Автор: Георги Ваташки

Гигантски дневен ред със „спешни“ продажби на общински имоти, общи снимки за поколенията и неизбежните предизборни престрелки – така протече на 8 септември последната за този мандат сесия на Бургаския общински съвет. Кметът на морския град Димитър Николов (ГЕРБ) дръпна едно самопохвално слово как бургазлии са станали по-богати, как били върнати милионни дългове „без някой да усети“, как градът станал по-красив от Венеция и Париж, взети заедно, и други подобни лакърдии.

В хора на дитирамбите му пригласяха съветниците от ГЕРБ, явяващи  се мнозинство в местния парламент, които в продължение на четири години от избраници на бургазлии се превърнаха в обикновени безмълвни машини за гласуване на прищевките на Николов и общинската администрация.

За кой ли път бе припомнено, че Бургас е станал по-лъскав и в него се провеждали музикални фестивали с големи световни звезди. Отново бяха повторени мантрите и за „най-добрият град за живеене“. Като оставим настрана тези неща, населеното място наистина се промени значително през изтеклия мандат, но въпросът е дали това е само в положителна насока. Ако надникнем зад лъскавата фасада, ще видим тъмната страна на герберската власт в Бургас.

Въпреки твърденията на Николов, морският град е сериозно затънал в дългове, които се очертава да бъдат изплащани и от следващите поколения бургазлии. Според експерти, те надхвърлят близо 70 милиона лева, като падежите на повечето кредити и плащането на лихвите трябва да стане през следващите две години. В общи линии, с някои изключения, повечето средства бяха използвани за различни демонстрационни проекти без реална полза за местното население.

Когато ГЕРБ идва на власт в Бургас през 2007 г., задълженията към банките са в размер на 8-9 милиона лева, и то натрупани при лошото управление на червения кмет Йоан Костадинов. За осем години техният размер е нараснал близо седем пъти. Финансовото затъване на общината започва още през 2008 г., когато местната власт тегли най-големия си кредит досега – размерът му е 10 милиона евро и е взет от Европейската банка за възстановяване и развитие, за да се финансира прословутият „Интегриран градски транспорт“.

Солиден заем в размер на 14 милиона лева е взет и през 2009 г., с цел да се финансира капиталовата програма. До този момент от него е върнато малко повече от половината. А през 2010 г. – отново за изпълнението на показни капиталови проекти – общината тегли още нови 10 милиона лева. През април 2013 г. по предложение на градоначалника герберските съветници пък гласуваха под строй Бургас да поеме нов дълг от 4,9 млн. лв. Това се налагало, защото не достигало финансирането на четири проекта, започнати по оперативните програми „Регионално развитие“ и „Околна среда“.

Друго хрумване на общинската администрация, заради което морският град бе заробен през май 2013 г. с нов кредит в размер на 3,3 милиона лева, бе реализацията на проект по изграждане на експозиционен център „Флора” на мястото, където традиционно се провежда едноименното изложение в Приморския парк. След близо две години забавяне обектът най-после бе открит тази година с бледа имитация на прочутата изложба на цветя. След което лъскавите, но не особено функционални постройки, останаха да стоят празни, с изключение на дните, в които се организират от време на време измислени „търговски“ изложения.

Меракът гербаджиите да закопават парите на бургазлии обаче е неизчерпаем. Преди време шумно бе рекламиран атракционът „Подземен град“, който предвиждаше в бомбоубежищата в Морската градина да се отвори подземно кафене, да се изложи потънал старинен кораб и да се изградят различни интерактивни галерии. За всички тези чудесии със съмнителна икономическа ефективност през октомври 2013 г. бе теглен нов кредит от 2,5 милиона със срок на изплащане 13 години, а самото съоръжение трябваше да отвори врати миналата есен.

Обещаните атракции така и не се появиха, след като в края на 2014 г. в бомбоубежищата бликна минерален извор. Това направи осъществяването на проекта напълно невъзможно и затова местната власт го прекрати. Което обаче не анулира дребната подробност, че изхарчените досега средства за проектирането на атракциона трябва да се възстановят от общинската хазна, което значи, че близо милион лева ще бъдат „източени“ за целта от джобовете на данъкоплатците.

През януари тази година местният парламент гласува да бъде изтеглен от републиканския бюджет кредит, възлизащ на 16 милиона лева. Благовидната причина бе, че се налагало да се правят „спешни“ доплащания за изграждане на канализацията в бургаските квартали Ветрен, Банево и Горно Езерово – проекти, които буксуват от години заради спрените пари от Брюксел по ОП „Регионално развитие“. Само че в предложението на администрацията никъде не бе даден точен разчет как точно ще бъдат изхарчени тези пари. Казано на счетоводен жаргон, кредитът бе предназначен да „покрие“ задължителното 10-процентово участие на общината във финансирането на мащабните проекти. Администрацията обеща заемът да бъде върнат до края на годината, но само при условие че Брюксел преведе на Бургас до есента дължимото до стотинка.

Това, което мнозинството на ГЕРБ в ОбС-Бургас тогава гузно премълча, бе какви са истинските причини за спирането на европейските оперативни програми в морския град. Всъщност средствата за България по „Околна среда“ и „Регионално развитие“ бяха отрязани  през юни 2014 г. заради системни нарушения при усвояването на европейските пари. След одит на ЕК бяха открити доказателства за значителни несъответствия в работата на контролните и управленските системи по програмата.

Глобите, наложени на морския град от Регионалното министерство, бяха девет на брой и на обща стойност 760 хиляди лева. Както вече писахме в „Десант“, общината ги отнесе преди всичко заради заложени от нея дискриминационни условия в почти всички конкурси за изпълнение на строителни дейности.
Като стана въпрос за строителство, няма как да не споменем множеството започнати с тържествени „първи копки“ помпозни обекти. Но след изграждането им се оказва, че всичко трябва да се ремонтира.

Едно от най-големите недоразумения, дело на морската община, е така наречената „Централна автоспирка“, част от легендарния проект „Интегриран градски транспорт“, за който Община Бургас получи над 130 милиона лева по оперативна програма „Регионално развитие“. Местната власт я рекламира като важно звено за новата бърза автобусна линия, която нямало да зависи от задръстванията. Крайната дата, в която транспортното съоръжение трябваше да бъде завършено, бе 9 април 2015 г. Но традиционно този срок не бе спазен и то реално бе открито почти предизборно на 6 септември.

Обществената поръчка за изграждането на спирката бе в размер 2,7 млн. лв. и бе спечелена от печално известната австрийска фирма „Щрабаг“. В края на януари морската общинска администрация призна, че австрийците са се опитали да икономисат от строителните материали, като ги заменят с по-евтини китайски аналози. Разбира се, за сметка на качеството.

За прехваления пък проект за изграждането на подземна улица в края на 2012 г. герберите гласуваха нов дълг на бургаската управа от два милиона лв. Докато траеше проточилият се строеж, след всеки пороен валеж платната на подземното шосе се наводняваха заради установени при строежа му технически грешки. След дълги отлагания и повторни скъпоструващи ремонти улицата най-после бе открита през май тази година. Само че бургаските шофьори избягват да минават по нея заради недобре сигнализираното кръстовище, с което се свързва и липсата на видимост при излизането на него от подземния тунел.

Сред строителните недоносчета на ГЕРБ и Димитър Николов се нарежда и основният ремонт на централния площад „Тройката“, който бе завършен в края на миналата година и бе на стойност 7 милиона лв., отпуснати по ОП „Регионално развитие“. Още след откриването му бургазлии и гостите на града открито изказаха недоволството си от липсата на зеленина, която да хвърля сянка в разгара на летните жеги, когато бетонната му настилка се нажежава като жарава. Прохлада трябваше да подсигурят и така наречените „водни ефекти“ на новосъздадените фонтани, нарочени за двойници на шадраваните във Венеция. Но на практика те системно наводняваха площадното пространство, което наложи да бъдат повторно ремонтирани.

В края на юни 2015 г. мнозинството от ГЕРБ гласува със замах Бургас да поеме нов кредит от над 10 милиона лева, които бяха предвидени за строеж на нов плувен басейн с олимпийски размери и футболен терен за нуждите на местния клуб „Нефтохимик”, който от години не разполага със свой стадион.
Тази спортна база трябва да се пръкне в бургаския жк „Славейков“, на същото място, където през 2012 г. бе започнат друг грандиозен проект, чиято прогнозна стойност надхвърляше 38 млн. лева.

До две години там трябваше да се появи друг модерен спортен комплекс с олимпийски басейн. В края на април, след близо три години бездействие, Община Бургас прекрати безславно договора за концесия с инвеститора Българската федерация за борба. Още не скъсал контракта, бургаският кмет предложи новия грандомански проект за мащабен спортен обект там, който трябва да струва 10 720 000 лева. Така и не стана ясно кой ще ги плаща, при условие че излишни пари в хазната на Бургас няма.

Сред провалите на бургаския градоначалник, който неотдавна бе обявен за кмет на Европа, е и широко рекламираният градски „Индустриален парк“, за който неведнъж сме писали в „Десант“. Той също се нарежда сред сделките, носещи единствено пасиви на общината. Големите обещания за прииждането на тълпи платежоспособни инвеститори, които ще вложат в него милиони, останаха химера, а огромният терен, погълнал преди това близо 4 милиона лева за изграждане на някаква митична инфраструктура, вече година и половина стои самотен и обраства с бурени, вместо с лелеяните производствени сгради и складови бази.

