15.01.2018г.

Днес медиите в Бургас излязли да протестират пред съда и толкова са се объркали, че започнали и да правят самопризнания в ефир родните журналистки на властта. Собственичката на сайта “ Флагман“ Катя Касабова успя да убеди всички зрители, че те пишели каквото им кажат от МВР и Съда, но забрави да спомене факта да каже, че тя лично каквото и каже и Валери Симеонов, който щедро спонсорира сайта на съпругата на депутата Касабов от НФСБ, който пък от своя страна години наред водеше предаване в телевизията на Кабеларя.Прецедента на бургаският съдия Кунчев, принуди на светло пред съда да излязат всички журналистки, които години наред пърхат около кмета Димитър Николов и ни обясняват всеки ден колко добре било в Бургас да ги управляват от Герб. Защо е параноята ли? Защо се събраха всички журналистки на статуквото пред бургаският съд ли? Защо изпълзяха от лъскавите си офисчета, за да Протестират? Случи се, защото лицето Петър Низамов – Перата им е завел дела на всичките и след първите две решения на съда, ще последват още в полза на Петър Низамов с които той ще докаже на всички, че зависимата журналистика в България най – накрая си получи, онова което заслужава. Години наред, някакви „журналисти“ убиваха журналистиката в България. Направиха я като блудница на властта и най – накрая, когато един човек ги осъди, вместо да си замълчат виновно и да признаят своята вина – те решиха да протестират. Те, които всеки ден папкат от парите на данъкоплатеца, за да пишат неща угодни на властта. Очакваме, когато Петър Низамов – Перата осъди и БТВ и Нова Телевизия всички медии да обявят, че вече им се налага цензура от съда и им се отнема свободата на словото, словото с което те възхваляват всеки ден такива идиоти като политиците в България и забравиха, че освен тях тук живеят и други хора. Същото онова Слово, което са готови да продадат за няколко сребърника, стига да не засяга властта.

След протеста на медиите, съдията, които постанови правилно да бътдат осъдени беше даден на дисциплинарна комисия, на чието изслушване бяха поканени всички медии, но не  и потърпевшия Петър Низамов, той се обърна така към съдиите в Бургаския окръжен съд :

Петър Низамов Petar Nizamov [email protected]

ср, 7.03.2018 г., 15:25
до judge

Уважаеми членове на Етичната комисия към БОС,

Аз съм Петър Константинов Низамов с ЕГН 8509110444 – ИЩЕЦ И СТРАНА по гр.дела 1620/2017г. и 1621/2017г. на БРС.
Ноторно,но не и надлежно ми е известен факта, че е образувано дисциплинарно производство пред Вас срещу съдията ,постановил решенията по горепосочените граждански дела.
 
Доста показателен е факта,че до сега са изслушани САМО ответниците , месец по-късно- днес най-накрая беше изслушан и моят процесуален представител,който не присъства на първото СЗ по делата и на които заседания според  ответниците съдията бил нарушил етичните норми.
 НО НЕ И АЗ. ИЩЕЦЪТ,ЧОВЕКЪТ,КОЙТО СПОРЕД ТЯХ БИЛ ПОКРОВИТЕЛСТВАН ОТ СЪДИЯТА  !!!
И АЗ НЯМА ДА ИМАМ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ЗАЩИТЯ?
ЗАЩО? НА КОЙ МУ Е НЕИЗГОДНО,ТОВА,КОЕТО ЩЕ СПОДЕЛЯ НА РЕШАВАЩИЯ ОРГАН ?
Нещо повече, днес бях в БОС за да бъда изслушан и дори не разрешихте да дам моите факти.
Нима  аз не съм възприел фактите и обстоятелствата ,от значение за изхода на дисциплинарното производство, или може би съм неспособен да ги възприемам или възпроизведа правилно?
ПРЕДПОЛАГАМ ,ЧЕ НЕ МЕ СЧИТАТЕ ЗА ЧОВЕК. Кой съм аз ,че да имам право да се защитя и да бъда изслушан,когато косвено е заложено моето добро име .
Защо ответниците са изслушани,а аз като страна – НЕ? Напомням основни принципи на всеки процес- бил той наказателен ,граждански,административен или дисциплинарен.
Решаващият орган следва да вземе решение по вътрешно убеждение,но това убеждение следва да е формирано след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Включително и тези,възприети от лицата- неудобни на властта и медиите,какъвто съм аз. Това е ноторно известен факт,или може би не ?
Нима ще вземете решение без да обсъдите обстоятелствата ,които съм възприел? Защото на първите СЗ, адв. Петър Николов НЕ ПРИСЪСТВА ! За тези обстоятелства от първите СЗ по двете процесни дела , сте изслушали само ответната страна.
 
