестъплението, за да установят трайна власт върху него, е съизвършител. Това е така, не защото е пазил при отнемането на вещта от другиго, а защото е участвал обективно във втората фаза на изпълнителното деяние – в трайното установяване на свое владение. В този смисъл е тълкуванието, дадено в т. 11 на Постановление № 6 от 26.04.1971 г. на Пленума на Върховния съд, изменена с т. 11 на Постановление № 7 от 06.07.1987 г. на Пленума на Върховния съд.
6. За разлика от длъжностното присвояване – чл. 201-205 НК при кражбата деецът няма фактическа власт върху предмета на престъплението. Той не му е връчен или поверен да го пази или управлява. Кражбата се квалифицира по-тежко по чл. 195, ал. 1, т. 6 НК за обществено имущество или по чл. 252, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 6 НК поради това, че длъжностното лице „се е възползвало от служебното си положение“. Възползването ще е налице, когато деецът използва служебните си функции, които го улесняват при отнемането на вещта, защото му създават безпрепятствен достъп до местата, където се съхранява вещта, помагат му да преодолее пропускателния режим и др. Следователно длъжностно качество обективно подпомага длъжностното лице, защото е предпоставка и условие, което улеснява извършването на кражбата, а липсата на такова качество затруднява другите лица, които нямат това качество.
Особеното качество длъжностно лице, което улеснява извършването на кражбата, не е налице по отношение на останалите съучастници, затова то не може да се вземе предвид по отношение на тях – чл. 21, ал. 4 НК. Недлъжностните лица, участвали в кражби, извършени при условията на чл. 195, ал. 1, т. 6 и чл. 252 НК, ще отговарят за обикновена кражба по чл. 194, ал. 2 и чл. 251 НК, освен по отношение на тях не са налице други квалифициращи обстоятелства, които налагат по-тежка квалификация. Длъжностното качество на един от съучастниците не може да се разпростре върху всички останали съучастници и да обоснове само на това основание квалифициране на кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 6 и чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 6 НК.
По тези съображения и на основание чл. 61, ал. 2 ЗУС Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии
РЕШИ:
1. Отпадъците, които имат стойност, могат да бъдат предмет на кражба, като са в района на предприятието, кооперацията или обществената организация или извън него само на определени и обозначени за това места.
2. Кражбата на моторно превозно средство или части от него или на вещи, намиращи се в него, може да се квалифицира по чл. 195, ал. 1, т. 2, 3 и 4 НК, когато са налице тези квалифициращи обстоятелства.
3. Полиетиленът (армиран или обикновен) може да бъде преграда, здраво направена за охрана на лица или имот, когато изпълнява защитна функция на стена, врата, прозорец и др. и е здраво прикрепен към тях.
4. Джебчийските кражби са квалифицирани по чл. 252, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, когато крадецът използва технически средства като нож, ножица, бръснарско ножче, пинсета, кука и др. особена ловкост и умение. Останалите джебчийски кражби са обикновени кражби по чл. 251 или 194 НК, освен ако не са налице други квалифициращи обстоятелства.
5. Деянието на съучастник, който при предварителна уговорка с друго лице само го охранява, когато той отнема вещта и установи фактически власт върху нея, е помагачество, а не съизвършителство.
6. Не всяко длъжностно лице, а само това, което използва служебните си функции и получи достъп до местата, където се съхранява вещта, може да отговаря по чл. 195, ал. 1, т. 6, чл. 252 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 6 НК.
Деянието на недлъжностно лице, участвало в кражба, извършена от длъжностно лице, което се възползва от служебното си положение, за обикновени кражби по чл. 194 и 251 НК, освен ако не са налице други квалифициращи обстоятелства.