В смесеното дружество общината апортира 300 декара своя земя и сега трупа загуби от около 15 милиона евро. Досега там са закупили парцели само пет фирми, но не е ясно кога те реално ще започнат да правят нещо. А обещанията за 4000 нови работни места и за над 100 милиона лева инвестиции останаха някъде в кметските предизборни кампании.
В началото на 2013 г. пък местният парламент щедро гласува 117 декара златна земя в бургаския парк „Езеро“ да бъде дадена на концесия на руската фирма „Мостовик” за изграждането на Океанариум.

Върху огромния терен сибирската компания трябваше да построи аквапарк, делфинариум и океанариум, заедно с голям хотел с над 200 легла, СПА комплекс, ВИП зони и мокри барове. Самите условия на сделката бяха като сбъдната мечта – концесия за срок от 35 години, първоначална такса при започване на строежа само от 600 хиляди лева и по-нататъшна концесионна вноска в размер само на… един процент от приходите на развлекателния комплекс, дължима след огромен гратисен период от цели 8 години.

В крайморския парк обаче така и не започнаха реални строителни работи, а в началото на ноември стана ясно, че „Мостовик“ е пред фалит, а собственикът на компанията Олег Шишов бе арестуван от руските власти заради финансови нарушения.
Химерата „Бургаски океанариум“ представлява втори опит за изграждане на увеселителен комплекс в Бургас. Интерес към това начинание първоначално прояви съмнителна британска компания, която обаче се оказа фантом – без никаква реална икономическа дейност зад гърба си и без каквито и да било приходи. След като опозицията в ОбС в лицето на „Национален фронт за спасение на България“ разкри това, се стигна до прекратяване на преговорите и търсене на друг инвеститор.

Всички изброено дотук обаче бледнее пред трагедията на четвъртия по големина православен катедрален храм в България – бургаския „Св. св. Кирил Методий“. Преди повече от четири години сградата му буквално се разцепи заради абсурден проект за строеж на подземен паркинг на едноименния площад в центъра на града. Опасни пукнатини се появиха и по съседните сгради на филхармонията и гимназията „Св. св. Кирил и Методий“. Хронологията на това престъпно и умишлено съсипване на храма бе описвана многократно в „Десант“. Както и безсилието на местната власт да се справи с причинената и „благодарение“ на нея разруха.

Единствената политическа сила, която се противопостави на гибелния за божия храм проект, бе „Национален фронт за спасение на България“. Седмината общински съветници от групата на патриотите още след първите признаци за пропукването на светинята предложиха концесията на „Глобал технолоджи къмпъни” АД да бъде прекратена. Още повече, че през 2013 г. изтече и срокът за изграждането на подземния паркинг. Той и до днес не е готов.
Но мнозинството на ГЕРБ в местния парламент даваше твърд отпор на всякакви опити на родолюбците да се сложи край на това безобразие.

Съветниците от Националния фронт последователно се противопоставяха и на всички скандални сделки и решения на ГЕРБ и Бургаската управа. Но разумните им доводи и предложения бяха отхвърляни без обяснения под диктата на мнозинството на ГЕРБ.
Въпреки това, НФСБ постигна редица успехи в защита на интересите на жителите на Бургас. Сред тях са и спирането на проекта за изграждане на така наречения „цигански“ блок в най-големия жилищен комплекс в морския град „Меден рудник“, както и събарянето на незаконен мюсюлмански молитвен дом в този квартал.

По инициатива на патриотите турско-арабските имена на над 300 местности бяха подменени с български названия. По идея на СКАТ и съветниците от НФСБ Бургас стана първия български град, официално признал геноцида над арменците в Османската империя, извършен през 1915 г., а датата 17 май бе обявена за ден, в който бургазлии свеждат глава пред паметта на невинните му жертви.

Също по настояване на родолюбците ОбС забрани агитацията на сектантите по улиците и най-вече по домовете, където жителите на морския град бяха системно тормозени от представители на знайни и незнайни религии. Заслуга на общинските съветници на Националния фронт бе и решението на местния парламент да се издигне паметник на благодетеля на Бургас Александър Георгиев – Коджакафалията. За съжаление изграждането му още не е започнало заради отказа на местните общинари да финансират проекта. По тази причина телевизия СКАТ и НФСБ поеха инициатива за набиране на средства за издигането му.

На 25 октомври предстоят избори, които ще са решаващи за бъдещето на морската община. Какъвто и да е резултатът от тях, едно е ясно  Бургас трябва да престане да е „най-добрият град за кражби и продажби“ и да се превърне в истински европейски градски център със собствена индустрия и работни места. Това обаче няма да бъде постигнато с грандомански проекти, изграждани с огромни кредити, а с много труд и най-вече честност и почтеност.

В герберския султанат Бургас санирането на кв. м е по-скъпо близо два пъти над кв.м. грубо строителство …

243 лева за саниране при 127 лева за квадрат грубо строителство ?! Нормално ли е това или е спекулация ?! Да припомним, че ЦЕНАТА НА КВ.М САНИРАНЕ Е СРЕДНО С ТРУД И МАТЕРИАЛИ ДО 80 ЛЕВА?! А СЛУЧВАЩОТО СЕ МОЖЕМ ДА ГО ОЦЕНИМ КАТО СХЕМА ЗА ИЗТОЧВАНЕ И КРАЖБИ …

В герберския почин държавата чрез общините да санира старите панелки с рекламно – предизборна цел е заложена оная спекулативна схема, която има при автобояджии и тенекеджии. Цената на един нов калник е около 32 лв., но боядисването му струва около 80 лв. примерно за един „Форд“ …

И докато за частниците дирещи печалба това е разбираемо, то за една държава и нейните общини това е непонятно и граничи с кражба и то не за левчета, а за стотици милиони …

Кметът на Бургас Димитър Николов по време на предизборна среща с актива на ГЕРБ по повод критиките от страна на БСП към програмата, станала популярна със санирането на блоковете заяви :

„Това е една програма за цялостно обновление на жилищата, санирането е само една функция от това. Разкрива се цялата сграда., детайлно проверяваме цялата конструкция, там където има корозирали сглобки – се подменят, там, където е необходимо се обработва със специални материали, за да издържат сградите още 50 години. Прави се обследване на етажната система там, където има течове, подменят се инсталации. Освен подмяната на цялата покривна изолация, слагаме и соларни инсталации, които дават безплатна вода на жителите във входа. Средната цена на квадратен метър в Бургас е 140 лева за цялостно обновление, в което влизат работните проекти, енергоефективното обследване, надзорите и всички допълнителни административни ангажименти по този проект.“

Той добави, че 45 хиляди бургазлии в момента чакат да започне обновлението на жилищата им.

Публикация на http://www.mediapool.bg/top-3-na-firmite-poluchili-nai-mnogo-sredstva-ot…обаче показва друго :

Сметката за санираните сгради показва средно по 200 лв./кв. м, което е двойно повече в сравнение с обновяването по програма “Регионално развитие” 2007-2013 г. Най-високата средна цена за саниране е във Велинград – 288 лв./кв. м, а най-ниската – в Кюстендил, 116 лв./кв. м, става ясно от изисканата от Медиапул справка.

В публикуваните таблици с информация с източник МРРБ цената за кв.м за санирането в Бургас е ЦЕЛИ 243 лв. , а не 140 лв. / кв.м както ни сапунисва зам.-председателя на ГЕРБ и кмет на Бургас Димитър Николов ?! Разликата е значителна – ЦЕЛИ 103 лв. / кв.м ?! При 12 сгради санирани досега по квадратурата Х 103 лв. отгоре лапачката е за около поне 5 млн. лева досега ?!

Къде е истината в думите на кмета за санирането и печалбата за избраните фирми и то за стотици хиляди на санирана сграда ?!

За пример санирането на бл.61 в жк „Изгрев“ струва според думите на техническо лице по около 17 хил. лв. на апартамент, при 1068 000 лв. предвидена цена по договор …

За тази сума се изгражда до 133 кв.м грубо строителство в Бургас или поне около 30 кв. м при между 200-300 евро с компенсацията за собствениците на земята е себестойността на новото строителство в София …

И ако е вярно, че според думите на кмета Димитър Николов, че 45 хиляди бургазлии още чакат санирането на жилищата си, при цена на кв.м от 243 лева при около 150 сгради при които разликата в цена е от 103 лева на кв.м това прави за една санирана сграда по около 450 хил. лв. гювеч за фирмите , а при бъдещето саниране САМО в Бургас това ще са около 60 млн. лева отгоре и може би ще споделени с някого уредил ги до канчето ?! Не претендираме за абсолютно точни сметки, а за приблизителни, но това са си милиони левове едва ли пръснати просто така за „по-високо качество“ ?! А може и да грешим-все пак не сме учили кметска математика от СПТУ по автотранспорт ?!

Санирането още от самото си начало тръгна с лъжа – бе наречено “безплатно”. Реално се плаща от всички данъкоплатци – включително и от тези, които не могат и никога няма да попаднат в програмата. Този порок на инициативата неведнъж бе критикуван още преди нейното начало. Българската банка за развитие (ББР) отпуска парите, като получава гарантиран от държавата заем. Икономисти вчера разясниха, че играта с този заем е просто счетоводно-бюджетен трик – разходите са записани под линия и не влияят на бюджетния дефицит. За сметка на това парите така или иначе ще трябва да се платят в следващи години, пак за сметка на бюджета и на всички данъкоплатци.