На първо място е несъмнено, че това производство и публичността ,която допускате по него по същество е откровена заплаха срещу всеки съдия, решил да постанови съдебен акт по вътрешно убеждение, когато това вътрешно убеждение не е в интерес на т.наречените „медии“,които пък са формална или реална собственост на местни лидери на политически сили,представени в Парламента или техни подставени лица-роднини,приятели и т.н. Това е общоизвестен факт. Мога да го докажа,но е извън предмета на Вашето производство. Обаче съществуването му е основание за огромно подозрение за обективността.
За това няма никакво съмнение,както за мен,така и за обществото.
Факт е и резултата от това. Новите определения по същите въпроси,издадени от съдия Кунчев, които представляват рязък обратен завой от постановеното от същия съдия ,по същия въпрос, при същите доказателства преди това , са безспорно доказателство за изразените ми съмнения и опасения по-горе.
Напомням,че аз и моят процесуален представител – адв.Петър Николов сме подали още месец юни 2017г. жалба и сигнал срещу същия съдия за уж случайното разпределение на делата. Тогава никой не образува проверка,въпреки,че основанието две поредни дела да се „паднат“ за решаване при един и същи съдебен състав,което изчислено като математическа вероятност е далече от обичайното и представлява много по-силно основание за образуване на проверка от Етичната комисия.
Уви,никой не образува тогава производство по сигнала ни. Защо ли?
Въпросите са риторични,но всеки знае отговорът им.
МОЛЯ ДА БЪДА ИЗСЛУШАН ПО ВОДЕНОТО ОТ ВАС ДИСЦИПЛИНАРНО ПРОИЗВОДСТВО СРЕЩУ СЪДИЯ КАЛИН КУНЧЕВ ОТ БРС.
Те искат да дадете жертвоприношение в  името на тяхната сила и мощ,демонстрирана след излизането на решенията по горните дела.
А основанията,на които те ги искат са следните НАКАЗУЕМИ СПОРЕД ЗАКОНА цитати от техни статии ,издадени след постановяване на решенията. 
Моето име е замесено ,а обидните квалификации са меко казано нелицеприятни и могат да доведат до сериозно нарушаване на правото ми на добро име, личен и семеен живот. 
Цитирам ответниците :
„Наивно си мислех тогава, че когато отива на работа, съдията оставя личните си емоции вкъщи – при жена си, мъжа си (или гей любовника си), а в храма на Темида той се издига над всички човешки слабости.“
„- съдията никак не бе притеснен, че в съдебната зала Перата раздаваше квалификации и обиждаше и заплашваше (продължава да го прави и в момента във Фейсбук) поименно журналистите (и мен в частност) колкото си иска – това не ме учуди;
 
– че Низамов крещеше в залата, а Кунчев го успокояваше в края на процеса: Не се притеснявай, няма да те глобя – не, не, не ме учуди;
 
– когато Перата нарече излязлата специално от болницата, надупчена от абокати, съдена от него журналистка „просмукана от секс с любовника си“, съдията забрани това да се протоколира, не се учудих и на това;
 
– никак не се изненадах, че съдия Кунчев вижда себе си като „гробаря“ и „човека, маршируващ под черния флаг“ (Grave Digger, under black flag i march) – двата псевдонима, с които неговият личен компютър (и неговият личен IP адрес) пълни с гнусотии форумите. И то какви гнусотии само!;
 
– а въобще пък не се удивих, когато Кунчев живо се въодушеви и изпадна в благоговение пред мускулите на Перата, които само дето не се пресегна лично да опипа и усети, а сетне го помоли да остане след съдебния процес, за да си поговорели на четири очи.“

Не съм човек, който иска да ограби бедните български медии. Това заявява в свое право на отговор Петър Низамов, известен с прякора си Перата. Той стана фокус на обществено внимание след две присъди на първа инстанция срещу две бургаски медии – заради нанесена му обида. Последваха протести от двете медии, както и позиции в тяхна защита – от Съюза на журналистите и от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ). Ето какво още казва Низамов в позицията си: „Исках да ми се извинят, след осъдителните присъди срещу тях (бел. ред. – става въпрос за сайтовете burgasnews.com и burgasinfo.com), защото ме клеветят системно. Дори им предложих да се откажа от обезщетението ако получа публично извинение. Ето, вижте! Това е съобщение, което изпратих до собственичката на осъдения сайт „Бургас нюз“ след като разбрах решението по делото. Вместо това, те продължиха да клеветят, че съм бил осъждан, криминално – проявен. Вижте долу свидетелството ми за съдимост. Как може да се представя човек, който е „неосъждан“ и да заменяте името ми с „Криминално-проявения“. Аз съм отличен студент по „право“, организирам благотворителни акции. Направете справка в долните линкове и сами си заключете изводи за моята личност.