Програмата за саниране създаде перфектната корупционна среда и се наложи местните власти по някакъв начин да бъдат озаптени. На два пъти трябваше да бъдат променяни максималните цени за саниране, по които могат да бъдат сключвани договори от кметовете с фирмите. Първата корекция дойде, след като бе установено, че цените са прекомерно раздути, далеч над всякакви пазарни стойности, да не говорим за елемент на разумност. Имаше и второ занижаване на максималните стойности, което отново изглежда далеч над разумното, а по-внимателна проверка на договорите, на вложените материали, на качеството на работата вероятно ще покаже немалко странности или калпаво изпълнение, което лъсна скоро.

А иначе хвалбите от ГЕРБ продължават, а милионите изтичат в правилната посока в герберския султанат Бургас …

Както ви обещах, публикувам Контрабандното МИНАЛО на кмета на Бургас – Димитър Николов, който рекетира със службите си бургазлии вече над 10 години…
Наказателното производство е прекратено за минтически престъпления – КОНТРАБАНДА за акцизни стоки точно по време на изборите за кмет на община Бургас, когато стана за пръв път кмет.
Г-Н КМЕТЕ, още преди питах къде отиват парите от синя и злена зона -Бургас, както и от ОС “Паркинги и гаражи” …

Парламент доминиран от ГЕРБ и сателити да припомним какви им бяха и са им кадрите и в местната политика 

Преди да коментираме това, което е широко известно на цяла България и позабравено в Бургас, е редно да отбележим, че нашата статия не е насочена срещу обикновените честни хора-членове на ПП ГЕРБ, това е техният политически избор и ние го уважаваме. Няма да спрем обаче да разказваме с факти и обстоятелства за криминалното минало на кмета на ГЕРБ в община Бургас, както и за сътрапезниците – сателити които повече от 9 години бяха заедно при гласуването на важни за града ни решения и споделяха радостите на властта. Бургазлии, познайте истината и тя ще ви направи свободни от политическите заблуди. Най-голямата от тях е, че имаме честни и почтени местни политици управляващи Бургас.

Мечтата на почти всеки новобогаташ е да бъде ловец. Едва ли по-различна е била тя и за Димитър Николов към края на 90-те години на миналия век. И също както при лова си е мечтал да удари поне два заека с един куршум и да се похвали с това, а навярно като бизнесмен е мечтаел да удари кьоравото или келепира. 

Всеки знае, че понякога мечтите се сбъдват и така станало и с бизнеснамеренията на една притежавана от него и съдружниците му фирма „Витатур Инвест“АД.

Никак не е странна тактиката на Димитър Николов, накратко наречена слънчоглед.

През годините е бил на страната на СДС и то точно, когато СДС взима властта и управлява от 1997г. до 2001 г. След това се ползва и от подкрепата на видни представители на НДСВ, а е и областен председател на СДС-Бургас през същото време и водач на синята листа в общинския съвет на Бургас и председател на постоянната комисия по икономика и инвестиции (редом и плътно зад гърба на бившия кмет Йоан Костадинов), когато бургазлии го наричали „Общински съвет“ ООД.

През 2006 г. в Бургас се случило нещо странно. Първоначално бизнесменът Ивайло Дражев регистрирал на 10 април 2006 г.СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ-ГЕРБ“ заедно с Марияна Янева и Степан Жунгурдиян, а за да не остане по-назад изпълнителният директор на „Победа“ АД и член на УС Димитър Николов регистрира еднолично почти идентично сдружение „ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ-КЛОН БУРГАС“ на 22.08.2006г.

Та ето ви новината. Първият създател на ГЕРБ в Бургас е Ивайло Дражев. Сегашният кмет Димитър Николов е втори, но както е казал поетът: „Първите паднаха в кърви, последните станаха първи…“

Може би по това време работодателите на Димитър Николов са знаели, че назначеният на длъжността изпълнителен директор на „Победа“ АД има „…влошени финансови резултати в резултат на неефективно управление, както и злоупотреби със служебното положение. За това имало доказателства в счетоводството на фирмата, поради което тя не освободила Николов от отговорност“. Това заявили на пресконференция на 15.10.2007 г. основният акционер на „Победа“ АД и по това време и изпълнителен директор, както и виден лидер на НДСВ, специалист по икономика.

А нашият „вълшебен“ стрелец заявил горе-долу това, че напуснал завода, за да се занимава с политика… Интересното е, че преди това е можел да се занимава с политика и в СДС, но не го е сторил, а дори според представителя на СДС-Царево е взел участие в „политическо търгашество“… Всичко това се случило, може би защото бизнес­интересите на Димитър Николов му пречели да се занимава с политика?!

Ето част от оценката на Людмил Николов (СДС-Царево) публикувана в неговото отворено писмо години по-късно:

„В материала нееднократно се споменава ПП СДС, която аз представлявам в община Царево и хора от тогавашното ръководство през 2002 – 2003, участвали в корупционна схема за продажбата на 130 дка в къмпинг „Корал” и политическо търгашество. Не е моя работа да разследвам хората и фирмите, участвали в тези сделки. За това е сезирана Върховна прокуратура и Окръжна прокуратура – гр. Бургас от 26.04.2010 г. и аз се надявам институциите да свършат своята работа.

Моя работа, обаче, и задължение е да взема отношение, заради всички онези хора – излъгани, обезверени и отвратени от политическата и управленска номенклатура, която през последните години забогатя бързо и неимоверно много.“

Разбирате ли защо г-н Димитър Николов през 2006 г. не е могъл да развива политическа дейност сред тогавашната си партия СДС и е търсел най-вероятно онова ново, което е можело да донесе келепира, разбира се не на готово, а е дебнел като ловец плячката си…

Ето и малко предистория на „плячката“ на г-н Николов:

Може би за пръв път в бизнес­историята си Димитър Николов удря кьоравото с внос на сухо мляко от Украйна и Молдова.

Това научаваме от скандална публикация на известния бургаски разследващ журналист Асен Йорданов от септември 2007 г., озаглавена „Съден за контрабанда ще управлява Бургас“.

Три години по-късно той е награден за своята разследваща журналистика. Наградите Leipzig Media Award бяха връчени на 8 октомври т.м. в Лайпциг, в присъствието на министъра на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер.

Ето какво заявява той след награждаването си:

„България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле, отколкото преди 15 г. Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти. С приемането на България в ЕС това положение е официализирано и народът е фрустриран и обезнадежден”, казва още журналистът.

Материал на Медиапул от 11 окт. отбелязва: “Журналистът, който живее в Бургас, е известен с разследванията си за корупция и злоупотреби в съдебната система, в морските общини и в парк Странджа. Работил е във вестниците “Стандарт”, “Монитор”, “Политика” и “Телеграф”. В момента е на свободна практика.

В разследванията си уличава в криминални деяния местни и национални политически величия като сегашния кмет на Бургас Димитър Николов (контрабанда на сухо мляко и машинации с имоти), кметът на Царево Петко Арнаудов (злоупотреби с общински имоти), Йордан Цонев и върхушката на ДПС и много други.“

Точно Асен Йорданов през 1995 г., в репортаж за в. “Стандарт” разкрива и фотографира нелегалната фабрика за цигари в Крайморие, регистрирана на 17.10.1994 г., която е съсобственост на 30% на сегашния премиер Бойко Борисов. На 24.06. 1996 г. Борисов продава дела си във фирмата “Тео Интернационал” на съсобственика на фабриката на Иво Каменов. Въпреки разкритието и започналото разследване, нелегалното производство продължава още три години.

“Тези, които са били обект на моите разследвания, еволюираха от собственици на частни фирми до управляващи на страната ми… Шефовете на мафията в България не са гангстери, а са в съдебната, в изпълнителната власт и в парламента. Резултатите от моите разследвания са единствено съдебни дела, опити за убийство и насилие срещу мен самия”, заявява журналистът в Лайпциг пред аудиторията от министри, политици, банкери, журналисти и медийни експерти.

Ето едно професионално журналистическо разследване на в. „Нова зора“ от онова време на криминалния български преход, който явно все още не е завършил. Доказателствата?! Ами припомнете си кой е начело примерно в местното управление на община Бургас, а ако ви липсва информация, прочетете следните материали по-долу. Един от тях си е чист „приятелски огън“ от екипа на в.“Атака“ срещу Димитър Николов и подкрепящия го горещо през 2007 г. лидер на ПП СЕК Георги Манев.

Насладете се на встъпителната част на онова, което ще ви предложим под общото наименование:

“Нова зора” – брой 35 – 4 септември 2007 г.

Контрабандист иска да управлява Бургас

Лидер на ГЕРБ мамел години държавата с внос на сухо мляко

Енчо ЕНЕВ

„Престъпната дейност се е извършвала в средата на 90-те години. Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма „Бове – 1″ – Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче „Бове – 1″, която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ.

Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество „ДИД-КО” АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: „търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини”. Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името „ДИД-КО Лимитед” АД, регистрирано в София, като правоприемник на „ДИД-КО Лимитид” ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на „ДИД-КО” Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес: Младен Мутафчийски и изпълнителната директорка на “Слънчев бряг” АД Малина Бакалова. Това – между другото.

Николов е бил особено активен играч в търговията с украинско сухо мляко, което буквално заля България преди повече от 10 години и съсипа тотално родното животновъдство поради дъмпинговите цени, с които се продаваше на вътрешния пазар на млекопреработвателните предприятия. Точно оттогава се заговори и за „края” на оригиналното българско кисело мляко, тъй като продуктът масово започна да се произвежда от чужда консервирана суровина. По документите от тази търговия ясно личи, че Димитър Николов, чрез собствената си фирма „Бове – 1″ е държал определено „канал” за нелегален внос основно през Дунав мост.

Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване – митница Бургас – истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление?

Митничарите се усещат, че фирма „Бове-1″ е вършила продължителна и системна измама по документи едва в началото на 1998 г., след като недекларираните тонове сухо мляко отдавна вече са били пласирани и консумирани в страната. Криминалисти допускат, че разкритието е станало поради смяната на правителствата и съответно ръководствата на ГУ „Митници” през 1997 г. Това е косвено доказателство, че Николов е вършел успешно печелившата си контрабанда под надежден политически чадър, който добре го е покривал, за да не излезе на бял свят далаверата.

На 13.01.1998 г. в Районно митническо управление в Бургас се получава писмо N 44-02-002/13.01.98 г. на Главно управление „Митници”-София с приложени към него оригинални фактури и документи за осъществен внос на сухо мляко. В писмото специалистите от София са описали, че е засечена подмяна на действителните фактури по приключени митнически манифести с N 311/23.01.1996г. и 414/31.01.96 г. на фирма ЕТ ”Бове – 1″ с президент Димитър Николов. С митническа декларация за временен внос N 730/23.01.96 г. Николов декларира пред РМ – Бургас, че е внесъл на 

23.01.1996 г. 15 000 кг нетно тегло сухо мляко от Украйна. Стоката е пристигнала през Дунав мост, където обаче Николов е представил оригинална фактура N 2/12.01.1996г., в която е било отбелязано доста по-голямо количество, а именно – 18 000 кг нето. Докато пристигне от Русе до Бургас, внесеното мляко се „стопява” с цели 3 тона и пред местната митница изведнъж се представят различни данни в официалните документи.

Абсолютно идентичен е и случаят с деклариране на следващата партида внесено мляко в началото на 1996 г. от „Бове – 1″. В завереното копие на фактура N 2/22.01.96г., представена пред митницата на Дунав мост, фигурира също 18 000 кг мляко на прах в чували. В клетка 38 на митническата декларация N 737/31.01.96 г. по манифест 414, в Бургас, Димитър Николов отново попълва силно занижени данни и декларира, че е внесъл само 15 000 кг, т.е. с 3 000 кг по-малко от действително внесеното. Освен това проверяващите са констатирали, че номерата на различните фактури съвпадат, само че вътре са посочени различни доставчици.

Фактурите са били подменени от вносителя и измамата лъсва, когато от София изпращат в Бургас оригиналните копия на фактурите, представени от Николов на входния пункт на Дунав мост.

Фактически едва 2 години след консумиране на престъплението то е било разкрито. Следва съставяне на акт за митническо нарушение против лицето Димитър Николов Николов от с. Ветрен, Бургаска област, президент на фирма „Бове – 1″. В акта буквално е описано следното: „С деянието си гражданинът Димитър Николов Николов е нарушил разпоредбите на чл. 51 от Закона за митниците (контрабанда – б.а.).” Актът е подписан от адресата, който не е направил никакво възражение по него нито тогава, нито впоследствие.

Продължаващата проверка с допълнителни данни и документи, изпратени от ГУ ”Митници” до бургаските им колеги, разкриват, че въпросната контрабанда не е била инцидентна. Столичните митничари прилагат нови доказателства, че фирмата на Николов е продължила да съставя документи с невярно съдържание и да лъже държавата при вноса на сухо мляко от ОНД. Шокираните служители се натъкват не на един, а на още цели 5 фалшифицирани митнически манифеста. Следващите престъпления на Димитър Николов обхващат периода до края на месец юни 1996 г. при 5 последователни партиди с внос на млякото.

Измамата е протичала по абсолютно аналогичен с описаните случаи начин, като фирмата е внасяла през Русе и Добрич сухото мляко. Общото количество на вкараната в България стока от едноличната фирмичка на Николов е било 70 000 кг за 5 месеца. В крайния пункт на получаване обаче са били декларирани с подменени фактури едва 54 000 кг, или 16 тона са били укрити от митницата, като впоследствие са били пласирани на вътрешния пазар, без за тях да се плащат каквито и да било митни спорове, мита, акцизи. Количеството не е било обявено пред държавата, следователно е било също така продадено на черно на вътрешния пазар, което означава, че Николов не е декларирал, нито е платил на държавата каквито и да било данъци върху приходите от въпросната търговия.

Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала от ОНД равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество.

Вносителят се е опитвал да заблуди официалните власти и с местоположението на фирмата си. В приложените към съответните митнически манифести „Инвойс фактури” Николов е посочвал непрекъснато различни адреси на „Бове – 1″, абсолютно различни от истинския. Фирмата вносител е обявила седалища на ул. “Самуил” 38 А на някои от фактурите, а на другите на ул. “Батак” II в Бургас. И двата адреса нямат нищо общо нито със съдебните адреси, нито с личните такива на Димитър Николов, нито с посочените за дейност и кореспонденция в съда. Това говори, че митническите власти са били най-малкото дезориентирани за действителното местоположение на фирмата-контрабандист.

На съставените допълнителни актове Димитър Николов също не е възразил, а е подписал прилежно и собственоръчно.

Наказанието за подобно престъпление е точно посочено от законодателя, а то е конфискация в полза на държавата на предмета на контрабанда и глоба в размер на равностойността му. На 21. 04.2000 г. Министерството на финансите в лицето на ГУ „Митници” – София и митница Бургас съставя две наказателни постановления срещу Димитър Николов Николов, въз основа на констатираните престъпления за контрабанда.

Необяснимото в случая е подчертаната мудност на митничарите, които изготвят постановленията с поредни номера 3 и 4 от 1998 г. едва две години по-късно, или цели 4 години след извършване на нарушенията. Стари служители в системата коментират случая с типичната за България „презумпция за безнаказаност” на крупните стопански и митнически престъпници през времето на „прехода”, когато контрабандата беше един от изпитаните методи за натрупване на мръсни пари на гърба на държавния бюджет и българския данъкоплатец.

Прави впечатление и „наглостта”, с която „Бове – 1″ самоуверено продължавала да внася незаконно в страната мляко на прах по твърде прозрачна и лесна за разкриване схема. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище.

В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето” е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента.

Едва тогава, вероятно силно притеснен от наказанието, което му бърка в джоба, търговецът обжалва наказателните постановления на митницата пред Бургаски районен съд. Жалбата е входирана непосредствено след получаването на постановленията и е заведена под N 4674/22.06.2000г. по описа на Районния съд. Това, което прави веднага впечатление по жалбата, е, че Николов посочва адресна регистрация в с. Ветрен, ул. „Чавдар” 42, адрес, който никъде не присъства в регистрите на едноличната му фирма. Според проверка в регистрите, във Ветрен живее бащата на Николов, а през 1992 г. като седалище на „Бове – 1″ е посочен подобен адрес, само че ул. ”Чавдар” 40. Николов не посочва никъде истинското си местожителство за кореспонденция, а именно реалния си адрес – ул. „Абоба” 14 в Бургас. Основният аргумент на санкционирания за контрабанда бизнесмен за обжалването на постановленията на митницата са изложени от него самия в жалбата по следния начин: „Преди всичко действията, описани и в двете постановления, са извършени от мой пълномощник Славей Николов и аз не съм участвал и не съм попълвал никакви документи”. В следващото изречение обаче самият главен вносител признава: „И в двата случая има извършено престъпление и е следвало, като установи това, наказващият орган да изпрати преписката на Прокуратурата”.

Журналистическата проверка доказа, че преписката все пак е била изпратена на Прокуратурата за разследване. С писмо N 1326/98 – 22.02.2000 г. Районна прокуратура – Бургас е уведомила митническите власти, че „срещу виновното лице е образувано следствено дело N 5105/98 г. по чл. 313, ал.1 от НК, т.е. за докуметна измама, което предвижда лишаване от свобода до 3 години. Следственото дело е отлежавало дълго из чекмеджетата на магистратите и сигурно е последвало съдбата на предходно следствено дело, съставено също за контрабанда на сухо мляко от „Бове – 1″ – Димитър Николов, само че за предишни вносове по канала през 1995 г.

Последното, под N 7301/95г. образувано по чл.282 от НК, още се търкаля неприключено в прокурорските архиви цели 12 години след началото му! По това обвинение наказанието достига вече до 10 години затвор за този, който бъде признат за виновен. Докато не приключат наказателните дела, митницата не може да образува административните наказания по контрабандата, признават специалистите.

До момента в РМД – Бургас няма върнати прокурорски проверки и заради това няма наказателни действия от тяхна страна, признават инспектори. Което доказва, че едно престъпление може да не получи никога възмездие заради съзнателно или несъзнателно бездействие на съдебната система в България. Нещо повече – то може да бъде успешно прикривано и дори да изчезне просто по давност в един момент след години.

Наблюдаващият в момента прокурор по делото – Желязко Георгиев, отказва да дава информация, с оглед на следствената тайна. Тайна, която прикрива в продължение на години крупни стопански престъпления на един човек, който има амбицията да се представя за политик от ново поколение, който се бори с престъпността и корупцията в България.

„Борбата със самия себе си е най-тежкото изпитание”, споделя Буда пред учениците си, малко преди да достигне съвършенството. Нещо, което звучи много адекватно за живота и политическата кауза, прокламирана от кандидата за кмет на гр. Бургас Димитър Николов. Само че когато фактите говорят, и Бойко Борисов трябва да замълчи. Магистрати признават, че подобни папки с доказани престъпления отлежават дълги години в следствието и прокуратурата без движение, когато трябва да бъде покрит потенциален виновник, който със сигурност ще бъде осъден, ако преписката бъде завършена професионално, в срок, и бъде внесена в съда.