Дадох им шанс да ми се извинят (бел. ред. – на двете медии). Човек, който присъства в криминалните хроники. Ново дело. След като някой е извършител на побой. На първо място, ТЕ НЕ СА ПРЕПИСАЛИ ПРЕССЪОБЩЕНИЕ, А СА МИ ВМЕНИЛИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. ИЗВИНЕТЕ КЪДЕ В СЪОБЩЕНИЕТО ПИШЕ , ЧЕ СЪМ „БИЯЧ“ ??? Съдя ги, че не отразяваха делото правилно и обективно. Става въпрос за случай от 2012г., когато аз публично обвиних директорта на ОД МВР Бургас, че работи заедно с „Бандата на кирките“ в Бургас и заедно рекетират бизнеса в Бургас. Тогава получих обвинение, че съм бил нанесъл побой именно на охранител с работодател – обвинения за шеф на Бандата на кирките в Бургас. Не съм оправдан, защото свидетелите са се отказали от показанията си както бяхте написали, ами защото истинските извършители си признаха. Това не беше отразено никъде. Че още март месец 2012 г. Златан Ангелов е изпратил молба до прокурора със самопризнания. Това са извадки от молбите приложени по делото: На следващо място беше направена подписка от студентите специалност „право“ в Бургаския свободен университет, в която се подписаха 38 сбъдещи юристи и мои колеги под „Петър е талантлив студент и много отзивчив и добър.“ Това долу е подписката: Аз бях човекът, който поиска съдия Кунчев да си направи отвод, когато отказа да ми бъде изготвена съдебно-психологическа експертиза, каквато в такива дела е стандартна. Те (бел. ред. – двете бургаски медии) бяха против. Те искаха той да гледа делото. Проверете, те самите са го написали в статия, че съм му искал отвод… Сега какво искат? Съдията ли им е виновен. Който и съдия да беше, щеше да ги осъди. Това долу е нашата жалба срещу съдия Кунчев до ВСС още преди 7 месеца, когато съдените медии искаха той да гледа делото. ИСКАМ ДА ОТБЕЛЕЖА, ЧЕ МНОГО ВАШИ КОЛЕГИ (журналисти) МЕ ПОДКРЕПЯТ. ВИЖТЕ В КОМЕНТАРИТЕ ПОД ПУБЛИКАЦИИТЕ МИ (бел. ред. – става въпрос за Facebook и блог-сайтовете на Низамов). ЩЕ ВИДИТЕ КОМЕНТАРИ НА ВАШИ КОЛЕГИ, ЧЕ МЕ ОКУРАЖАВАТ ДА ПРОДЪЛЖАВАМ БОРБАТА С КЛЕВЕТНИЦИТЕ В ГИЛДИЯТА. На съдебните заседния по делата срещу бургаските медии се събираха по 20 човека и обиждаха, подхвъляха намеци, едни епитети, провокации. Единственото, което аз направих, беше да ги записвам и мога да ви изпратя записи да си видите колегите – на какво ниво са. Защото според мен да се събираш в съда, да подвикваш в съдебна зала обидни намеци е доста непристойно поведение. Мога ли да попитам защо само с burgasnews.com и burgasinfo.com заседанията по делта протичаха в скандали? Защо по другите дела засешданията минаваха нормално? Аз пак съм там, но ответниците са други – това е причината. На следващо място, специално на burgasnews.com им предложих да си прекратя делото, ако те ми се извинят публично. Те не го направиха – затова делото продължи. Извинете, но вие също ли стоите зад тези думи? Защото тази теза защитават вашите протестиращи колеги. Четете, това е публикувано в медиите. Това какво ниво показва. Много ниска топка според мен. Ето и извадка от статия (бел. ред. – статията е писана от Божидар Божков, а източникът е друга бургаска медия „Флагман“), публикувана от повечето медии, които съм подвел под отговорност. „Наивно си мислех тогава, че когато отива на работа, съдията оставя личните си емоции вкъщи – при жена си, мъжа си (или гей любовника си), а в храма на Темида той се издига над всички човешки слабости. – никак не се изненадах, че съдия Кунчев вижда себе си като „гробаря“ и „човека, маршируващ под черния флаг“ (Grave Digger, under black flag i march) – двата псевдонима, с които неговият личен компютър (и неговият личен IP адрес) пълни с гнусотии форумите. И то какви гнусотии само!; – а въобще пък не се удивих, когато Кунчев живо се въодушеви и изпадна в благоговение пред мускулите на Перата, които само дето не се пресегна лично да опипа и усети, а сетне го помоли да остане след съдебния процес, за да си поговорели на четири очи.“ Това са толкова низки лъжи, че дори не искам да падам на нивото на този, който ги е писал, че да им отговарям, но ги давам за пример пред вас. Кои подкрепяте? Авторите на това. Цялата гилдия ли стои зад това написаното по-горе? Истината е, че съдията ни събра с ответника склед делото- заедно с нейната адвокатка , без моят адвокат и ходатайстваше аз да съм се отказал от иска срещу тях. Там беше и Капрова и адвокатката и. Разбира се, България е на последно място след много страни в Африка по свобода на словото. Това е така, защото голяма част от медиите са поръчкови. Моля, не подражавайте на тях!“

Имената на въпросните съдии са : Симеон Михов ,Лазарова ,Парашкевов – Бургаски окръжен съд и Иван Дечев – Бургаски районен съд. Няма да бъдат прикривани повече…. И не само…Събрал съм и доста солиден материал за меко казано съмнителни решения на последните. Които ще бъдат публикувани. Дори и нещо да се случи с мен, материалите ги имам аз, един много сериозен човек в Швейцария и няколко в България,Чешка република,Германия и Швеция. Даже да дам фира, пак ще видят бял Свят.