На първото съдебно заседание по административното дело срещу митницата ищецът Димитър Николов не се явява и затова на 20.10. 2000 г. съдията Даниел Марков не дава ход на делото. На следващото заседание на 11.12.2000 г. ищецът срещу митницата отново не се явява пред съда по дело, заведено от него самия – практика, която не е често срещана, коментират съдии. Съдията с изненада констатира, че декларираното в жалбата на Николов намерение да представи „Допълнителни доказателства в съдебно заседание” е само куха фраза. Обикновен трик, за да бъде мотивиран съдът да допусне жалбата като основателна и да образува дело по нея. Освен че отказва да се яви по заведеното от самия него дело в съда, наказаният контрабандист не представя чрез адвоката си и никакви нови доказателства за претенциите, че е невинен, а друг е подписвал вместо него неверните митнически декларации и е подменял фактурите по вноса. Въпреки това съдът дава ход на делото по искане на нарушителя. Основните аргументи на защитата вече се изменят в това, че Николов е бил наказан по чл. 51 от ЗМ и не може да му се търси и наказателна отговорност за едно и също престъпление.

Според юристите на митницата в случая е налице както административно нарушение, така и престъпление по НК, за което деецът носи съответна наказателна отговорност, позовавайки се на практиката на Върховния съд на Р България.

„Установява се, че лицето Димитър Николов по безспорен начин е внесъл в страната посочените количества сухо мляко. След преписката на БРП е извършена квалификация на деянието и по чл. 11 от НК (умишлено обществено-опасно деяние, б.а.), заявява юридическият представител на държавата по делото Албена Бангиева.

На 02.02.2001 г. най-после Бургаският районен съд слага край на продължилата повече от 5 години сага с част от контрабандата на сухо мляко. „Представените митнически декларации са подписани за декларатор от Д. Николов и няма изискващо се от Търговския закон отбелязване, че подписът е поставен от друго лице – пълномощник (твърдение на Славей Николов). С оглед на приетата фактическа обстановка съдът намира, че Д. Николов, като ръководител на ЕТ „Бове – 1″ е допуснал да се внесат стоки, без да са предявени пред митницата по установения ред, както следва…, с което е осъществил състава на чл. 51, ал.1 от ЗМ”, констатират съдиите. Между другото самият набеден от Димитър Николов – Славей, признава, че действително е работил във фирма „Бове – 1″ и е бил каран от собственика да разнася всякакви митнически документи, но никога, по никакъв повод не е съставял, попълвал, нито подписвал такива.

Думите на Славей Николов изглеждат убедителни от гледна точка на това, че обвиненият в престъпление Д. Николов не е искал никога графологична експертиза на подписите си, които оспорва сам.

Трудно е обаче да се каже, че справедливостта възтържествува, тъй като през годините от огромното провлачване на санкциите и делата срещу контрабандиста парите в България са се обезценили хилядократно.

И така Николов е осъден да заплати на държавата за престъпленията си през 1996 г. за контрабандата на 22 тона сухо мляко и пласирането му на вътрешния пазар 687 123 неденоминирани лева. Което към момента на издаване на присъдата прави едва 687лв и 13 ст.! Смешна санкция, която, естествено, повече би стимулирала тарикатите с престъпно мислене да мамят и крадат дружно държавата, вместо да съжаляват за делата си.

Обвинението по наказателните дела все още е имагинерно, а с оглед на статута на Димитър Николов в момента като член на ръководството на ГЕРБ, областен председател на партията за Бургас и кандидат за кмет на града, справедливото законно възмездие изглежда меко казано отложено във времето, а според познавачи – дори невъзможно. Едва ли има сила в България, която да накара следовател и прокурор да си плюят на ръцете и да вземат, че да тикнат не кой да е, а областният председател на ГЕРБ и член на централното ръководство на конюнктурната партия в затвора, където му е мястото, както би се изразил генерал-майор Борисов.

Добре покриван като областен председател на СДС, докато бе в управление, и настоящ водач на синята листа в Общинския съвет на Бургас, един изпечен стопански престъпник (признат от съда) застава зад друг актуален политически чадър, за да се спаси от заслуженото наказание, което трябва да понесе за престъпленията си… Ако разбира се, България беше нормална законова държава по европейски стандарти и корупцията в страната не превръщаше вчерашните престъпници в настоящи управници с власт да се разпореждат със съдбите на милионите българи, това нямаше да е възможно.“

в. Атака бр.43 от 31.10.2007 г.

Уличен в контрабанда човек на ГЕРБ напира за кметския стол в Бургас

ЕКИП АТАКА

„Скандален бизнесмен, обвинен в контрабанда, се готви да вземе кметското място в Бургас. Димитър Николов, избран лично от неформалния лидер на партията Бойко Борисов, е ощетил държавата с около 690 000 лева, сочат документи. Сумата никак не е малка имайки предвид, че далаверата се въртяла през 1995 година. Става въпрос за 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митницата и за тях не са платени съответните данъци и такси. По случая срещу Димитър Николов има следствени дела, наказателни постановления и изпълнителни листове.

Димитър Николов е бил освободен от длъжността изпълнителен директор на бургаския завод “Победа” АД заради злоупотреби със служебното положение и лоши финансови показатели на дружеството, твърди сегашният собственик на завода Сава Чоролеев.

Въпреки че се представя за успешен бизнесмен, според имотната му декларация Димитър Николов не притежава много. В нея обаче удобно е пропуснат фактът, че човекът на ГЕРБ в Бургас е собственик на един от най-големите и лъскави комплекси по Южното Черноморие – хотел “Белица” в Приморско.

Човек, чието име е замесено в контрабанда със сухо мляко, се готви да вземе кметското място в Бургас. Димитър Николов, лично избран за битката в морския град от неформалния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, всъщност е част от досегашната управа на общината. До момента Николов работеше удобно с досегашния кмет на града Йоан Костадинов като председател на комисията по икономика и инвестиции в община Бургас. Човекът на ГЕРБ беше и отявлен седесар, но преди изборите бързо се пребоядиса и прегърна идеите на партията на Борисов. Това разкриват общински съветници и граждани на Бургас.

Най-скандалното е, че срещу Димитър Николов има следствени дела, наказателни постановления и изпълнителни листове за контрабанден внос на  сухо мляко, с което е ощетил държавата с близо 690 000 лева. Сумата никак не е малка, имайки предвид, че далаверата се въртяла през 1995 година. Става въпрос за 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митницата и за тях не са платени съответните данъци и такси, писа в. “Политика”. Обвинението беше потвърдено и от водачът на листата на БСП в София Георги Кадиев, който обяви, че левицата няма да подкрепи Николов на втори тур, тъй като е замесен в митническа измама. “Аз като човек, който е надзиравал митническата администрация, не мога да подкрепя такъв човек”, обяви Кадиев.

Вносът е реализиран с няколко партиди през 1995 и 1996 г., и според резултатите от проверките Николов е ощетил държавата с 687 123 лева.

Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма “Бове – 1” – Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче “Бове – 1”, която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ. Разликата между действително внесените количества сухо мляко и декларираните е установена през 1998 г. при проверка на Главно управление, сега Агенция, “Митници”. Още две години са необходими на районната митница в Бургас за проверка на проверката. Най-накрая на Димитър Николов са съставени две наказателни постановления. Интересен е фактът, че те са с номера 3 и 4 от 1998 г., но са входирани чак през юни 2000 г. и тогава са връчени на Николов. Той обжалва пред Бургаския районен съд. Оправданието му е, че митническите документи са попълвани не от него, а от пълномощника му Славей Николов. Пред съда Славей Николов отрича да е съставял, попълвал или подписвал книжата. Графологична експертиза обаче така и не е направена.

Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество “ДИД-КО” АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: “търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини”. Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името “ДИД-КО Лимитед” АД, регистрирано в София, като правоприемник на “ДИД-КО Лимитид” ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на “ДИД-КО” Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес.

Въпреки че се представя за успешен бизнесмен, според имотната му декларация Димитър Николов не притежава много. Има три коли  “Пежо 206”, “Опел Кадет” и “Лада Самара”. Притежава апартамент от 89,6 квадрата в Бургас, жилище в Созопол от 46,5 кв. метра, етаж от къща в с. Ветрен с двор, парцел от декар и нещо в с. Росеново и вилен имот от 890 кв. метра в с. Велика.

Един от най-големите и лъскави комплекси по Южното Черноморие – хотел “Белица”в Приморско, е собственост на кандидат-кмета. Това обаче удобно е пропуснато в имотната му декларация.

Освен имотите и колите си в декларацията на бизнесмена е посочено, че той е управител на фирма “КБС” ООД с основен предмет на дейност туризъм, хотели и има 50% дялово участие в “Европа 5” ООД, която се занимава с търговия и инвестиции. В стремежа си към прозрачност обаче Николов е допуснал някои неточности. “КБС” означава комунално-битово стопанство. То не е ООД, а ЕООД и негов едноличен собственик е второто дружество. Управител на “КБС” е Симеон Симеонов, който държи останалите 50% от акциите в “Европа 5”.

Около тази фирма също има доста любопитни подробности, за които кандидат-кметът не споменава нищо. Като едноличен собственик на “КБС” въпросното дружество притежава един от най-големите и лъскави комплекси по Южното Черноморие-хотел “Белица” в Приморско. Той е разположен върху 13 дка, разполага със 168 стаи и 6 луксозни апартамента, парк, басейни. По татово време тук е била почивната станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас. После апетитният обект е приватизиран. Как и за колко  не е ясно. Сега хотелът е обграден с висока бетонна ограда, зад която никой не може да надзърне.

Зад Димитър Николов стои и лидерът на така наречената партия “Средна европейска класа” (СЕК) на бургаския бизнесмен и общинар Георги Манев.“

Такива бяха и вероятно такива са и сега, както ще бъдат и в бъдеще ония, които отново искат да смучат от вашите данъци и такси, да градят „бъдещето“ на Бургас, тясно преплетено с интересите на т. нар. „приятелски фирми“ от Йоаново време. „Бъдеще“ със скъпи данъци и такси, съсипия на малкия и средния бизнес, висока безработица, отвратително здравеопазване, безхаберие за чистотата на въздуха и водата, която пием, с порутена инфраструктура в крайните бургаски квартали, с едни от най-високите кредитни задължения на глава от жителите на града ни (по 190 лв. на всяко живо човешко същество в Бургас срещу 32 лв. на човек в София?!) и най-важното-с криминално минало и нагласи, които не се променят и след години. Народът го е казал просто: „Вълкът козината си мени, но нрава си не“.

Вобщественото пространство се спрягат различни предположения за личното състояние на кмета  на Бургас Димитър Николов. Те вървят от 5 млн. лева и стигат до над 100 млн. лв. Не че който иска, не може да влезе в сайта на Сметната палата, за да проследи декларациите му от последните 10 години, през които той каро вече трети  манда като градоначалник. Стига да вярва на официално изнесените данни, разбира се.

За годините на кметуване му, от различни европрограми, от националното субсидиране и от общински средства през подписа му са минали над милиард евро. Блажени са вярващите, които мислят, че е възможно някой да пази кацата с мед и да не бръкне нито веднъж в нея.
Но да оставим предположенията и да опитаме да се опрем на фактите.

Димитър Николов е съсобственик от луксозния хотел „Белица“ в Приморско. Придобил е 50 процента от имота чрез фирмата си „Европа 5“ ООД (негов съдружник там е Симеон Симеонов, най-близкият човек на кмета, когато става дума за  печеливши сделки).
Самият Николов не отрича, че е притежател на хотелски комплекс. Произходът на средствата за закупуване и ремонт на почивната база обяснява с частния си бизнес, който имал преди да стане градоначалник, още от времето, когато бе управител на шоколадовата фабрика в Бургас „Победа“. По тази тема обаче Николов не обича да навлиза в детайли, които биха го вкарали в евентуален капан. Някой би се запитал дали действително управителските заплати в българските фирми са толкова високи, че с тях човек да си пазари хотели.

За всеки случай бургаският кмет е прехвърлил собствеността си (от „Европа 5“ и от самия хотел) на името на съпругата си Гергана Николова още в началото на първия си мандат. Вероятно, за да не бъде по никакъв начин уязвим.
Хотел „Белица“ е разположен на площ от 13 декара, има собствен парк и басейни. Сградата е със 168 стаи и 6 луксозни апартамента, на разгъната застроена площ от над 7000 кв. м.
Това всъщност е имотът на бившата почивна станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас, строена по соц време. Специалисти определят, че сегашната продажна цена на хотелския комплекс е над 5 млн. лева.

Оттук нататък започват питанките. Първата е свързана със самата фирма „Европа 5“ ООД. Това не е стандартното дружество с ограничена отговорност, чийто типов капитал е 5000 лева. Според Търговския регистър, делът на жената на Николов във фирмата възлиза на точно 285 420 лв. Някой ще си помисли, че този дял с развитието на бизнеса през годините е нараствал, за да стигне до това число. Само дето не е така.

Дружественият договор на фирмата е сключен между двамата съдружници – Симеон Симеонов и Гергана Николова (съпругата на кмета), на 11 ноември 2007 г. (буквално дни след изборите за местна власт), а е записан в търговския регистър на 17 август 2008 г. Оттам пък е видно, че капиталът на фирмата от общо 570 840 лв. е внесен от двамата съдружници към момента на учредяването й.
Пита се откъде Николов е имал толкова много налични пари, че да ги изсипе накуп при регистрацията на новата фирма? Също и откъде е имал и милионите, вложени в капиталното преустройство на сградата на бившата почивна станция, превърната от него в луксозен хотел.

Самият той простичко обяснява, че се бил занимавал с бизнес преди началото на кметската си кариера. Но пропуска да уточни какъв точно е този печеливш бизнес, както би сторил всеки политик, който иска да бъде напълно честен и открит. Магазини ли е имал, складове ли, търговия ли е въртял, посредник или предприемач ли е бил? Не, кметът Николов удобно ни спестява тези подробности, за какво да ни обременява с тях…
По-паметливите биха се сетили, че в зората на демократичните промени у нас, той се е занимавал с нелегален внос на сухо мляко от Молдова и други бивши републики от някогашния Съветски съюз. Още през 2007 г. български медии публикуваха факсимилета от прокурорски постановления срещу Николов за доказана контрабанда, които обаче така и не влязоха в сила заради кметския му имунитет.

Друга фирма на Димитър Николов – ЕТ „Бове – 1“ (преобразувана всъщност в „Европа 5“), според същите твърдения в медийни публикации, била залавяна от митническите власти с подправени фактури, а заради дейността й, излизаща от рамките на закона, били завеждани следствени дела и прокурорски преписки.
Каква е истината, това си знае само Николов, тъй като митническите, следствените и прокурорските архиви от онова време най-вероятно са унищожени. Може би поради давност, а може би и като услуга за кмета-слънце на Бургас.

Паметливите биха се сетили и за „Аферата Корал“, от която бургаският кмет излезе по-богат с няколко милиона. За тези, които са забравили този епизод от битието му,  ще припомним историята накратко. Николов и съдружникът му Симеон Симеонов изкупуват на безумно ниската цена от 7 щатски долара за кв. м. 130 декара общинска земя в Царево на първа линия до морето, т.е. на самия плаж на бившия къмпинг „Корал”, намиращ се на север от Царево. Сделката става факт не без съдействието на тогавашния червен царевски Петко Арнаудов. Впоследствие тази земя, разделена на по-малки парцели, е била препродадена, но вече на двадесет и повече пъти по-висока цена.

Ако всичко това е вярно, то кметът Николов определено е имал добър старт в живота и най-вече в политическата си кариера, довела го до място, през което тече пълноводна река европейски и национални средства. Разбира се, никой не твърди, че той е крадец. Дори не казваме и, че само е гребвал от време на време по шепичка от тази река, за да пъхне нещичко в джоба си. В партия ГЕРБ подобни неща не се толерират, не и ако част от „усвоеното“ не се пренасочва към черните каси на партийната централа. Ние обаче и това не казваме. Но се на-дяваме в някой светъл ден прокуратура, ДАНС, данъчни и всякакви други служби, които буквално изтърбушиха общините, управлявани от „чужди“ кметове, да хвърлят поне едно око и на „своите“.

След като стана ясно, че кметът на Бургас Димитър Николов е най-вероятната номинация за служебен премиер, се появиха информации за някои негови стари прегрешения. Николов, който през февруари т.г. бе избран и за заместник на Бойко Борисов в ГЕРБ, е смятан за един от най-успешните местни управници, но пътят му към властта е белязан от някои интересни моменти в края на 90-те години и началото на новия век, когато е част от СДС-Бургас. Той е областен председател на партията през същото време, водач на синята листа в общинския съвет на Бургас и председател на постоянната комисия по икономика и инвестиции (заедно с компрометирания бивш кмет Йоан Костадинов), носещ нарицателното име “Общински съвет“ ООД.

Аферата: „Сухо мляко“

От публикация на разследващия журналист Асен Йорданов от септември 2007 г., озаглавена „Съден за контрабанда ще управлява Бургас“ научаваме за злоупотребите на сегашния кмет на Бургас Димитър Николов (контрабанда на сухо мляко и машинации с имоти), кмета на Царево Петко Арнаудов (злоупотреби с общински имоти) и редица нарушения на Йордан Цонев и върхушката на ДПС.“

Ето какво пише в журналистическия материал, публикуван във в.“Нова зора“ в бр. 35 от септември 2007г.  със заглавие „Контрабандист иска да управлява Бургас“.

„Факт е обаче, че част от стоката е влязла у нас контрабандно чрез едноличната фирма на бизнесмена „Бове-1 Димитър Николов“ ЕТ. Става въпрос за 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митницата и за тях не са платени съответните данъци и такси.

Вносът е реализиран с няколко партиди през 1995 и 1996 г. и според резултатите от проверките Николов е ощететил държавата с 687 123 лв. По онова време това са много пари.

Разликата между действително внесените количества сухо мляко и декларираните е установена през 1998 г. при проверка на Главно управление, сега Агенция „Митници“.
/…/
Две години са необходими на районната митница в Бургас за проверка на проверката.

В крайна сметка на Димитър Николов са съставени две наказателни постановления. Любопитен е фактът, че те са с номера 3 и 4 от 1998 г., но са входирани чак през юни 2000 г. и тогава са връчени на Николов.“

Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване – митница Бургас – истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление?

Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала предимно от Украйна, където радиацията от чернобилската катастрофа сее смърт и мутации в радиус от хиляди километри.

Равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество.
В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето“ е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента.