Г-да съдии,това не е против вас. Това е ЗА вас. В полза на принципните съдии и прокурори. При държавните обвинители все още няма доказателства,че има практикуващи принципни, но както и да е… Съдии обаче има морални и не са малко, но нашите дела никога не се падат на тях…

Нали искате да не говорим обобщително за съда. Вие, които сте морални и принципни би трябвало да ме подкрепите ,защото такива индивиди със статут на съдии се изплюват и във вашите лица. А не е правилно, да бъдете под общ знаменател с безпринципните съдии. Аз съм се убедил, че в съдийската гилдия или колегия има много истински магистрати, решаващи делата съгласно закона и по тяхно вътрешно непредубедено и незаинтересовано убеждение, основаващо се на законите нс формалната и елементарната логика. Обаче на всеки съд има председател,който не е такъв и който разпределя уж „на случаен принцип“ важните за него дела на „сигурни“ и „благонадеждни“ негови колеги. После дори не иска да предостави на обществеността несъществуващите за мен и задължителните съгласно императивните норми на Закона за съдебната власт ПРОТОКОЛИ за случайно разпределение на делата.
И сега аз трябва да чакам да спечеля делото в административния съд , че чак тогава да получа тази определена от ЗДОИ като задължителна за предоставяне обществена информация, от която гражданите сами да си направят изводите за работата нс председателя на Бургаския окръжен съд. Обаче към делото, ще има и иск. Въпреки , че има едно тълкувателно решение – продукт на заинтересоваността на съдебната власт да изключи от обхвата на облекчения режим за искане на обезщетение за вреди по ЗОДОВ,когато неправомерните действия са на съдебен служител. Обаче по общия ред по ГПК, пак ще търся деликатната ви отговорност.

Сега като се сетя, много го отлагам, но край вече. Ще заведа и претенцията си за вреди по ГПК и за отказа да ми издадете чисто свидетелство за съдимост ,за което ви осъдих после в административния съд и последният ви принуди щете, не щете, да ми издадете чисто свидетелство.

Защото и вие трябва да търпите негативите от незаконните си действия, а не само ние да бъхтим като грешни дяволи по съдебните зали да получим нещо, което вие нямате право да ни откажете предоставянето му.
За това Мой брат и близък съратник в БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ (защита на гражданите с правни средства) – БЮК
застава до мен ,както и аз до него в борбата с прогнилата от всякъде съдебна система. Да ме извиняват принципните съдии, но огромната част от магистратите са с такъв морал, какъвто има Фики и Теди Александрова… Нямат дори обикновен морал, а да решаваш съдби задължително трябва принципите ти да не са от рода на : „Няма да ги осъдя, че ако започнат да пишат колко подкупи съм взел ще ми изтине мястото, че може и до съд да стигна“ (т.е. – те са взели, но пиша като техен цитат) …

Адвокат Петър Николов- юрист на годината през 2018г. , заради спечелването на делото за връщането на трите отнети неоснователно, без да бъде подпомогната от АСП майката , деца на вдовицата от Сливен – Даниела Колева. Дело , по което заедно с адв.Николов се бихме с вятърни мелници да чакаме А „Социално подпомагане“ и ДА „Закрила на детето“ да си отменят незаконната заповед за деинтеграция, която не беше дори връчена на майката, осъществяващо обективната страна на престъпление срещу семейството и младежта от особената част нс НК , до крайната победа в Сливенския Окръжен Съд. Същият е член на БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КОМИТЕТ (защита на гражданите с правни средства) – БЮК