Хайде да застроим Корал

Преди време колегите от Меdiapool публикуваха раследващ материал, в който четем дословно:

„Кметът на Царево Петко Арнаудов и юрисконсултът адв. Евгени Мосинов са ощетили общината със сключването на сделката за продажба на 130 декара земя на първа линия край морето на плажа „Корал“. В договарянето на покупката е участвал и тогавашният общински секретар на СДС– Бургас Димитър Николов, който в момента е кмет на Бургас и член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, който към момента отрича това. Той призна обаче, че е съсобственик във фирмата „Витатур инвест“, която е купила атрактивните земи от общината. Впоследствие тя ги е препродала с огромна печалба, без да изпълни инвестиционния си план и да разкрие работни места.“

Друго разследване на Mediapool, установява, че терените на „Корал“ са придобити през 2002 г. по 7 долара на кв. метър или 1 800 000 лева, а през 2006 г. са препродадени чрез свързани фирми на цени от 175 до 400 евро на квадрат. Всичко това означава, че сделките са донесли на собствениците на „Витатур Инвест“ близо 30 милиона евро печалба.

Според създателя на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов, който живее във Франция, но е жител на крайморското селце Варвара корупционните схеми в община Царево при сегашния кмет Петко Арнаудов започват през 2002 година именно от плажа „Корал“.

„През 2002 година става една сделка с 130 декара земя, която общината продава по 7 долара на кв. метър на фирма „Витатур инвест“, основана от бургаски бизнесмени, сред които е Димитър Николов – настоящият кмет на Бургас от политическа партия ГЕРБ. Тогава господин Николов е общински секретар на партия СДС“, разказва Атанас Чобанов.

Всичко е политика, приятели

Според думите на бившия председател на общинския съвет в Царево по това време Димо Иванов сделката за „Корал“ е била политическа, защото решението за продажбата не е можело да се вземе без да го одобрят съветниците на СДС. Той твърди, че Димитър Николов, който тогава е общински секретар на СДС в Бургас, е участвал активно в договарянето на параметрите на сделката и е обещал неговите съветници да я гласуват, след което да помогнат за преизбирането на Петко Арнаудов (БСП) за кмет.

На заседанието, на което се решава сделката, присъства Димитър Николов като представител на „Витатур инвест“, който не говори нищо на заседанието, но неговата работа е свършена най-вероятно преди началото на това заседание с местните представители на СДС-Царево.

„Конфигурацията на общинския съвет предполагаше, че за сделката трябва да гласува и СДС (заедно с БСП – бел.ред.). Такива гаранции бяха дадени от страна на г-н Димитър Николов, че СДС ще подкрепи сделката, като с това всъщност се осигуряваше подкрепа за Петко Арнаудов за един следващ мандат като кмет на общината“, разказва Иванов (виж видеоинтервю с Димо Иванов и Николай Николов).

Чиста печалба

В публикация на Меdiapool, озаглавена: „Съмнения за „спестени“ данъци и странни комисиони в скандалната сделка „Корал“, става ясно следното:

„Ясни са точните суми, декларирани от крайните купувачи на бившите общински земи край къмпинг „Корал“. Проверка в имотния регистър показа, че в периода 2007-2009 г. 125 356 кв.м са продадени на испанската фирма „Ибердрола Инмобилиария“. Пред държавата е деклариран материален интерес за общо 32 603 599 лева или средно по 260 лв. на кв.м.

Това прави близо 30 млн. лева печалба за собствениците на фирмата „Витатур Инвест“.

Фирмата купува земята от община Царево през 2002 г. за 14 лв. на кв.м, с обещания да построи инфраструктура, вилно селище за 2500 души и да разкрие 350 работни места.

Обещанията остават на хартия, но както показват регистрите, печалбата от препродажбата на земята е съвсем реална.

ъдружници във „Витатур Инвест“ в момента на покупката са три фирми, сред които е и „Европа 5″ ООД на Симеон Симеонов и бургаския кмет Димитър Николов.

Бившият председател на общинския съвет Димо Иванов (БСП) твърди, че общината е преговаряла директно с Димитър Николов, тогава секретар на областната структура на СДС. Той обещава неговите съветници да подкрепят продажбата и след това да подкрепят на изборите кмета Петко Арнаудов (БСП), което и става.

При усвояването на печалбата от земите фирмите вече са други, но зад тях стоят същите хора. Приходите са разделени сравнително равномерно, като всяка от фирмите зад „Витатур Инвест“ осребрява приблизително 10 млн. лева. По-конкретно: 9 399 000 лв. за фирмата „Лари“ ЕООД на Симеон Симеонов (съдружник на Димитър Николов в повечето му фирми-бел. ред.); 10­ 100 849 лв. за „Българско Туристическо Дружество Глобал Турс“ АД (където Димитър Николов е бил представител и управляващ-бел. ред.) и още 13 103 750 лв. за други две фирми.“

На 18 май кметът на Бургас Димитър Николов празнува 51-ия си рожден ден. Да му е честит на патерица!
От местните медии се разбра, че един от най-обласкаваните и най-излъскваните имиджово градоначалници на ГЕРБ е празнувал тази година делово и не толкова шумно – събрал подчинените си в къщата за гости “Русалка” в парк Росенец, собственост на общинското предприятие “Общински имоти”. За разлика от миналата година, когато, разказват бургазлии, честването е било като на национален празник. Помпозно, охолно и на широко – най-напред в Морското казино с поне двеста гости, после в легендарния хотел “Приморец” с едноименния по-тесен кръг от приятели, бизнес партньори, приближени… Забавлявала ги, казват, изключително известна певица от града, дето под 5 бона за участие не взимала…
От години образът на Димитър Николов като едно от най-успешните лица на управляващата вече близо десетилетие партия, се вае старателно. Горе-долу толкова той властва и в Бургас. За това време успешно

е изградил и собствената си бизнес империя

и собствената си обслужваща администрация, и собственото си лоби по върховете на властта, и собствените си депутати.
От имиджа на кмета резултатно са изтрити нелицеприятните биографични факти, централните медии не се занимават с необяснимото му лично благосъстояние, единствено малки местни сайтове и заядливи бургазлии във форумите под техни публикации циклично продължават да задават неприятни въпроси.
Именно там някъде прочетохме странно звучащата на пръв поглед “спекулация”, че този толкова успешен гербаджийски управленец от известно време упорито търси всякакви начини да се спаси от Бургас. И че след като демаршът му пред президента Румен Радев да бъде изпратен посланик в Москва се увенчал с категоричен крах, сега фикс идеята му била да оглави листата на ГЕРБ за евроизборите догодина.
Ето в какви граници варират мненията за Димитър Николов. Насладете се на славословенията за кмета в “Черноморски фар” от онзи ден:
“Днес рожден ден празнува кметът на Бургас Димитър Николов. Бургазлии са свикнали с неговите успехи, които водят града напред и към по-добро, доказал е, че има визия и знае как трябва успешно да се развива не само един град, а и цял регион.
Сред най-често срещаните и заслужени определения за него са

“най-успешният кмет” и “най-обичаният градоначалник”

не само в Бургас, но и в цялата страна.
Обикновено е скромен и пестелив в думите, когато става въпрос за лични поводи. Екипът на “Черноморски фар” му напомня, че от баницата с късметите за 2018 година изтегли късмета “Нов дом”. Пожелаваме му да продължава да подрежда добре и всеотдайно общия дом на всички бургазлии – нашия град!”
Защо ли му е на “най-обичания градоначалник” нов дом? Дали пък не е заради мнения като това – от бургаски интернет форум:
“Най-добрият град – с най-много дупки, най-мръсен въздух, най-много онкоболни, най-много смъртност, най-много мутри, най-много пенсионери, най-ниска раждаемост. И най-богатите гербаджии в България.”
Всъщност, кметската кариера на Димитър Николов започва със скандал. В разгара на предизборната кампания през 2007 г. журналистът Асен Йорданов публикува текст със заглавие “Съден за контрабанда ще управлява Бургас”. В опит да предотвратят разкритията, от щаба на Николов изпреварващо обявяват, че срещу питомеца им се готви черна компроматна атака, че е имало заплахи по телефона, зловещи есемеси, рязане на гуми и прочее драматургия. В крайна сметка обаче истината е огласена – чрез фирмата си “Бове-1 Димитър Николов” ЕТ в периода 1995-1996 г. бъдещият самодържец на Бургас е внесъл контрабандно от Молдова 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митническите власти, съответно не са обложени с данъци и такси. Според връчените на Николов наказателни постановления, той е ощетил държавата с над 168 хиляди лева.