Правосъдие НЕ за всеки !!!
Инициатива „Правосъдие за всеки“ .
„България. Правосъдие НЕ за всеки.
През 2018 г. по делата, които водя има няколко христоматийни примера как в България правосъдието НЕ е за всеки. Нещо повече, правосъдието е с оглед на личността на страната по делото, а вместо обективност в съдебните решения личат редица субективни фактори, които не касаят само личните виждания и преживявания, и описват много добре (НЕ)зависимостта на съдебната власт. Пример номер 1 Държавата(чрез съда) присъди обезщетение от 100 000 лева на Николай Цонев(100 000 лева в България е много високо обезщетение, което изплащат за умрял човек) за публичния му арест и последващото му оневиняване в следствие на оправдателно съдебно решение. Държавата(пак чрез съда) отказва да присъди обезщетение по делата на Петър Низамов – Перата срещу медии публикували статии, че Низамов е извършил престъпление през месец февруари 2012 г. нанасяйки побой на охранител в заведение. Низамов е арестуван при шумна полицейска акция, делото му е широко отразено, Низамов е оправдан от съда след като прекарва близо 8 месеца в ареста и затвора в Бургас. Според един и същ съдебен състав на Окръжен съд – Бургас, на който са се паднали „случайно разпределени“ май всички дела на Низамов, медиите, които той съди не следва да носят отговорност по реда на ЗЗД за непозволено увреждане, защото квалификациите в текстовете им не били обидни и опозоряващи, и не приписвали престъпление, въпреки че в тях оправданият Низамов е описан като извършител на побоя, наречен е бияч и мутра, подпалвач на коли обучен от Митьо Очите и т.н. Статиите са пълни с иронични подмятания за условията в затвора(как щял да търка нара и да ходи в кофа в ареста, същите условия като при Иванчева, за които сега медиите говорят). Знаете ли, че за престой при тези ужасни условия в арестите държавата изплаща като обезщетение на арестантите, които я съдят от 5 до 20 лева на ден за престой…И ако си лежал 50 дни сред хлебарки и без тоалетна или си срал пред други хора ти изплащат 1000 лева. Но ако си коленичили по телевизията ти изплащат 100 000 лева. Като в риалити шоу. Апропо Низамов, подобно на Иванчева, прекара необосновано дълго в ареста миналата година, два месеца заради обвинение в хулиганство по време на протестите в Асеновград, като все още не е изправен на съд Според съда тези публикации били плод на желанието на журналистите за „експресивност“ и са определени като „тактика“, въпреки че според Етичния кодекс на медиите, за който адвокатите на тези медии казаха, че не бил задължителен презумпцията за невиновност според нашата Конституция следва да се спазва, т.е. коректно би било да се пише, че си обвиняем за побой, а не че си извършител на побой. Тези решения на съда, които оправдават медиите, идват след като по пет от шест дела на първа инстанция Низамов спечели, други магистрати решиха че съдените медии са го увредили. Макар и магистратите да прецениха, че му се полага обезщетение между 500 и 2000 лв.(Не 100 000, но явено единият пострадал е по-специален), журналистите от Бургас организираха протести, заляха съда с жалби, започнаха да разследват съдии и да ровят в личния им живот и от там всичко тръгна надолу. Оказа се, че и всеки от съдените сайтове отразява работата на съда, а собствеността им сочи към партии от целия парламентарен спектър, което означава че е много вероятно съществува тайна симбиоза с четвъртата власт и омерта, която не бива да се нарушава „за да не си разваляме отношенията“. Ето така съдът(Държавата) прецени, че единият, Цонев – е много пострадал(лично съм разследвал сделки на Министерството на отбраната по времето на Цонев и знам, че това, което прави сега е лицемерно, и че думите казани по негов адрес никак не са безпочвени), а Низамов не заслужава. Но в днешния свят е нормално насилникът да се изкара жертва. Не оспорвам и миналото на Низамов, всеки прави грешки, всеки може да се поправя, но той имаше правото като всеки друг гражданин да получи обезщетение. Съдебната практика по други подобни случаи категорично е в негова полза, но тези решения на Конюктурата са в състояние да създадат опасен прецедент, след който всеки гражданин да може да бъде безнаказано омаскарен. Никой няма право да прави това независимо кой стои срещу него – престъпник или светец. Има други начини, по които се реализира отговорността и на двамата – от Правото и Морала. Остава да видим какво ще каже ВКС по този случай.
Пример 2. Ж. Д. от Варна съди Прокуратурата на Република България затова, че преди 5 години е закарана от Съдебна охрана в съда, за да бъде освидетелствана. Съдът и вещото лице психиатър констатират в съдебната зала, че Д. е напълно нормална, не е опасна за себе си и околните, не се нуждае от лечение и я освобождава. Работата на Прокуратура е била предварително да събере доказателства за наличието на социалния и медицинския критерий,при който Ж. Д. да се настани за принудително лечение. Съдът пише в определението си за прекратяване на делото, че такива доказателства не са събрани. Но Ж.Д. е извадена принудително от дома си и е завлечена в съдебната зала под страх, че ще бъде вкарана в лудница. В България тези производства често се използват за разчистване на сметки и елиминиране на неудобни хора, какъвто е и настоящия случай, на който са подложени много други граждани било заради имот, пари или лични дрязги. Съдът обаче счита, че Прокуратурата не е виновна, не е действала противоправно и отказва да присъди обезщетение на Ж.Д. Сигурен съм, че ако Ж.Д. се казваше Н.Ц. или някоя друга „важна клечка“ щеше да получи шест цифрена сума. Сигурен съм, че и съдът, който отхвърли иска й лично смята, че Ж.Д., защото води много дела и с това е „известна на съда“ смята, че в нея има нещо ненормално.
Пример 3. Андрей Едрев завежда дело за обида срещу Тома Талепов нанесена във в-к Шоу, където на две страници в интервю Талепов нарича Едрев глупак и идиот. Едрев претендира обезщетение от 15 000 лв. Съдията пита „не е ли много“. Аз му отговарям, че бившият генерал Пенгезов е получил обезщетение от 50 000 лв. за обида нанесена в същия вестник, но явно за прасета може, а за котки и кучета не може. Съдът протака делото 2 години и накрая го прекратява, защото на поредното си явяване, дванайсто или тринайсто поред с молба съдът да осъди вече Талепов, Едрев обърква съдебната зала и докато влезе в правилната, съдът вече е прекратил делото и гони Едрев от залата със съдебна охрана. Преди едно от заседанията съдията сяда до мен на пейката пред залата и ме пита „Какво ще правим с това дело?“. Аз му отговарям с усмивка „Ще четете присъда днес“.
Пример 4. В началото на годината Социалните отнемат 11 деца от семейството на Ивелина Зартова и Красимир Тодоров. В основата на тези действия е твърдението, което Социалните разпространяват в обществото, че родителите са ненормални. Обществото се поляризира, като една част твърдят, че тези хора нямат право да имат 11 деца, защото са бедни и ненормални. В хода на съдебните процеси доказахме, че тези хора не са нито бедни, нито ненормални, но за сметка на това държавата, общината и същото това общество не им помогнало с нищо, а в уютните общински жилища се ширят хора, които нямат нужда от тях. Беше ни изключително трудно, тъй като тези слухове бяха повлияли и върху част от магистратите от прокуратурата и съда, които настояваха децата да се въдворят в приемни семейства на пенсионери и да се разделят в различни села и градчета далеч едни от други и от родителите си. Друга част от обществото и от магистратите смятаха, че децата трябва да са при семейството си. В крайна сметка след близо 6 месеца съдебни спорове и много тежък професионален период за мен предвид на натиска и абсурда, в който бях попаднал, успяхме да спечелим делата за 10 от 11-те деца, като едното дете остана в приемни баба и дядо(не мога да ги нарека родители), заради същата тази предубеденост на съда. В тези съдебни заседания много пъти ми се налагаше да питам какво предприеха Социалните след инцидента с шейната и министър Московски и неговото дете, какво предприеха срещу голата Сузанита или децата на богатите са добри, а на бедните са лоши. И само богатите ли като Николай Цонев, заслужават обезщетение, а Андрей Едрев, който „иска много“ и „лудата“ Ж. Д. не заслужават, нито Петър Низамов – Перата, защото „всички го знаят“ и по презумпция той е „лош“ и не заслужава Правосъдие каквото се полага на всеки.
PS: За всички примери, като мога да дам още няколко, смятам да сезирам както Върховния касационен съд и Висшия съдебен съвет, така и международни институции и организации, които следят нашето Правосъдие, защото тези дела са типичен пример както за достойнството и смелостта, и професионализма на хората, работещи в съдебната власт, така и за нереформираното на места правосъдие, което ограничава достъпа до Правосъдие за всеки от нас.“