За да замажат историята

пиарите на бъдещия кмет бързо организират пресконференция, на която той обявява, че прозрачността ще е цел номер едно на неговото управление и именно затова огласява какво притежава. От този бодър рапорт бургазлии така и не разбират нито колко е спечелил от далаверата със сухото мляко, нито дали се е издължил към държавата. Малко по-късно обаче, след като започва да става ясно, че обявените от Николов “Пежо”, “Опел Кадет”, “Лада Самара”, апартамент в Бургас от 89 квадрата и в Созопол от 46 кв. м, етаж от къща в с. Ветрен, парцел в с. Росеново и вилен имот от 890 кв. м в с. Велика са само малка част от бизнес пъзела на Николов, бургазлии постепенно схващат, че, както пише Асен Йорданов, ги управлява “мощен бизнесмен с деликатна репутация”.
Та този бизнесмен декларира, че е управител на “КБС” ООД и че има 50% във фирмата “Европа 5” ООД. Оказва се, че “КБС” не е ООД, а ЕООД, че негов едноличен собственик е “Европа 5”, която пък притежава лъскавия хотел “Белица” в Приморско. За това, че фактически е собственик на луксозен хотел с над 170 стаи, разположен на 13 декара, Николов започва да признава с половин уста чак през втория си мандат. Обяснява, че парите за приватизацията на бившата почивна станция на строително-монтажния комбинат в Бургас били от частния му бизнес още от времето, когато бил управител на шоколадовата фабрика “Победа” /?!/, но така и не казва колко е платил за “Белица”.
Николов не обича да се разпростира особено и върху факта, че фирмата му “Европа 5” е снабдител на Министерството на отбраната с хранителни продукти, основно сухари още от времето на Веселин Близнаков при Тройната коалиция, а той самият е бил директор на “Победа”, който има сходна на частната му фирма дейност. Но пък

кой ли да пита за конфликт на интереси…

Управител на “КБС” и на хотела е Стефан Дубаров. Почти веднага след като става кмет – през януари 2008 г., Димитър Николов назначава бившия също като него седесар за шеф на ТД “Приморие”, което фактически управлява центъра на Бургас, издава разрешенията и определя таксите за всички търговски обекти.
Дяловете си във фирмите кметът формално прехвърля на съпругата си Гергана Николова, която обаче остава съдружник с несменяемия и предан бизнес партньор на Николов Симеон Симеонов. Двамата са заедно още от “Победа” и от “Бове-1” ООД, наследила скандалния “Бове-1” ЕТ, нали помните… сухо мляко, Молдова, контрабанда?
Имената им се преплитат и в една от най-големите далавери по Черноморието – продажбата на близо 130 декара общинска земя на самия плаж на къмпинг “Корал”. Скандалите около “Корал” не спират вече над 15 години. Избухнаха и тази пролет, когато финалният собственик на плажа на къмпинга – испанската фирма “Ибердрола инмобилиария”, го огради, а еколози и десни взеха да пробутват идеята държавата да си върне собствеността, като я изкупи обратно за 40 милиона лева.
Началото обаче е през далечната 2002 г., когато Димитър Николов е областен председател на СДС и директор на “Победа”, а тогавашният червен кмет на Царево Петко Арнаудов продава на фирмата “Витатур инвест” АД

общинската земя без търг, без конкурс

или каквато и да е обществена процедура за 7 долара на кв. метър. Фирмата се управлява от Симеон Симеонов, а един от основните й собственици е – хоп! – “Европа 5”. “Лично Николов е направил пътека до Царево, за да прокара решението за покупката на земята, спомня си общинският съветник Димо Иванов, председател на Общинския съвет тогава”, пише преди години в. “Уикенд”.
“Правихме срещи и в кабинета на Николов в “Победа” в Бургас, където той ни уверяваше, че всичко обещано ще бъде изпълнено”, признава председателят пред изданието. Обещанието е върху дюните на плажа и къмпинга да се строи огромно ваканционно селище, инвестицията да достигне 15 млн. долара, а на работа да бъдат наети 350 души.
В крайна сметка ваканционно селище, разбира се, няма, земята е препродадена с няколко врътки на няколко пъти, испанците в момента се чудят какво да правят със собствеността си, започват да нервничат все повече, търсят начин да си възстановят инвестицията, а кметът Димитър Николов като че ли гледа все по-благосклонно към идеите държавата да извади 40 милиона, за да ги успокои… Защо пък не, след като казват, че от “Корал” той

лично е забогатял с минимум 6 и половина милиона евро?!

Ако обаче човек погледне имотните декларации на “най-добрия кмет”, остава с впечатлението, че е гол и бос като църковна мишка. Почти всичките графи са попълнени с “нямам нищо за деклариране”. От времената на оная стара “Самара” и “Опела”, нали си спомняте, МПС семейство Николови нямат. Нито той, нито г-жа Николова. Нищо, че цял Бургас познава “Тойотата” РАВ4, която управлява съпругата му, познава и номера й, и маниера на кметската съпруга да паркира все на забранени места и все без да плаща глоба. Нищо, че цял Бургас познава “Фолксвагена пасат” на кмета. В декларациите му той не съществува.
Опциите са две. Или честният кмет упорито (и безнаказано) попълва декларации с невярно съдържание, или някой услужливо предоставя на семейството автомобили за ползване. Което пък логично поставя въпроса – срещу какво?
Бургаското обществено мнение криволичи по въпроса колко точно богат е неговият кмет. Предположенията варират от 10, та чак до над 100 милиона лева. Който иска, може да вярва на декларациите му към Сметната палата. Който иска, може да се вслушва в мненията на онези бургазлии, които припомнят, че за трите мандата кметуване от европрограми, национално финансиране, саниране, субсидиране, общински бюджети през ръцете му са минали милиарди. И да поразмишлява защо най-новият и най-модерният прякор на кмета в Бургас е Митко Мойто…
Човек би могъл да поразмишлява, разбира се, по-надълбоко и по друга тема. Как е възможно г-жа Гергана Николова, която всъщност е учителка по математика в Природо-математическата гимназия, да е толкова широкомащабна бизнесдама?! Тя ръководи с размах и “Европа 5”, и собствената си “Йори” ЕООД, и фирмата си за образователни услуги “Миза-71”. Управлява хотели, стопанисва десетки декари лозя в руенското с. Просеник, инвестирала е там и в 57 декара насаждения от киви, говори се упорито, че неформално има пръст и в голяма мандра в село Драчево, че има там и малинова плантация. И някъде в промеждутъците смогва да преподава на децата математика, да готви отбори за олимпиади и международни състезания, че дори и да е доста успешна в това.
“Йори” ЕООД най-изненадващо се появява дори като спонсор на тържествата за Сирни заговезни в самоковската местност Лаго. Както се казва, нерде Бургас, нерде Самоков… Но дали пък е чак толкова изненадващо, ако човек се заслуша малко по-внимателно в бургаската мълва, че любимият кмет наскоро е станал собственик на имот на Боровец. Разбира се, отново “неформално”, без да е явен собственик, за да няма нужда излишно да затормозява имотните си декларации с още повече цифри.
Защо нарекохме Димитър Николов недосегаем кмет?
Проверки срещу него няма. Всичките са приключени и погребани. В Бургас се знае, че всичко се случва, когато и ако кметът поиска и само след като по надлежния ред е отчислено “Мойто”.
В администрацията му

отбраната е кръгова и омертата – тотална

Най-довереният му човек – шефът на общинското предприятие “Спортни имоти” Живко Иванов, е възприеман почти официално като една от личните касички на кмета. Другата е Тина Писарова, директор на споменатото в самото начало предприятие “Общински имоти”. И двамата през 2015 г., въпреки че са избрани за общински съветници, саможертвено обявяват, че се отказват от местата си от преданост към кмета и остават в администрацията му.
Семействеността в общината е почти като в Хасково, но това дори не се коментира. Достатъчен е примерът с брата и сестрата Иван и Богдана Апостолови. Той – управител на общинската фирма “Благоустройствени строежи”, тя – директор на дирекция “Човешки ресурси” в общината.
Дори бургаските депутати си налягат парцалите, мълчат и услужливо извъртат очи, колчем стане дума за единовластието на Николов. Най-добре си е само хиперенергичната Галя Василева. Всеотдайната амбициозна активистка на местната организация на ГЕРБ и племенница на Димитър Николов е личната му инвестиция в парламентарната група на ГЕРБ, която достойно защитава интересите на вуйчо си. Вярно, с полубрат й Тошко Йосифов, нашумял като рапъра Маниака и автор на “Бум мада фака”, през 2009 г. не се получи и Борисов лично го извади от парламента заради скандалното му минало. Но пък важното е, че кметът в крайна сметка си има собствен доверен депутат.
От 2010 г. Димитър Николов е член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Вече е и зам.-председател на партията на Бойко Борисов, не че освен Цветан Цветанов някой там има значение.
В официалната му биография на страницата на ГЕРБ няма да прочетете, че е бил в СДС, нито че е бил областен председател на сините и водач на групата им в общинския съвет. Няма да прочетете нито за “Корал”, нито за шестте милиона, нито за “Европа 5”, нито за хотела в Приморско, нито че плаща поне по 60 бона годишно за следването на щерка си в Лондон вече четвърта година, нито за цъфтящия бизнес, уж прехвърлен на жена му.
А може би заради всичко това, което там няма да прочетете, Митко Николов вече трябва да се оглежда за нови територии. Или за бягство…

Шефовете на общинските фирми “Спортни имоти” и “Общински имоти” Живко Иванов и Тина Писарова – най-доверените на Димитър Николов в общината

Скромното 

Вместо заключение

„Тези, които са били обект на моите разследвания, еволюираха от собственици на частни фирми до управляващи на страната ми… Шефовете на мафията в България не са гангстери, а са в съдебната, в изпълнителната власт и в парламента. Резултатите от моите разследвания са единствено съдебни дела, опити за убийство и насилие срещу мен самия.

РЕДАКТИРАНЕ

Кои бургаски медии са собственост на политици ?

Истории

Тази “жена” – сестрата на Мадуро, може на харабия да ви опъне на задна… С извинение, но случаят го изисква…

Тази “жена” – сестрата на Мадуро, може на харабия да ви опъне на задна… С извинение, но случаят го изисква…

Провери дали не търсиш дълбокия смисъл в плитките води и хора!

Провери дали не търсиш дълбокия смисъл в плитките води и хора!

Кръгови тренировки с Петър Низамов

Истории

Кръгови тренировки-Петър Низамов / Circuit Training Work out -Petar Nizamov